Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  130   София, 12 юли 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети февруари .......... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ...................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ..................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова ....., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................... КНОХД № .. 44 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. С., атакуващ въззивна присъда № 77 от 02.12.09 год., постановена по ВНОХД № 749/09 год. по описа на Софийски апелативен съд, с която е отменена присъда от 17.11.08 год. по НОХД № 2033/08 год. по описа на Софийски градски съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на второинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Защитата на подсъдимата моли да се остави в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, допълнителното изложение към него, сочените доводи, писменото становище от страна на защитата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимата М. П. е призната за виновна в това, че на 17.04.06 год. в гр. С., при управление на л.а.м. „БМВ 320Д”, рег. № С* нарушила правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на П. Иванова, починала на 24.04.06 год., като след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл. 343а, ал.1, б. „б”, вр. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК и чл. 78, ал.1 НК, вр. чл. 2, ал.2 НК /ЗИДНК, ВД бр. 86/05 год., в сила 29.04.06 год./ е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година на осн. чл. 78а, ал.4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343а НК. Съдът се е произнесъл и по разноските. С атакуваната присъда е отменена първоинстанционната. П. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 343а, ал.1, б. „б”, вр. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1, във връзка с допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП. За да вземе своето решение, въззивната инстанция е приела от фактическа страна, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно, „затичвайки се бързо”, а от юридическа страна, че П. не е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр. 1 ЗДвП, а чл. 21 от същия закон, каквото обвинение не й е повдигнато. Настоящата инстанция отчита липсата на пълнота от доказателствена страна на досъдебното производство, често срещана при ненастъпил фатален смъртен резултат на пътното платно, която е затруднила прокурора и предходните съдебни състави при решаване на делото от фактическа и юридическа страна. В този смисъл те са разполагали единствено с обективните находки от ПТП и сравнително бегли и недотам последователни свидетелски показания Приетото от фактическа страна от САС, относно движението на пострадалата, се различава от възприетото от СГС. Последният задълбочено на л.4 от мотивите си е обосновал със съвкупната преценка на свидетелите Ш, че пешеходката е пресякла със спокойно тичане и обръщане на 180 градуса. САС е променил този фактически извод, но не е изложил съображенията си защо. Така на л. 25 е отразил израза „затичвайки се”, а на л. 28 – „затичвайки се бързо”, но не е посочил на базата на кои доказателствени средства изгражда посоченото. Начинът на движение на пострадалата е от изключително значение за решаване на делото по същество, с оглед виновно нарушените текстове от ЗДвП от подсъдимата и вариантите по заключението на вещите лица във връзка с възможността да се предотврати удара. Експертите са категорични, че от техническа страна, за конкретната пътна ситуация при скорост на автомобила 64 км/ч и при пресичане на пътното платно от пешеходката със спокойно или бързо тичане и обръщане или скорост на автомобила 50 км/ч при пресичане с бързо тичане и обръщане на пострадалата, ударът е бил непредотвратим. Според тях само при скорост от 50 км/ч и спокойно тичане с обръщане вероятността да настъпи, но сравнително слаб, или да не настъпи удар е еднакво възможен. Т.е., границата между предотвратимост или непредотвратимост на съприкосновението, съответно несъобразена или превишена скорост като нарушение на ЗДвП във връзка максимално допустимата за градски условия скорост от 50 км/ч. При технически фиксирана скорост на МПС от 64 км/ч от значение остава единствено начина на тичане /бързо или спокойно/ на пострадалата, която следва да се извлече от свидетелските показания /, като по делото е останал неизяснен въпросът от апелативния съд за постигнатото ускорение на 83 – годишната жена от покой до 6.4 км/ч съответно 5 к/ч и от тези скорости - рязкото й обръщане за 1 сек. на 180 градуса, както и предприетото от П. за намаляване на скоростта до съобразената с оглед пътната обстановка – приближаване на кръстовище с пешеходна пътека, обозначена своевременно и видимо със съответните пътни знаци и светофарна уредба/. Приемайки различен начин на пресичане на пострадалата в сравнение от първоинстанционния съд, САС е следвало да изложи убедителни мотиви за решението си и да посочи съответните доказателствени източници, обосновали същото. Като не е направил това, е нарушил разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, което нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 НПК. В синхрон с правната теория и съдебната практика въззивният съд е посочил, че нормите на чл. 20, ал.2 и чл. 21 ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста, но не и по двата едновременно. Безспорно това е така, но следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 21 ЗДвП се явява специална спрямо нормата на чл. 20, ал.2 НК. Във всички случаи, обаче, се касае до еднородно нарушение, доколкото превишената скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и научно обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за дадена пътна инфраструктура относно режима на скоростта, очертан в раздел ІV на гл. ІІ от ЗДвП. С развитието на пътната инфраструктура, автомобилостроенето и състоянието на автомобилния парк законодателството променя тази стойност. Към момента тя е отразена в таблицата към чл. 21 ЗДвП, с евентуални корекции по ал.2 от същия член. Превишавайки посочените стойности, водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата, житейски и експертно наложили ограничението. При параметрите на дадено ПТП с обвинителния акт не винаги точно може да се очертае правната квалификация по бланкетната норма на НК във връзка с допълващите правила по ЗДвП във случаите на даден режим на движение /например режима на скоростта/. С оглед доказателствата наказателният процес е динамичен, като в последните години се засилва ролята на съдебната фаза. Съпоставено с конституционното правото на защита, това означава, че на обвиненото лице се предоставя пълната възможност за защита по фактите, промяната на които влече след себе си съответно процесуално поведение на страните в съдебното производство и съответните правни последици. Отнесено към настоящото дело, последното означава, че във връзка със защитата на подсъдимата няма промяна от фактическа страна на стойността на скоростта, с която е управлявала лекия автомобил. Още от досъдебното производство тази скорост експертно е установена на 64 км/ч и не е променена в рамките на съдебното следствие. Тя е превишена за местопроизшествието. Т.е., П. сама се е поставила в несъобразен режим на движение в приетата пътна обстановка, като е имала пълната възможност да се защитава срещу този факт. От там конкретната допълваща норма зависи от начини на пресичане на пострадалата със „спокойно или бързо тичане и завъртане на 180 градуса”, което е извън волята на водача. Апелативният съд е приел факта на „бързо тичане” на пострадалата, различен от приетото от първоинстанционния съд „спокойно тичане”. Посочил е, че П. е извършила престъпление по транспорта при виновно нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, за което не й е повдигнато обвинение, а не по чл. 20, ал.2 от същия закон съгласно повдигнатото такова. Т.е., според въззивната инстанция се касае за две отделни престъпления. Постановил е изцяло оправдателна присъда. Последната противоречи на разпоредбата на чл. 304 НПК. Във връзка с казуса, съдът е имал възможност да оправдае подсъдимата, само когато деянието не съставлява престъпление. Самият той, обаче, е приел, че има извършено престъпление по транспорта, но с допълващата норма на чл. 21, ал.1 ЗдвП, а не на чл. 20, ал.2 от същия закон, съгласно повдигнатото обвинение. Както бе посочено по-горе, в случая се касае до еднородно нарушение на режима на скоростта, като превишената скорост в съответната пътна инфраструктура винаги се явява несъобразена в рамките на едно и също престъпление по транспорта. Съгласно това, съдът е следвало с решение да измени присъдата, като приеме, че П. е извършила престъплението при нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, вместо тази на чл. 20, ал.2 ЗДвП и да потвърди присъдата в останалата й част. Това решение не би било изолирана практика за САС. В този смисъл е решение № 307 от 27.07.09 год. по ВНОХД № 57/09 год. по описа на същия съд с докладчик Н. Т. , потвърдено с решение № 536 от 11.01.10 год. /записано 2009 год./ по КНОХД № 563/09 год. на ВКС. Като не се е съобразил с посоченото, съдът е нарушил закона. При разглеждане на делото, настоящата инстанция констатира неправилно приложение на материалния закон. Съгласно обвинителния акт с първоинстанционната присъда подсъдимата е осъдена по чл. 343а, ал.1, б. „б”, вр. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 НК. Прието е, че след деянието П. е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалата. След произшествието тя приближила Иванова, напръскала я с вода и се уверила, че неустановен гражданин е повикал медицинска помощ. Безспорно това са действия на загриженост за състоянието на блъснатата възрастна жена, но в никакъв случай не могат да се приемат като оказване на помощ по смисъла на закона и съдебната практика. Поради липсата на съответен протест, нарушението не може да бъде коригирано във връзка с правомощията на касационната инстанция. С оглед изложените съображения протестът се явява ОСНОВАТЕЛЕН. Това налага атакуваната присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. При последното следва да се отстранят посочените нарушения на закона. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 77 от 02.12.09 год., постановена по ВНОХД № 749/09 год. по описа на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................