Р Е Ш Е Н И Е №23 София,10.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4642 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационнната жалба на Областния управител на Бургаска област, като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на държавата, чрез процесуалните му представители М. К. и С. С. против решението от 13.12.2013 год. по гр. д. № 322/2013 год. на Бургаския апелативен съд в частите му, с които след частичната отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което предявените от държавата против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове за собственост на идеални части от поземлени имоти с идентификатори 67800.505.151, с площ 1 330 кв. м. и 67800.505.147, с площ 511 кв. м., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-60 от 4.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК са отхвърлени. Поддържат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени. Касаторът счита, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение относно произнасянето с отхвърлителен диспозитив относно целия обем претендирани от държавата идеални части от двата имота, вместо само за съответната сухоземна площ, при приетото в мотивите, че водните площи в тези два имота представлвяват изключителна държавна собственост. /С допълнителен съдебен акт въззивният съд е оставил без уважение молбата в този смисъл, подадена от ответните търговски дружества/. Подадена е касационна жалба и от [община], чрез адв. А. Т., против въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на държавата е уважен по отношение на посочените идеални части от два от спорните имота – тези с идентификатори 67800.505.149 и 67800.505.148, с доводи за недопустимост, респ. неправилност и искане за отмяната му, като вместо това исковете против общината бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените разноски. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по двете подадени касационни жалби с определение № 406 от 13.11.2014 год. на ВКС. Прието е наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за служебно събиране на доказателства при въведено оплакване за процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, или относно приложението на императивна материалноправна норма в контекста на приетото от въззивния съд, че въпреки липсата на легитимация на общината като собственик на актувания имот от 2 700 кв. м. поради липса на предпоставките по параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОбС искът на държавата срещу двете ответни дружества за два от спорните имота не може да бъде уважен поради това, че същата не е установила размера на претендираната идеална част от сухоземната част от тези имоти. Прието е наличието и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за възможността да съществува в рамките на един поземлен имот по кадастралната карта две различни по статут и предназначение територии – морски води и сухоземна площ, т. е. по въпроса, свързан с обекта на правото на собственост в тази хипотеза в контекста на качеството „достъпност” на всяка вещ, свързан и с предмета на защита, обуславящ допустимостта на исковото производство. Спецификата на имотите по кадастралната карта и кадастралните регистри, включващи водни площи – вътрешни морски води и сухоземна площ, е вследствие на одобрен проект на ЧИ на ПРЗ за кв. 153, м. „П.”, [населено място], който е бил изключен от обхвата на одобрения през 2007 год. ПУП-ПРЗ за м. „П.”. Решението № 785 от 24.11.2009 год. на ОбС-С. за одобряване на ПЧИ на ПРЗ, състоящо се в изменение на регулационните граници и застройки в обхват на кв. 153 и УПИ ІІ ”За общ. обслужване и яхт клуб” в кв. 147 с идентификатор 67800.507.96 по кадастралната карта и обособяване на три нови УПИ, е прогласено за нищожно с решение от 24.08.2012 год. по адм. д. № 601/11 год. Бургаския административен съд, оставено в сила с решение от 9.01.13 год. по адм. д. № 12899/12 год. на ВАС. Предявените от държавата искове за собственост са с предмет поземлените имоти, предмет на последващото горното решение на ОбС - С. и сключения договор за делба между [община] и [фирма] изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по заповед № КД 14-02-573/20.04.10 год. на началника на СГКК-Б., представляващи такива с идентификатори 67800.505.147, 67800.505.148, 67800.505.149 и 67800.505.151. При действието на ЗУТ основна единица на правото на собственост е поземленият имот, който съгласно определението в параграф 5, т. 2 ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР представлява част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Поземлените имоти са предмет на кадастралните планове и кадастралната карта, като те подлежат на урегулиране, което е свързано с устройствения им режим /арг. от пар. 5, т. 11 ДР на ЗУТ/. Отразяването на имотите в кадастралната карта обаче няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не представлява пречка за тяхната защита по исков ред при наличието на правен спор, тъй като кадастралната карта има информативно значение /чл. 2 ЗКИР/. В този смисъл е задължителната съдебна практика, напр. Р 835/6.01.11 год. І г. о. по гр. д. № 1578/09 год., № 164 от 10.05.11 по гр. д. № 95/10 год. І г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Действително, одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър следва да отразяват актуалното състояние на пространствените предели на собствеността, но те, както и плановете по ЗУТ, нямат вещноотчуждително действие за разлика от режима при ЗТСУ /отм./. Затова и предявените искове за собственост на държавата са допустими с оглед индивидуализацията на процесните четири имота с посочените идентификатори по кадастралната карта. От изслушаните заключения по делото се установява по несъмнен начин, че в границите на всеки един от спорните поземлени имоти е налице част, представляваща водни площи – вътрешни морски води, които по Конституция и закон /Закона за водите /ЗВ// са изключителна държавна собственост. Тази част от имота със статут на изключителна държавна собственост, не обоснова наличие на съсобственост между държавата и собственика на останалата част от имота, независимо от попадането в обхвата му по кадастралната карта, тъй като законът не предвижда такива последици, макар и да е възможно съществуването в рамките на един поземлен имот по кадастралната карта на две различни по статут и предназначение територии – морски води и сухоземна площ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 6 ЗУТ територии в страната представляват и тези, заети от вода и водни обекти/. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробен устройствен план, като регулацията се разпрострира и върху териториите, заети от води и водни обекти, вкл. и за вътрешните морски води и териториалното море. Затова и тази реална част от всеки един от спорните имоти, представляваща вътрешни морски води /съгласно чл. 14 ЗВ представлява изключителна държавна собственост, а понятието е дефинирано в чл. 6, т. 1-4 ЗМПВВППРБ/ и морско дъно /съгласно чл. 12, ал. 2 ЗВ представлява публична държавна собственост/, в размерите, установени от експертизата и съгласно скица, приложение № 26 на л. 458 от първоинстанционното производство са собственост на държавата. Поради това и в тази част исковете са основателни. Макар и съображенията на въззивния съд да са в тази насока, които се споделят изцяло и от настоящия състав, решението му следва да се отмени в тези части, тъй като не отразява в диспозитива направеният извод за основателност на исковете на държавата по отношение на частите в имотите, заети от водните площи – морските води и морското дъно /отделно от това по делото не е изяснено от техническите експертизи дали процесните поземлени имоти представляват част от актувания като общински имот, респ. дали е част от държавния имот по акта от 1950 год./. По отношение и на останалите части решението също следва да се отмени поради допуснати процесуални нарушения, свързани с изясняване на делото от фактическа страна, поради следните съображения: Установено е по несъмнен начин, че спорната територия е урегулирана за първи път с план от 1955 год., след актуването на описания в АДС от 1950 год. имот, впоследствие е одобрен регулационен план от 1965 год., който е и действащия такъв към влизане в сила на ЗОбС, на основание на разпоредбата на пар. 42 ПЗР от който се позовава общината да е придобила собствеността върху частта от имота с площ от 2 700 кв. м. От заключенията на вещите лица и изготвената комбинирана скица на л. 382 от първоинстанционното производство /приложение № 10/, както и тази на л. 385 /приложение № 13/ се установява наличие на дворищна и улична регулация, а отрежданията за обществени и благоустройствени мероприятия по този план са видни от приложение № 19 на л. 391. За да се установи идентичността на бившия имот с кадастрален № 67800.505.96 /площ 11 435 кв. м./, от който произхождат новообразуваните имоти, част от които процесните, с имота, предмет на продажбата при приватизацията на „Риболовната база” и имота, актуван като частна общинска собственост, е било необходимо да се направи съпоставка и с площите на отделните имоти, по различните планове, вкл. по този от 1965 год. Само по този начин чрез съпоставянето им може да се отговори дали процесните имоти попадат в стария държавен имот, каква част представлява и къде е местоположението на имота от 8 730 кв. м., описан в акт № 578/97 год. като имот 551 /а в заповедта за деактуване и в нотариалния акт № 190/99 год. парцел І-551/, респ. дали и каква част от него е била отредена за благоустройствени мероприятия, напр. за улици, каквото е предназначението и на един от спорните имоти, а оттук и да се отговори на спорния въпрос чия е собствеността на имота, предмет на делбата от 2010 год. Отговорът зависи от изясняване на горните релевантни за спора обстоятелства, които според настоящият състав не са изяснени от изслушаните технически експертизи. Претенцията на държавата е с предмет идеални части от правото на собственост върху конкретни поземлени имоти от кадастралната карта и кадастралните регистри към настоящия момент /по изменението на КККР от 2010 год./, с твърдението, че същите произхождат от бившия, заличен такъв с идентификатор 67800.505.96. В обхвата на последния, който е с площ 11 435 кв. м., се поддържа да попада и придобития от [фирма] през 1999 год. при раздържавяването на [фирма] имот с площ 8 730 кв. м., при описаните граници. Този имот по действащия към момента на придобиването регулационен план от 1965 год. представлява парцел І -551 в кв. 34, а по кадастъра от 1989 год. имот 532, така както е описан в нот. акт № 190/99 год. и заповедта за деактуване. Видно от комбинираната скица, приложение № 23 на л. 455 площите им са различни – парцел І -551 /в зелен цвят на скицата/ е част от имот 532, което противоречие не е изяснено с оглед отговор на въпроса кой имот е предмет на приватизационната продажба. От същата скица се установява, че предмет на АДС № 578/97 год. е по-голям имот, оцветен в син цвят, от който парцел І-551 е само част, поради което е следвало вещите лица да изяснят и съответните площи на парцела по регулационния план, респ. целия имот 551, респ. имот 532 по кадастъра от 1989 год. Действително, за да се даде отговор на въпроса кой имот е придобит вследствие приватизацията на „Р. база - С.”, предмет и на последващите разпоредителни сделки, с последен приобретател [фирма], площта на имота не е определящ критерий, но следва да се вземе предвид и с оглед разликата в описаните граници на имота в акта за държавна собственост № 578/97 год., представен при продажбата по нот. акт № 109/99 год. Изясняване на горното обстоятелство е от обуславящо значение за въпроса за приложението на § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС с оглед установеното от заключенията на вещите лица наличие на отреждане за част от имот № 551 по плана от 1965 год. за автогара и улици, което е послужило като основание за актуване на имот от 2 700 кв. м. за общинска собственост с АОбС № 320/2002 год. С оглед описанието на имота в него същият представлява част от имот 1751, което налага изясняване на местоположението му и идентичността с имота по действащия регулационен план от 1965 год. Изводът на въззивния съд, че тази част попада в терена на имот 551 в кв. 34, отредена за Държавен риболов, поради което и не е трансформирана собствеността от държавна в общинска, е необоснован и направен при неизясняване на делото от фактическа страна. Поземлените имоти, описани по кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно изменението от 2010 год., произхождат от поземления имот с идентификатор 67800.505.96 преди това изменение, като са част от новообразуваните имоти. Това налага изясняване на въпроса с каква площ във всеки един от тези имоти попадат площи от имота, предмет на приватизационната продажба, както и от имота, актуван като общинска собственост, респ. с каква площ попадат те и в заличения имот 67800.505.96. Възприетата от ответниците теза за наличие на съсобственост в съотношение на притежаваните площи от всеки един от съсобствениците в площта на целия имот, което е дало основание и за извършване на делба между тях, с оглед получаване на отделен имот в индивидуална собственост от всеки от съсобствениците, е обосновало и формулирането на исковата претенция на държавата по начин, съответстващ на възприетото съотношение в приетата между ответниците съсобственост. На таза база исковете са за собственост на идеална част от правото върху всеки от имотите в сухоземната му част, но с оглед изложените съображения по делото следва да се приеме, че основният спор се свежда до това, че част от бившия държавен имот /по АДС от 1950 год./, представляващ терен с площ от 2 700 кв. м. не е станал общинска собственост, тъй като не са били налице предпоставките на параграф 42 ПЗР на ЗОбС. Този спор налага изясняване по делото на местоположението на този имот от 2 700 кв. м. като част от територията на бившия държавен имот, описан в акта за общинска собственост като част от имот 1751 към 2002 год., като ищецът е този, който следва да го индивидуализира по начин, позволяващ произнасяне по спора между страните за носителя на вещното право на собственост. От него зависи и изхода на спора за собствеността върху всеки един от съществуващите по кадастралната карта имоти при установяване на идентичността с този спорен имот, респ. частична такава. Правото на собственост не е в зависимост и не се предпоставя от нанасянето на имотите по кадастралната карта, респ. нанасяне на вярната имотна граница, респ. привеждане на регулацията в съответствие с действителните права на страните, които са последващи технически действия. По тези съображения настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд по предявените искове за собственост са необосновани в резултат на допуснатите процесуални нарушения относно изясняване на делото, поради което постановеното решение е неправилно. С оглед позоваването във въззивните жалби на процесуални нарушения при изясняване на делото от фактическа страна, въззивният съд е следвало да предприеме съответните действия по изясняване на релевантните за спора въпроси, съгласно разясненията в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяната на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме необходимите процесуални действия, вкл. и чрез назначаване на нова техническа експертиза за изясняване на релевантните за спора въпроси събразно горните съображения, както и да предприеме действия за идентифициране на имота с площ 2 700 кв. м., актуван за общинска собственост. След изясняване на тези обстоятелства съдът следва да направи преценка относно предвижданията на плана от 1965 год., с оглед приложението на параграф 42 ПЗР на ЗОбС по отношение на площите в спорните имоти, представляващи сухоземната им част. По отношение водните площи в същите, установени по размер от приетите заключения, следва да се съобрази приложението на закона за характера им на изключителна държавна собственост при релевираните от ответниците основания за легитимация като собственици на основание делбата, респ. последващата разпоредителна сделка. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, претендирани от касаторите, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 134 от 13.12.2013 год. по гр. д. № 322/2013 год. на Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: