О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 863 Гр.София, 09.12.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2772 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. срещу решение №.1270/17.06.20 по г.д.№.5829/19 на Софийски апелативен съд, Іс., в частта, с която, след частична отмяна на решение №.6373/5.09.19 по г.д.№.5149/18 на СГС, І-20с., предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 15000лв. до 311709,96лв. Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато срещу него от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление. Въззивната инстанция е проследила хронологично развитието на наказателното производство и извършваните процесуално-следствени действия. Отразила е, че следственото дело е било образувано на 26.08.99г, по същото ищецът е давал два пъти обяснения и три пъти е бил разпитван като свидетел, на 17.06.02 е бил привлечен като обвиняем /за престъпление по чл.212 ал.4 вр. с ал.1 пр.2 вр. с чл.20 ал.2 НК - за това, че през периода 22.07.99-15.08.99 в [населено място], [населено място] и [населено място], В. област, в съучастие с още 4 лица, чрез използване на неистински частни и официални документи, е получил без правно основание с намерение да присвои и присвоил чуждо движимо имущество – 562490л. дизелово гориво в 10жп цистерни на стойност 668190,48лв., собственост на „Еко петролеум“ ООД, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случая/ и му е взета мярка за неотклонение „подписка“; след постановено /на 13.09.02/ принудително довеждане, разпит /на 26.09.02/ и предявяване на предварително производство /на 14.01.03/, през 2003г. обвинителният акт е бил внесен в съда. Делото е преминало през три съдебни инстанции - с присъда №.51/23.11.07 по нохд №.859/02 на СГС, НК, 18с., ищецът е признат за виновен и осъден на 7г. лишаване от свобода при първоначален строг режим, конфискация на 1/2 част от цялото му имущество, лишаване от право да заема ръководна и управленска дейност и да упражнява професия търговец за срок от 9г. /няма спор, че мотивите към присъдата са изготвени 6г. след постановяването й/, с присъда №.5/4.03.15 по внохд №.652/13 на САС, НК, присъдата на СГС е отменена и ищецът е признат за невинен, с окончателно решение на ВКС №.10/28.01.16 по н.д.№.1456/15 на ВКС, ІІ НО, присъдата на САС е потвърдена - като по време на съдебната фаза от производството са били проведени общо 35 открити заседания, на които ищецът е присъствал лично. Във връзка с твърдяните неимуществени вреди са приети медицинска документация, изслушани са съдебно-медицинска експертиза и свидетели; установено е и, че А.Г. е бил изпълнителен директор /член на Съвета на директорите/ на „СФБ Капиталов пазар“АД. Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение съдът е приел, че ищецът е търпял естествените презумптивни вреди /страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството от обвиняване в престъпление с висока степен на обществена опасност, нарушение на социални отношения - които негативните усещания следва да се приеме, че са в значителен интензитет, предвид липсата на данни за престъпно минало/, като са доказани и вреди, които /макар и незначително/ ги надхвърлят. Продължителността на наказателното производство е приета за неразумна /от повдигането на обвинение до оправдаването са изтекли почти 14 години/ независимо от факта, че обвинението е било тежко и обвиняеми са били няколко лица - от постановяването на първоинстанционната присъда /през 2007/ до оправдателната /през 2015/ са изтекли близо 8 години и това забавяне не са дължи на поведението на подсъдимите и в частност на ищеца /същият се е и явявал на всяко насрочено заседание/, а на бездействие на съда /безспорно мотивите на осъдителната присъда са били изготвени 6г. след обявяването й/. Отразено е, че се съобразяват възрастта, характера и интензитета на причиненото увреждане, установения вид и интензитет на преживяните емоционални и психически страдания и дискомфорт, тежестта на повдигнатото обвинение, за което е предвидено наказание лишаване от свобода в значителен размер /от 3 до 15г./, наложената мярка за неотклонение /„подписка“/, времетраенето на настъпилите вреди, липсата на данни незаконното обвинение да има траен негативен ефект върху здравето, личния и социален живот на ищеца, икономическите условия в страната към 2016г. При тези обстоятелства е намерено, че дължимото обезщетение възлиза на 15000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ и при определяне на обезщетение за претърпени вреди - съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства /реш.№.100/7.07.19 по г.д.№.2682/ 18, ІV ГО, реш.№.29/5.03.12 по г.д.№.170811, ІІІ ГО, реш.№.52/27.03.12 по г.д.№.1065/11, ІІІ ГО/ и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства при постановяване на въззивното решение /реш.№.77/ 17.03.15 по г.д.№.2040/14, ІV ГО, реш.№.229/18.10.23 по г.д.№.3099/13, І ГО, реш.№.149/3.07.12 по г.д.№.1084/11, ІІІ ГО, реш.№.698/12.01.11 по г.д.№.14/10, ІІІ ГО, реш.№.86/25.05.11 по г.д.№.1734/09, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди; размерът на същото е свързан с критерия за справедливост, определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява; справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които в конкретния случай носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има; касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ, в чл. 2б /нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г./ законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Не са необосновани твърденията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1270/17.06.20 по г.д.№.5829/19 на Софийски апелативен съд, Іс., в обжалваната му част. ДАВА едноседмичен срок на касатора А. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: