РЕШЕНИЕ N 7 София, 25.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 23 януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3888/2017 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. К. Ц. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 10 от 12.02.2015 г. по гр. д. № 443/2014 г. на Видински окръжен съд. Ответниците по молбата МРРБ, представлявано от областния управител, [община], [фирма] и третото лице помагач Ц. Ц. не вземат становище по основателността й. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е потвърдено решение по гр. д. № 25 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 681/2008 г. на Видински районен съд, с което е отхвърлен предявения от молителката срещу [община] ревандикационен иск за 5/6 ид. ч. от поземлен имот, съставлявал парцел VІІІ-7-72 по плана на [населено място]. Първоинстанционният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имота поради това, че не е била налице една от предпоставките за реституирането му на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ при влизане в сила на закона. От събраните доказателства е намерил, че не се установява имотът да е бил отчужден , тъй като няма доказателства да е било взето посоченото в протокол № 47 от 29.12.1961 г. решение № 1 на ИК на ОНС Видин по протокол № 24 от 26.06.1961 г., с който би трябвало да е отчужден имотът на молителката. От липсата на доказателства за проведена процедура по отчуждаване е формирал извод, че имотът е бил завзет без основание, след което е бил застроен с хотел-ресторант на Б.. С техническа експертиза е установено, че придобитият от ищцата имот е бил нанесен в плана от 1948 г., но в плана от 1968 г. той не е нанесен и е съставлявал част от ПИ-511, отреден за хотел-ресторант на Б., което мероприятие е изпълнено. Въз основа на това е прието, че не е била налице предпоставката на реституционната норма – имотът да съществува във вида, в който е бил при отнемането му или да е останала незастроена част от имота, отговаряща на изискванията за парцел (УПИ), поради което той не е реституиран по силата на закона, а искът е неоснователен. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, но не е споделил извода, че имотът не е бил отчужден. Обсъдил е представения по делото протокол № 47 от 29.12.1961 г., в който е взето решение съсобствениците на парцел VІІІ-7-72 а – К. Ж., В. К. Д. и молителката да бъдат обезщетени с апартаменти в новостроящите се жилищни блокове. Взел е предвид, че в същия протокол е направено позоваване на протокол № 27 от 1961 г. относно взетото в него решение за отчуждаване на имоти за обществени нужди, както и удостоверението, издадено от Държавен архив, че при него не е открит протокол № 27 от 21.06.1961 г., в който да е отразен взетото решение от ГНС-Видин за отчуждаване на процесния имот. Преценил е установеното с техническата експертиза, че имотът е отреден за мероприятие, което е реализирано и че в следващите планове не е заснеман като самостоятелен, както и отразеното в акта за държавна собственост основание за придобиването му - отчуждаване, от което е формирал извод, че имотът е бил отчужден, а собствениците обезщетени с жилища. С тези изводи е обосновал отсъствието на предпоставката на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ – имотът да е бил отнет без основание и е потвърдил първоинстанционното решение. Като новооткрито обстоятелство, обуславящо основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, молителката определя разпореждане на Видински ОС, с което искането й, направено на основание чл. 74 от ПСА за възстановяване на представено по делото писмено доказателство – протокол № 27 от 24.06.1961 г. на ИК на ГНС Видин за отчуждаване на имота, е оставено без разглеждане, тъй като след връщането на делото от ВКС, съдът е констатирал, че протокол № 27 от 24.06.1961 г. на ИК на ГНС Видин, с който е взето решение отчуждаване на недвижими имоти, се намира по гр. д. № 681/2008 г. на Видински районен съд. Разпореждането на въззивния съд, в което е направена констатация, че протокол № 27 от 1961 г. се е намирал в кориците на делото на В., но не е обсъден от въззивния съд, който е приел, че той не е представен, молителката определя като новооткрито писмено доказателство. Отказът за възстановяване на документ не съставлява новооткрито писмено доказателство или новооткрито обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 303, ал.1 ГПК. Разпореждането на съда удостоверява единствено извършеното от него процесуално действие. С молбата за отмяна, молителката цели да установи, че съдът е достигнал до необоснован извод, че имотът й не е бил отнет без основание, тъй като е била проведена процедура по отчуждаването му, завършила и с обезщетяване на съсобствениците на имота. Твърди, че по делото липсва решение № 27 от 1961 г. на ИК на ГНС Видин, с което да е взето решение за отчуждаване на имота и ако беше обсъдил съдържанието на представения пред първоинстанционния съд извлечение от протокол № 27 от 1961 г. щеше да достигне до друг правен извод. Разпореждането на съда като писмен документ удостоверява извършеното/ните процесуално действие. То не е доказателство за факти или обстоятелства от значение за правния спор. Дори и съдът да беше обсъдил съдържанието на представените страници от протокол 27 от 1961 г., (л. 58 от гр. д. № 681/2008 г. на Видински РС), на стр. 14 от който е взето решение: „ да се обяви за продажба парцел ХVІІІ в кв. 189 по плана на [населено място], собственост на Т. Д. Р.”, от това не може да се формира извод, че процедура по отчуждаване не е била проведена, тъй като обективираното в тази част на документа решение не се отнася до имота на молителката, в протокол № 47 е посочено и решение за отчуждаване № 24 от 26.06.1961 г., което не е било приложено по делото. Процедурата по отчуждаване представлява сложен фактически състав, включващ няколко административни акта. На следващо място, дори и да се приеме, че процедурата за отчуждаване не е била завършена, това не би променило крайния извод на съда, че имотът не подлежи на реституция на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ поради това, че не съществува във вида, в който е бил при отнемането му, тъй като върху него е реализирано мероприятие – построен е хотел на Балкантурист. Молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Е. К. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 10 от 12.02.2015 г. по гр. д. № 443/2014 г. на Видински окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: