Р Е Ш Е Н И Е № 504 С о ф и я, 11 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 н о е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1578/2013 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на осъдения В. Т. Б. от [населено място], област Русе, в момента в затвора Б., на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 19 от 11.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 26/2013 г. от окръжен съд-Русе, с което е потвърдена присъда № 271 от 19.11.2012 г. по НОХД № 2592/2012 г. на Русенския районен съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Осъденият В. Б., лично и чрез служебния си защитник адв.Пл.Г. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 271 от 19.11.2012 г. по НОХД № 2592/2012 г. на районен съд-Русе подсъдимият В. Т. Б. от [населено място], област Русе, в момента в затвора Б. е признат за виновен в извършването на 26.04.2012 г. в [населено място], област Русе на две престъпления по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК и едно престъпление по чл.330, ал.1 от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложено по съвкупност наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което е приспаднато предварителното му задържане от 27.04.2012 г. до влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 580 лв. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му поотделно и по съвкупност наказание с искане за изменяването й и намаляване на размера на наложеното му наказание до около две години, но с решението си Русенският окръжен съд я е потвърдил изцяло. С искането от осъдения Б. присъдата и въззивното решение се атакуват заради допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствените материали, последвано от неправилното приложение на материалния закон, заради което бил и несправедливо осъден с искане за отмяната им и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В писменото допълнение към искането защитникът му навежда допълнителни доводи за пороци в доказателствения анализ и на въззивния съд до неправилното приложение на материалния закон с налагане на несправедливо наказание, като допълва искането с алтернатива за намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу присъда и въззивно решение, неподлежащи и непроверени по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Както осъденият, така и защитникът му недоволстват от възприетите от съда твърдения на свидетелите Р.Т. и Тр.Т., негови родители, от досъдебното производство, но които били манипулирани от разследващия орган, от превратното обсъждане на показанията на св.Н.К., св.Ф.Ф. и св.Ат.Т., от липсата на експертни изводи доколко първите са изпитали основателен страх за осъществяване на отправените им закани, все доказателствени източници, които не подкрепяли самопризнанието на осъдения и препятствали провеждането на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, поради което изводите за авторството и вината му за извършване на инкриминираните деяния били доказателствено необезпечени, а оттам осъждането му за неправилно и несправедливо. Упрекът за натиск върху родителите Р.Т. и Тр.Т. не съответства на проведеното съкратено съдебно следствие, поискано от осъдения и защитника му, по реда на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.371, т.2 от НПК, като съдът с основание е възприел наличната доказателствена подкрепа на самопризнанието му като достатъчна за провеждането й, при категоричните му изявления за авторството, вината му и причините за извършване на инкриминираните деяния. В мотивите на присъдата си районният съд е обърнал специално внимание на обясненията му, коментирал е промяната им при двата му разпита, убедително се е обосновал защо възприема истината в показанията на двамата му родители както за отправените им закани, държали ги будни своевременно да забележат предизвикания умишлен палеж в стаята на осъдения, дало им възможност да отреагират адекватно и да предотвратят настъпването на значителни вредни последици за имота и живота им. Косвената им подкрепа в показанията на останалите свидетели, включително визираните в искането, няма как да съдържат възприятия на преки очевидци на заканите и на палежа с оглед на мястото и времето на осъществяването им в къщата на семейство Т., когато тези свидетели са спели по домовете си в съседство с процесния имот. Те обаче са категорични за пияното състояние на осъдения, направените пред тях негови изявления преди още пристигането на органите на МВР и ППО, както и за споделеното им от майка му и баща му за отправените им заплахи и за палежа на семейната им къща. В показанията на нито един от свидетелите няма данни за упражнен натиск или каквато и да е манипулация. Или, както районният съд, а още по-малко окръжният, при жалба само по справедливостта на наложеното на осъдения поотделно и по съвкупност общо наказание за извършените престъпления, е имало основание първият съд да откаже исканата процедура на съкратено съдебно следствие, а въззивният да събира нови доказателства, да ги обсъжда и възприема различни от обвинителния акт факти, в разрез и със задължителните указания на цитираното от защитата ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Неоснователни са доводите в допълнението към искането за непълнота на доказателствата, освен че в процедурата по глава 27 от НПК са признати фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразено съгласие за тях да не се събират доказателства, изводите дали отправените към родителите закани са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им са такива по правото и не изискват намесата на вещи лица. А че те не просто са могли, а са предизвикали такива опасения у св.Р.Т. и св.Тр.Т. е видно от последващото им поведение – майката неколкократно излизала от къщата и наблюдавала какво става в стаята, ползвана от осъдения от страх от палеж, което коментирала със съпруга си и когато забелязали пламъците потърсили помощ и спасили дома си от изгаряне, включително и себе си при разгаряне на пожара и от задушаване. Именно това тяхно поведение е довело до спестяване на по-тежко обвинение на осъдения по ал.2, т.1 и 2 на чл.330 от НК. Законосъобразно съдът е приел да са осъществени всички обективни и субективни елементи на престъпленията по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК и по чл.330, ал.1 от НК, с което е приложил закона, който е следвало да приложи. ВКС намира, че няма процесуални пропуски както по установяване на правно значимите факти, изводими от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство и достатъчна за подкрепата на самопризнанието на осъдения, така и по приложението на материалния закон и не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на производството по делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, още по-малко на първоинстанционния. Основното оплакване, наведено пред въззивния съд, поддържано и в искането на осъдения е за явната несправедливост на наложените му поотделно за всяко престъпление и за съвкупността им общо най-тежко. То обаче също е неоснователно. Съдът правилно се е съгласил с отчетените и от районния съд налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, които при отсъствие на многобройност и изключителност, съобразно и обществената опасност на извършените престъпления и личността му като престъпен деец са изключвали приложението на чл.55 от НК. Законосъобразно е прието, че наказанията за отделните престъпления следва да се определят при баланс на двата вида обстоятелства, в средата на предвидените за тях сънкции, съответно намалени на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3-та на 2 години и на 3 години лишаване от свобода. Съдът не е намерил за необходимо да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, което въззивният съд не е могъл да промени при липса на съответен протест. Обществената опасност на осъдения е завишена не само зарази многобройните му осъждания, включително и за осъществен в миналото палеж, така и за доказаната по делото системна злоупотреба с алкохол, под влияние на който върши сериозни престъпления и изтърпените досега наказания не са оказали своето поправящо и превъзпитаващо въздействие върху него. ВКС не намира основание за смекчаване на отговорността му и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, а искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Т. Б. от [населено място], област Русе, в момента в затвора Б., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 19 от 11.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 26/2013 г. от окръжен съд-Русе, с което е потвърдена присъда № 271 от 19.11.2012 г. по НОХД № 2592/2012 г. на Русенския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :