О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 453 Гр.София, 22.05.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4574 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Л. И. срещу решение №.6651/26.09.18 по г.д.№.3599/19 на Софийски градски съд, ІV Г с. – с което е потвърдено решение от 27.11.18 по г.д.№.23828/17 на СРС, 124с, за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 25000лв. обезщетение за вреди от бездействие на Окръжен съд /ОС/ Видин, Агенция по вписванията /АВп/ и Министерство на правосъдието /МП/, изразяващи се в неизпълнение на влязло в сила решение №.15/8.06.10 по г.д.№.291/07 на ОС Видин, с което са отменени решения на Общото събрание на акционерите на „Бакхус“АД, проведено на 2.12.05г. Ответната страна Държавата Република България оспорва жалбата, вкл. поради липса на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника не са налице, тъй като липсва виновно противоправно поведение на негови служители в причинна връзка с претендираните вреди. От фактическа страна е приел, че с решение от 08.06.10 по г.д.№.291/07 на ОС Видин, в сила от 24.02.12, по иск на ищеца с правно основание чл.74 ТЗ са отменени като противоречащи на закона решения на проведено на 2.12.05г. извънредно Общо събрание /ОС/ на акционерите на „Бакхус“АД, [населено място] - за обявяване на дружеството в ликвидация и определянето на срок за приключването й 6м., за избор на ликвидатор и за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите - които са били вписани в регистъра на търговските дружества при ОС Видин; същевременно с решение /№.674/25.08.06 по ф.д.№.557/05/ на ОС Видин е вписано заличаване на „Бакхус“АД, с което дружеството е загубило своята правосубектност – като това обстоятелство е вписано по фирменото му дело при ОС Видин /съдът е отразил, че последното повдига въпроса за допустимостта на иска по чл.74 ТЗ, по който е образувано г.д. №.291/07-след като ответното дружество е изгубило своята правосубектност към 2007г., но доколкото е налице влязло в сила решение по него, не би могъл да го коментира/. Съдът е проследил предприетите от ищеца действия по сезиране на различни държавни органи и техните актове. Посочил е, че след влизането в сила на решението по иска по чл.74 ТЗ той е депозирал множество молби до ОС Видин и АВп с искане да изпълнят влязлото в сила решение от 8.06.10 по г.д.№.291/07, като се възобнови производството по ликвидация на „Бакхус“ АД на основание чл.273 ал.2 ТЗ – обосновавайки се с твърдението, че решението на ОС на акционерите за прекратяване на дружеството чрез обявяване в ликвидация е отменено на основание чл.74 ТЗ. В отговор изпълнителният директор на АВп е изложил в писмо изх.№.94-002213/19.12.13, че разпоредбата на чл.273 ал.2 ТЗ е неприложима в случая, тъй като след като търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир, като законът в хипотеза на чл.293 ал.2 ТЗ не предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството, а единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши само действия, обслужващи ликвидационното производство, и то само в случай, че се установи наличие на неразпределено имущество; доколкото такова обстоятелство не се твърди и не се установява, производството по ликвидация не би могло да бъде възобновено и регистърното производство по заявление рег.№.20120807153714 за служебна пререгистрация, възобновяване на производството по ликвидация с правно основание чл.273 ал.2 ТЗ и назначаване на ищеца за ликвидатор е прекратено; отговор в същия смисъл е изпратен и от министъра на правосъдието. Отказът, обективиран в писмото на изпълнителния директор на АВп, е обжалван пред ОС Видин - който /с потвърдено от САС определение/ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството като недопустимо /тъй като не се обжалва отказ за вписване на длъжностно лице от АВп/, и пред СГС-който, също с определение /от 15.07.14-влязло в сила след обжалване/ е приел, че не е сезиран с жалба срещу отказ на длъжностно лице по смисъла на чл.24 ЗТР и е прекратил производството като недопустимо. С последващо писмо изх.№.94-00-2213/12/2.03.16 изпълнителният директор на АВп е отговорил на ищеца по повод следващи негови молби, че не е налице хипотеза на чл.273 ал.2 ТЗ, съответно основание за служебна пререгистрация на дружеството, което е заличено от търговския регистър, и за вписване на обстоятелствата по решение от 8.06.10 на ОС Видин. Указал е, че защитата срещу вписването се осъществява по реда на чл.29 ал.1 ЗТР-чрез иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство и само при успешно проведен иск по чл.29 ал.1 ЗТР може да бъде заличено вписано в регистъра обстоятелство по реда на чл.14 ЗТР. Във връзка с правната страна на спора съдът е изходил от вида на отговорността по чл.49 ЗЗД и предпоставките за реализирането й. Посочил е, че се касае за гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени от другиго, която е обективна /не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата/. Фактическият й състав включва правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав на чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите трябва да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /ППВС 9/66/. Посочено е, че в конкретния случай не е установено наличие на противоправно бездействие нито на съдии от съда по регистрацията на дружеството, нито на служители на АВп, нито на министъра на правосъдието във връзка с изпълнение на влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.74 ТЗ. Отразено е, че решението по чл.74 ТЗ, с което ищецът обосновава искането си за заличаване на вписани обстоятелства /обявяването на дружеството в ликвидация, назначаване на ликвидатор/ и съответно възобновяване на производството по ликвидация на вече загубилото правосубектност юридическо лице – доколкото впоследствие е вписано и заличаване на същото, има действие занапред, като заличаването на вписаните въз основа на отменени решения на ОС обстоятелства също няма обратно действие. С това решение решенията на общото събрание са отменени като незаконосъобразни поради противоречие с императивна разпоредба на ТЗ, а не като нищожни. Съдът се е позовал на разясненията, дадени с ТР №.1/6.12.02 на ВКС по тълк.д.№.1/02 на ОСТК, съгласно което по реда на чл.74 ТЗ може да се иска отмяна на решение на ОС, което противоречи на учредителния акт или на повелителните разпоредби на ТЗ, като искът е конститутивен. Нищожност на решение на ОС може да бъде установена чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани да го предявят, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Отразил е, че в случая ищецът не е предявил такъв иск, който по принцип няма пречки да бъде съединен с иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията при условията на евентуалност на конститутивния иск. Няма твърдения и за предявен и успешно проведен иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство по реда на чл.365 т.3 ГПК вр. с чл.29 ал.1 ЗТР /аналогичен на разпоредбата на чл.431 ал.2 и ал.3 ГПК /отм./-който може да бъде предявен от всяко трето лице с правен интерес за защита срещу незаконосъобразни вписвания и чиято последица е заличаване на вписаното обстоятелство занапред, а не с обратно действие. Съдът е посочил, че, противно на изложените твърдения с исковата молба, с решението от 8.06.10 по г.д.№.291/07 по описа на ОС Видин не е установена недопустимост на вписано обстоятелство и не е постановено заличаването му, а е отменено като незаконосъобразно решение на ОС на акционерите. Поради това, макар да е налице влязло в сила решение по чл.74 ТЗ, с което са отменени решенията на ОС на акционерите за обявяване на дружеството в ликвидация и за избор на ликвидатор, с оглед действието на решението занапред, последното не може да доведе до заличаване на вписаното впоследствие, с решение №.674/25.08.06 по ф.д.№.557/05 на ОС Видин, заличаване на „Бакхус“АД, с което дружеството е загубило своята правосубектност. Съгласно чл.30 ал.2 ЗТР при отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на което е било извършено вписване, вписването се извършва по реда на чл.30 ал.1 ЗТР, но занапред. Вписаното впоследствие обстоятелство - заличаване на търговското дружество, не би могло да се заличи, тъй като за да се приложат последиците на чл.30 ал.1 ЗТР по отношение на това обстоятелство, е необходимо съдебно решение за успешно проведен иск по чл.29 ал.1 ЗТР, каквото в случая не е налице. Отразено е, че представеното от ищеца решение по чл.74 ТЗ има друг предмет - законосъобразност на взети решения на ОС на акционерите - и не е решение по чл.29 ал.1 ЗТР, установяващо нищожност, недопустимост или несъществуване на вписаното заличаване на търговското дружество. Това обуславя извод за липса на противоправно поведение - както от служители на Агенцията по вписванията, така и на регистърния съд, който пък изобщо не е бил компетентен да извършва вписвания/заличавания, тъй като след влизане в сила на ЗТР на 01.01.08г. регистрацията на търговските дружества се е осъществявала от АВп. Съдът е посочил, че твърдените от ищеца вреди, изразяващи се в лишаването му от притежание на поименни акции в капитала на дружеството с номинална стойност 25000лв. поради проведено производство по ликвидация, при което имуществото на дружеството е продадено незаконосъобразно, а получените средства са разпределени между лица, които нямат право да ги получат, не се дължат на бездействие на длъжностни лица от посочените в исковата молба държавни органи, а на собственото му поведение, доколкото не е провел в пълен обем защитата на своите права на акционер, вкл. и на правото му на ликвидационен дял /което с оглед разпоредбата на чл.271 ТЗ е условно/, чрез предоставените му от закона възможности-било чрез искане за спиране на регистърното производство по вписване на подлежащите на вписване обстоятелства в резултат на взетите на 2.12.05 решения на ОС на акционерите, при предявяване на иска по чл.74 ТЗ, било чрез предявяване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство по реда на чл.29 ал.1 ЗТР. Поради това съдът е намерил за неоснователен и доводът, че РБългария, като страна, ратифицирала ЕКЗПЧОС и Протокол 1 от 20.03.52г., не е осигурила ефикасна защита на собствеността му. По тези мотиви предявеният иск е намерен за неоснователен. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса “успешното провеждане на иск по чл.74 ТЗ е ли основание за заличаване на вписани в търговския регистър незаконосъобразни решения на органа на търговското дружество, взети в противоречие с императивни законови правни норми, както и в противоречие с устава на дружеството?“ Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изведеният от касатора въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният въпрос е неотносим към решаващата воля на въззивната инстанция. Същият не кореспондира на обстоятелствата по делото и на приетото от нея. Съдът не е приемал, че успешно проведен иск по чл.74 ТЗ не е основание за заличаване на вписани в търговския регистър незаконосъобразни решения - напротив – изрично е посочил, че подобно решение има действие занапред, като заличаването на вписаните въз основа на отменени решения на ОС обстоятелства също няма обратно действие. Това, което съдът е обсъждал, е възможността подобно решение да доведе до заличаване на вписаните въз основа на отменените решения обстоятелства в хипотеза, когато вече е било вписано заличаване на дружеството и то е било загубило своята правосубектност. Съдът е коментирал характера на решението по чл.74 ТЗ и го е разграничил от това за установяване на нищожност на решение на ОС, респективно от това по чл.29 ал.1 ЗТР, установяващо нищожност, недопустимост или несъществуване на вписаното заличаване на търговското дружество - като е посочил какви са били възможностите, с които е разполагал ищеца, за да защити правата си, и от които не се е възползвал. При тези обстоятелства е приел, че няма противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, в причинна връзка с твърдяната вреда. Само за пълнота следва да се посочи, че обосновавайки изводите си – че няма причинна връзка между действията на цитираните длъжностни лица и търпяните вреди и има такава между същите и пропуснатите от ищеца възможности и негово бездействие да предяви надлежен иск и поиска съответни обезпечителни мерки /спиране/, въззивната инстанция се е позовала на наличната задължителна практика и е изложила подробни мотиви, които не са произволни. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и съответно твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.6651/26.09.18 по г.д.№.3599/19 на Софийски градски съд, ІV Гс. ОСЪЖДА Г. Л. И. да плати на Държавата Република България 50лв. /петдесет/ разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: