1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр.София, 30 май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 318 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Н. В. от САК - служебен защитник на подсъдимата А. И. Г., срещу въззивна присъда № 17/ 13.10.2021 г. по ВНОХД № 1952/2021 г. на Софийски градски съд (СГС). Релевирани са оплаквания за касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Неправилното приложение на закона се аргументира с ирелевантни към това касационно основание доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, неправилен анализ на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка, както и липса на доказателства, установяващи по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние от подсъдимата, в резултат на което осъждането й се счита от защитата за неправилно. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като същото не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин.
В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата и писменото допълнение към нея по изложените в тях съображения.
Подсъдимата Г. се явява лично в съдебно заседание пред ВКС и представя собственоръчно изготвено от нея писмено допълнение към касационната жалба, в което изразява несъгласие с обжалваната въззивна присъда, като твърди, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението, а ползваните от СГС доказателствени материали били събрани в ДП при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва да е извършила деянието, предмет на обвинението и сочи като извършител неоткритата за разпит пред съда А. К.. В последната си дума моли да бъде оправдана.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата и писмените допълнения към нея са неоснователни, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
СГС е отменил частично присъда от 30.11.2020 г. по НОХД № 18657/12 г. на Софийския районен съд (СРС), с която подсъдимата А. Г. е била изцяло оправдана и вместо това я признал за виновна в това, че около 23.00 часа на 25.09.2012 г., в [населено място], на [улица], пред номер 68, е държала акцизни стоки без бандерол – 40 броя кутии с цигари - марка „C.“; 30 броя кутии с цигари - марка „P.“; 70 броя кутии с цигари - марка „E. S.“; 20 броя кутии с цигари - марка „M. S.“; 60 броя кутии с цигари - марка „R. S.“ - всички на обща стойност 1362 лева и 757,66 лева дължим акциз, когато такъв бандерол се изисква по Закона за тютюна и тютюневите изделия и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.1, предл. второ и чл. 55, ал.1, т.1 от НК я осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от три години. На подсъдимата е наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като е осъдена да плати разноските по делото в размер на общо 970 лева. В останалата част по обвинението за държане на акцизни стоки без бандерол, на стойност над 1362 лв., до поддържания с обвинителния акт размер от 2382 лв. и 1295 лв. дължим акциз, СГС е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.
Касационната жалба е подадена в срок, от страна с право на жалба – служебен защитник, срещу оспорим по касационен ред въззивен съдебен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.
Съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея, както и представеното такова от подсъдимата в съдебно заседание пред касационната инстанция, в по-голямата си част съдържат аргументи за необоснованост на въззивната присъда, доколкото касаторът – служебен защитник и подсъдимата не са съгласни с фактическите изводи на въззивния съд, които считат, че не се потвърждават от доказателствата по делото. За пореден път касационният съд следва да посочи, че претендираната нередовност на обжалваната въззивна присъда, изразяваща се по мнение на подсъдимата и служебния защитник в нейната необоснованост, не е основание, на което може да се предизвика касационна проверка. Поради това оплакванията, които сочат на необоснованост на обжалвания съдебен акт, не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото касационно производство. ВКС следва да извърши контрол на въззивната присъда с оглед на соченото основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК само в обсега на оценка и проверка на доказателствата от въззивния съд предвид, че неправилното приложение на закона се аргументира единствено с неправилна аналитична дейност на въззивния съд, като се оспорва авторството на деянието от страна на подсъдимата Г. и главно извода на СГС, че същата съзнателно е държала инкриминираните акцизни стоки без бандерол и вместо това се претендира, че не подсъдимата, а свидетелката А. К. е автор на деянието, предмет на обвинението.
За да постанови съдебния си акт, СГС е извършил цялостна проверка на протестираната първоинстанционна присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е установил различни фактически и правни положения от приетите от СРС, като е приел за установено по несъмнен начин, че именно подсъдимата Г. е държала (пренасяла в чанта) акцизни стоки без бандерол, който се изисква по силата на ЗТТИ и стоките, които е пренасяла в чанта са били на стойност 1362 лева и 757, 66 лева дължим акциз. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 3 и чл.305, ал.3 от НПК въззивният съд е отговорил подробно и мотивирано на възраженията, които защитата е заявила в хода на съдебните прения пред предходните две съдебни инстанции, включително и на тези, които понастоящем са възпроизведени в касационната жалба и двете допълнения към нея (второто изготвено собственоръчно от подсъдимата и наименувано „жалба“) , като убедително е аргументирал защо не приема тезата на защитата, че автор на деянието е свидетелката А. К. и „подсъдимата единствено е помогнала на познатата си А. К. да изнесат от дома на последната цигарите“ и да ги оставят „в близкия строеж“ (стр.1 от първото писмено допълнение и стр.2 от второто писмено допълнение към касационната жалба). ВКС не констатира никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които СГС е приел обвинението в тази част за доказано. По въпроса за авторството на подсъдимата, че е осъществила действия по държане на акцизни стоки без бандерол с приетата от СГС парична равностойност, доказателствената съвкупност като цяло е била непротиворечива за разлика от твърденията в касационната жалба и допълненията към нея. Противно на изложеното от касатора и твърденията на подсъдимата пред ВКС, самата Г. е направила признания при разпита пред първоинстанционния съд за това, че когато със свидетелката К. били спрени за проверка от полицейските служители, първата носила цигари в една чанта, а подсъдимата носила цигари в друга чанта, които предала с приложения на л.21 от ДП протокол (вж. л.340 от НОХД №18657/2018г. на СРНС). Пренасянето на цигарите подсъдимата обяснила пред съда с желанието си да помогне на своята приятелка - свидетелката К. да ги изхвърлят. Защитната позиция на подсъдимата Г., че не знаела какви и колко са цигарите, основателно е била подложена на щателна проверка чрез данните от съставените в досъдебното производство два протокола за доброволно предаване и в частност протокола, подписан от подсъдимата на 25.09.2012 г., който удостоверява, че е предала лично на разследващ полицай акцизни стоки - общо 220 кутии с цигари от различни марки, конкретно посочени в протокола, без наличен бандерол, който се изисква по ЗТТИ, като непосредствено преди това при осъществяване на проверката заявила на полицейските служители, че в носените от нея и свидетелката К. две чанти имало цигари без бандерол.
Не е вярно, че въззивният съд не се е мотивирал защо е приел въззивният протест срещу оправдателната присъда на СРС за частично основателен. От изложените съображения на стр.6 от мотивите към въззивната присъда (л.35, гръб от ВНОХД №1952/21 г. на СГС) става ясно, че отговорността на подсъдимата е ангажирана само за държаните (пренасяните лично от нея) акцизни стоки без бандерол, но не и за тези, които свидетелката А. К. е пренасяла, съответно предала с приложения на л.21 от ДП протокол за доброволно предаване. СГС изрично е посочил, че спрямо тях подсъдимата „не е осъществила изпълнителното деяние държане, тъй като същите не са се намирали в нейна фактическа власт“, което закономерно е предпоставило обективирания в диспозитива на въззивната присъда резултат от въззивната проверка, а именно присъдата в оправдателната част относно стоките, за които е установено, че са били във фактическата власт на свидетелката К., е потвърдена от СГС.
Възраженията на касационния жалбоподател – служебен защитник и на подсъдимата Г. срещу осъдителната част от въззивната присъда несъстоятелно игнорират обясненията на последната пред СРС, чието съдържание е съвместимо с прочетените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на полицейския служител - свидетелят У., който извършил полицейската проверка и непосредствено възприел осъщественото от подсъдимата държане на вещите, които обвинението свързва с предмета на престъплението. Същият като очевидец е възприел и факта на доброволното им предаване от подсъдимата на разследващия полицай (л.143 от НОХД №18657/2012 г. на СРС и л.9-10 от ДП). С оглед съвкупната преценка на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетеля У. и данните от протоколите за доброволно предаване, не остава каквото и да е съмнение за авторството на деянието от страна на подсъдимата Г. като държател на въпросните стоки. С оглед особеностите на конкретното обвинение напълно ирелевантен е доводът на защитата, че подсъдимата не е манифестирала владелческо и/или собственическо отношение към държаните вещи. СГС е отговорил на поддържаното и пред ВКС възражение, че инкриминираните цигари не са собственост на подсъдимата, като е направил правилното заключение, че собствеността на акцизните стоки без бандерол няма отношение за съставомерността на повдигнатото обвинение, предвид инкриминираната форма на изпълнителното деяние „държане“ на акцизни стоки. Престъплението по чл.234, ал.1 от НК е на формално извършване и се довършва с осъществяването на фактическата власт върху акцизните стоки без бандерол. "Държането" като изпълнително деяние по чл. 234, ал. 1 от НК по своето съдържание представлява трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ, като държането може да се осъществи и „в чанта“ (вж. Тълкувателно решение № 2/2013 по т.д №2/2013 г., ОСНК на ВКС). За съставомерността на деянието е без значение темпоралната продължителност на държането, а възможността деецът да постъпи с предмета на престъплението, както намери за добре (вж. Решение № 11 по н.д. № 1283/17г., трето н.о на ВКС). Точно такъв механизъм и безпрепятствена възможност за разпореждане с пренасяните от подсъдимата акцизни стоки без бандерол са установени по делото, поради което е без значение дали тя е имала или е демонстрирала отношението си към инкриминираните вещи като техен владелец или собственик.
Съмнението, което самата подсъдима Г. се опитва да внесе в това, че тя не е знаела какви и колко са цигарите, е разколебано по несъмнен начин от протокола за доброволно предаване на л.20 от ДП и останалите гласни доказателствени източници, които са анализирани съобразно действителното им съдържание. Никой от тях не е надценен, нито му е придаден смисъл, който той да няма. Без правно значение е и защитната теза на подсъдимата, че само помагала на свидетелката А. К. да изхвърлят цигарите, след като е установено по категоричен начин, включително от обясненията й пред първоинстанционния съд, че лично е пренасяла въпросните акцизни стоки към момента на проверката от полицейските служители, с които си действия е осъществила държането им по смисъла на чл.234, ал.1 от НК. Подбудите за осъществяване на изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК съгласно чл.54, ал.1 от НК имат значение при определяне на наказанието, но не могат да изключат правилно приетото от СГС съставомерно поведение по посочената разпоредба.
Приложеното на л.344-349 от първоинстанционното дело заключение на назначената от СРС съдебно-графическа експертиза, че текстът върху доброволно предадения от подсъдимата заедно с цигарите бял лист, върху който имало отразени цифри и марки на тютюневи изделия, не е изписан от нея, не омаловажава категорично установената от еднопосочните гласни, писмени и веществени доказателства фактическа власт, която подсъдимата е осъществила по отношение на инкриминираните вещи. Поради това неправилно резултатът от това експертно изследване се определя от касатора като „безспорното доказателство, че деянието не е извършено от подсъдимата“ (л.1 от писменото допълнение към касационната жалба). Споделимо е единствено възражението срещу позоваването от СГС на вписаното саморъчно волеизявление от свидетелката К. в протокола за доброволно предаване на носените от нея кутии с цигари, че е била помолена да придружи подсъдимата, тъй като въпреки многобройните процесуални усилия посочената свидетелка не е била открита за разпит пред съда, за да потвърди или отрече написаното от нея. В тази част ВКС се съгласява с касатора, че доказателствените изводи на СГС са оспорими в контекста на установения в чл.18 от НПК основен принцип за непосредственост в процеса на доказването. Независимо от горното, главното възражение за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, не може да бъде възприето поради факта, че въпросите за авторството са решени на база годни и съвпадащи помежду си писмени, гласни и веществени доказателства, включително данни от обяснения на подсъдимата и показания на свидетел очевидец – полицейският служител У.. Несъстоятелен е упрекът към въззивния съд, че с прочитане показанията на този свидетел СГС неправилно „санира“ липсата на спомен от свидетеля при разпита му в съдебно заседание. Именно твърдението на У., че не си спомня случая, което впрочем е логично предвид спецификата на полицейската му работа и факта, че е бил разпитан пред съда на 05.06.2017 г. т.е. почти пет години след инкриминираната дата, правилно е преценено от предходните инстанции като законоустановена предпоставка за приобщаване на показанията му към доказателствената съвкупност съгласно чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК. Поради това възражението на подсъдимата срещу допустимостта на тези свидетелски показания се преценява от ВКС като неоснователно.
Касаторът не конкретизира в какво се състои „разликата“ между установеното при извършения от съда оглед на веществените доказателства и доброволно предадените такива от подсъдимата и свидетелката К. с протоколите за доброволно предаване на 25.09.2012 г. (л.20 и л.21 от ДП). Настоящата инстанция действително констатира известно несъответствие, тъй като в подписания от подсъдимата протокол за доброволно предаване, е посочено, че същата е предала 60 броя кутии с цигари от марката „R.“, а в протокола от проведеното съдебно заседание на 28.02.2018 г. (не на 20.02.2018 г., както е посочил касаторът) е записано, че от тази марка са налични веществени доказателства - 40 кутии с цигари т.е. с 20 кутии по-малко. Горното не представлява отменително основание, както настоява защитата, тъй като отговорността на подсъдимата е ангажирана за държане на акцизни стоки без изискуемия по закон бандерол, като за точното количество и марки на отделните видове цигари СГС се е позовал на данните от протокола за доброволно предаване, който подсъдимата е подписала без възражения, а също и на показанията на свидетеля У., които напълно съвпадат относно броя и марките на тютюневите изделия, инкриминирани като предмет на престъплението и предадени лично от подсъдимата на инкриминираната дата.
При това положение, след като въззивната инстанция е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това поради какви причини, обратно на установеното от първоинстанционния съд, намира посочените в обвинителния акт факти за установени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Липсва нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да отмени обжалваната въззивна присъда поради неправилна аналитична дейност на СГС. Поради това не се констатира и неправилно приложение на материалния закон, за което основание касаторът не сочи никакви конкретни съображения освен оплакванията за необоснованост, които както вече се изтъкна не са годен обект за касационен контрол. В резултат на проверката, извършена от касационната инстанция, се установи, че за разлика от първоинстанционния съд, СГС прецизно е оценил доказателствата и правилно е квалифицирал поведението на Г. като извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от НК – държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон и случаят с оглед предмета на държането (220 броя кутии, всяка с по 20 късове цигари от различни марки) не е маловажен. Доколкото оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от контролирания съд фактически положения и не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващия съд, а при проверката за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на СГС и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, не се констатираха нарушения, следва да се приеме, че липсва каквото и да е съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, което да е основание за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, както настоява защитата. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимата е държала – пренасяла в чанта инкриминираните кутии цигари, върху които не е установен бандерол, доказващ платен акциз, СГС законосъобразно е приел, че тя е осъществила обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. То е определено по установения в чл.55, ал.1,т.1 от НК привилегирован ред в абсолютния минимум по чл.39, ал.1 от НК от три месеца лишаване от свобода като компенсация на подсъдимата за прекомерната продължителност на наказателното производство (повече от девет години при липса на фактическа и правна сложност на делото). Поради това и доколкото наказателният закон не позволява определяне на този вид наказание за срок по-малко от три месеца, безпредметно се явява обсъждането на възражението, че отмереното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Аналогично е положението с наложеното кумулативно наказание глоба, размерът на която СГС е определил в близък до установения в закона минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17/13.10.2021 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 1952/ 2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: