Р Е Ш Е Н И Е № 441 София,19.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 779 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 24.04.2009г. по гр.д.№57/2009г. С определение №927/14.10.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост не може да бъде възстановено на наследниците на М. М.,след като по делото е установено ,че същият не е бил жив към момента на одържавяването на имотите,като такива права нямат и неговите наследници по закон,макар в периода 1936-40 година същите да са декларирали имотите,което означава,че се претендира възстановяване правата именно на лицата,които са били собственици към момента на одържавяването. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба Д. Г. С./населено място], Р. Д. Г.-С.,О. С. “З.”-[населено място] и Община Ч. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: К. М. К. е предявила по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ и чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ искове за признаване правото на наследниците на М. М. на възстановяване правото на собственост върху гори и земеделски земи. С обжалваното решение Окръжен съд-Смолян,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от К. М. К. искове за признаване за установено,че наследниците на М. М. имат право да им се възстанови правото на собственост в землището на [населено място] на 29 034 дяла в ГПК в селата З. и Б.,съответствуващи на 141.163 дка от ревир “З.” по последно инструментално измерване,както и на гора в кооперация “З.” с площ от 120 дка и гора в същата кооперация с площ от 53 дка,както и за признаване правото на възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място]. Прието е,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице,тъй като не е установено наследодателят М. М. да е бил член на горовладелската кооперация,нито да е внесъл претендираните имоти в ТКЗС,нито горите да са били одържавени от него-същият е починал преди одържавяването,респ. преди кооперирането на земите,в емлячния регистър за периода 1936-1949г-. имотите са записани на наследниците му и липсват доказателства по чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,респ. чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. Преписът от емлячния регистър 1936-1949г. е възприет от съда като индиция,че въпросните имоти са били собственост на наследодателя в един предходен момент,а не към момента на одържавяването,като е възможно собствеността да е преминала и към други лица. Прието е също така с оглед на същите обстоятелства,че издаденото от ОСЗ удостоверение,че имотите не са заявени за възстановяване на името на М. М. не обуславя основателността на претенцията,доколкото неговите имоти,ако са останали в наследство,са заявени от наследниците му. По въпроса за възможността правото на собственост да бъде възстановено на наследници на лице,което е починало преди одържавяването на имотите и включването им в Държавния горски фонд, респ. внасянето им в ТКЗС в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение №630/23.11.2007г. на Смолянския районен съд, постановено по гр.д.№763/2007г. е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти на наследник на същия наследодател-М. М.. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на Смолянския районен съд и в решението,постановено от Окръжен съд-Смолян по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №630/23.11.2007г. на Смолянския районен съд по гр.д.№763/2007г. като съображенията за това са следните: Обстоятелството,че общият наследодател е починал преди одържавяването на горите не лишава неговите наследници от правото да искат възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ,респ. по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху имотите,които техният наследодател е притежавал към момента на смъртта си,ако посредством предвидените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ доказателства е установено,че те са притежавали правото на собственост към момента на одържавяването. Разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд по чл.2 се възстановява на българските физически и юридически лица,от които те са били отнети или на техните наследници или правоприемници. Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ пък се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи,които са притежавали преди образуване на ТКЗС или Д.,т.е. от съществено значение за признаване правото на възстановяване на собствеността е дали по делото е установено,че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд,респ. върху земеделските земи е принадлежало към момента на одържавяването или включването в ТКЗС или Д. на лицата,в полза на които се иска да бъде възстановена собствеността или на техен наследодател,като законът не установява като изискване към момента на одържавяването претендираният за възстановяване имот да е бил притежаван в индивидуална собственост. Заявеното за възстановяване на наследниците на общ наследодател право на собственост следва да се тълкува като искане за възстановяване на собствеността общо в полза на онези лица,които са били живи към момента на одържавяването според техните права по действуващия към момента на откриване на наследството на общия наследодател Закон за наследството. Съгласно разпоредбата на чл.2 на действувалия преди одържавяването на горите и земеделските земи Закон за наследството от 1890г./отм./ по закон наследството минава към законните низходящи роднини,възходящите, съребрените,незаконнородените деца и към съпрузите по установените в този закон правила. Ако след смъртта на общия наследодател същият е оставил роднини от съответния ред,които по правилата на ЗН,1890г./отм./ са призовани към наследяване,същите придобиват цялото имущество на починалия и притежават същото в съсобственост според дяловете,определени в закона. Ако не е установено след смъртта на общия наследодател между неговите наследници да е била извършена делба,всеки от тях да е получил в самостоятелен дял част от наследственото имущество и от него по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ закони да е отчужден конкретният имот,който му се е паднал в дял при делбата,нито конкретният имот да е бил внесен в ТКЗС или Д., респ. не е установено между сънаследниците да са били извършени разпоредителни сделки,имащи за последица придобиване в индивидуална собственост на отделен имот,следва да се приеме,че и към момента на одържавяването сънаследниците са притежавали имотите в съсобственост, т.е. имотите са били одържавени общо от всички тях,респ. внесени общо в ТКЗС или Д., доколкото разпоредбите на изброените в чл.2 ЗВСГЗГФ нормативни актове и на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ не предвиждат друго. В подобна хипотеза правото на собственост следва да бъде възстановено общо на наследниците на починалото преди одържавяването лице,ако общо е било заявено. Само ако всеки от сънаследниците е заявил самостоятелно за възстановяване своята идеална част от имотите на общия наследодател, тази част следва да бъде възстановена само на него,като обстоятелството дали имотите са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ пред ОСЗ по смисъла на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ и чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ представлява процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът следи служебно. В същия смисъл е и решение №29/04.02.2010г. по гр.д.№2913/2008г. на ІІ ГО на ВКС,както и решението по гр.д.№722/2009г. на ІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ,чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ/ и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,основано на разпоредбите на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ и чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Както вече беше отбелязано,не съществува пречка по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ правото на собственост да бъде възстановено общо на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите, ако посредством предвидените в чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ доказателства по делото е установено,че именно тези лица са притежавали правото на собственост към момента на одържавяването. В случая по делото е установено,че в емлячния регистър за периода 1936-49г. заявените за възстановяване имоти са записани на наследниците на М. М.. Същите са посочени и като притежатели на дялове в ревизионните актове на горовладелските производителни кооперации на селата З. и Б.,започнати на 31.10.1938г. и завършени на 24.11.1942г.,в които освен това изрично е посочено,че при основаването си кооперацията е имала 13 членове,а сега-112 с тенденция това да се увеличи,понеже капитала на починалите членове се разделя между няколкото наследници /стр.24/,т.е. фактът на придобиване на дялове от горовладелската кооперация по наследство е съобразен още преди одържавяването,поради което неправилно въззивният съд е приел,че по отношение на наследниците на М. М. не може да се приеме,че са притежавали правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването,респ. внасянето в ТКЗС. Действително в приложеното по делото удостоверение №113/1/ /03.05.2007г. е посочено,че за процесните имоти няма постъпило заявление за възстановяване на името на М. М., което отбелязване не може да обуслови допустимост на иска за възстановяване на имотите на наследниците на този общ наследодател. Както вече беше отбелязано обаче за обстоятелството дали имотите са били заявени за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ,респ. чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ като предпоставка за допустимостта на иска съдът следи служебно и следва да даде указания за представяне на доказателства дали имотите да били заявени за възстановяване пред ОСЗ на името на наследниците на М. М., за които в исковата молба се поддържа,че са притежавали правото на собственост /М. К. М..,Ф. А. Т. и Р. К. М./. В случая такива указания не са били дадени,поради което настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.3 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като при новото разглеждане следва да бъдат дадени указания за представяне на доказателства били ли са заявени процесните имоти за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ,респ. чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ на името на наследниците на М. М. и за извършване на преценка установява ли се от събраните по делото доказателства тези лица да са притежавали правото на собственост върху имотите към момента на одържавяването,респ. внасянето на имотите в ТКЗС. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 24.04.2009г. по гр.д.№ 57/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд. Председател: Членове: