Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 08.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4142 /2018 година Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 5041 от 18.05.2018 г., подадена от М. С. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 4158 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 6357 / 2016 г. на СГС и потвърденото с него решение № ІІ-66-209 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 18010/10 г. на Софийския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора против О. И. П. обективно евентуални съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 42, б.”б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 19.02.2007 г., съставено от С. К. Д. в полза на О. И. П., поради това, че не е написано собственоръчно и подписано от завещателя; иск с правна квалификация чл. 42, б.”в” ЗН - за прогласявяне нищожността на същото завещание поради противоречие със закона; иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б.”б”, предл. последно ЗН - за унищожаване на завещанието поради измама; иск с правна квалификация чл. 43, ал.2 ЗН - за унищожаване на завещанието поради грешка в мотива, поради който е извършено.. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК Представя доказателства, касаещи здравословното състояние на завещателя С. К. Д., договор за наем и договор за заем. Твърди, че ги е намерила след приключване на делото пред РС и последващото му разглеждане от въззивната инстанция и не са приети като доказателства по делото, а са от значение за изхода от спора по предявените искове. Те съставляват досието на завещателя и неин баща С. К. Д., съхранявано в архива на НЕЛК, което й е предадено на 21.11.2013 г. и установява здравословното му състояние в последните години преди смъртта му и конкретно това, че е страдал от енцефалопатия, която твърди, че се е отразявала на психическото му състояние и че зрението му било силно намалено. В молбата изрично обяснява, че е представила папката с медицински документи пред въззивната инстанция, но тя отказала да приеме доказателствата, защото възможността за представянето им е преклудирана и не са били налице предпоставките на чл. 266 ГПК. В съдебно заседание акцентира върху това, че в заключението на извършената СГрЕ е посочена друга дата на изследваното саморъчно завещание, което би трябвало да означава, че не е изследвано завещанието, на което се позовава ответника, поради което би следвало да се приложат правилата на доказателствената тежест при представяне на саморъчно завещание, което е оспорено. Ответникът по молбата оспорва това, че представените доказателства са новооткрити, тъй като молителката е разполагала с тях още от 2013 г., част от тях са представени в хода на производството още пред РС, твърди, че не установяват нови обстоятелства, защото диагнозите на завещателя са установени с приетите доказателства при разглеждане на делото. Оспорва се и относимостта на обстоятелствата, които те установяват към предявените искове. В съдебно заседание посочва, че доводите, свързани със датата, посочена в заключението на СГрЕ са разгледани от ВКС в производството по допускане до касационен контрол, а и те не биха могли да се разглеждат в производство по отмяна на влязло в сила решение. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 18.05.2018 г против влязло в сила решение на 21.02.2018 г., когато с определение по гр.д.№ 3354/2017 г. на ІІ гр.о. не е допуснато касационно обжалване, т.е. в рамките на предвидения тримесечен срок от влизане в сила на решението - чл. 305, ал.1 т.1 ГПК, поради което е приета за допустима с определение от 19.11.2018 г., постановено на основание чл. 301, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С решение № ІІ-66-209 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 18010//2010 г. на Софийски РС са отхвърлени обективно евентуални съединени искове, предявени от М. Д. против О. И. П., както следва: иск с правна квалификация чл. 42, б.”б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 19.02.2007 г., съставено от баща й С. К. Д. в полза на О. И. П. – негов племеник, поради това, че не е написано собственоръчно и подписано от завещателя; иск с правна квалификация чл. 42, б.”в” ЗН- за прогласявяне нищожността на същото завещание поради противоречие със закона; иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б.”б”, предложение последно ЗН - за унищожаване на завещанието поради измама; иск с правна квалификация чл. 43, ал.2 ЗН - за унищожаване на завещанието поради грешка в мотива, поради който е извършено. М. Д. е наследник на С. К. Д. по закон – негова дъщеря. Наследодателят обаче е завещал на ответника О. И. П. собствената си 1/2 ид.ч. от апартамент, в [населено място]. За да отхвърли предявените искове, съдът е обсъдил, че С. Д. е бил настанен в хоспис, таксите по който се е задължил да изплаща О. П., обсъдено е експертни решения на ТЕЛК и друга медицинска документация, от която е било видно, че завещателя страда от енцефалопатия и заболяване на ретината, следствие от деабет, както и други заболявания. Саморъчното завещание е било предмет на Съдебно графологична експертиза. Предвид извода на експерта, че завещанието е написано и подписано от завещателя и защото то съдържа необходимите реквизити – дата и подпис и разпоредителна част, съдът е приел, че иска по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25 ЗН е неоснователен. По вторият иск по чл. 42 б. „в” ГПК е прието, че от текста на завещанието не може да се приеме, че то се прави с оглед бъдещи грижи, нито, че е насрещна престация за вече полагани грижи. Прието е, че единствения мотив, поради който е направено, изразен в самото завещание е дарствен и то е безвъзмезден акт. По третия иск по чл. 43, ал.2 ЗН е прието, че не е налице грешка, тъй като преди изготвяне на завещанието, завещателя е живял около пет години в апартамента на ответника, през които ответникът е поел разходите за лекарства, надхвърлящи пенсията на завещателя, поради което благодарността е мотив, поради който Д. е съставил завещанието, т.е. не е налице разминаване между волята на завещателя и изразеното в завещанието, при което се приема, че е налице грешка. По последния иск по чл. 43, б. „б”, предл. 3 ЗН е прието, че не е доказано заветникът, или негови близки да са въвели в заблуждение завещателя, а от свидетелските показания, съдът е приел, че се установява, че той е бил принуден от обстоятелствата да го състави. Установено е, че завещателят е имал нужда от специални грижи предвид влошеното си здравословно състояние, които не могат да бъдат осигурени в домашни условия. Ответникът го посещавал и плащал таксите и разходите по лечението. Към въззивната жалба е представен договор за паричен заем от 1.03.2007 г. Въззивната инстанция при първото въззивно разглеждане на делото по гр.д.№ 10670/2012 г. е отказала да приеме представените от страните доказателства. С първото въззивно решение не е разгледан спора по същество, защото е прието, че спора е следвало да се разгледа като първа инстанция от СГС, но то е отменено от ВКС с решение по гр.д.№ 1413/2014 г. І гр.о. При второто въззивно разглеждане на делото / гр.д.№ 6357/2016 г. на СГС/, Д. е представила документите, приложени сега към молбата за отмяна – разписка за полученото на 21.11.2013 г. досието на С. К. пред НЕЛК /л. 24 от гр.д. № 6357/2016 г., документ от диагностико-консултативен център ХVІІІ-София с дата 28.01.2006 г., / л. 25/, решение на ТЕЛК № 0106-006-11.01.01 / л. 26/. и експертно решение № 0660-041 от 27.02.2008 г. / л. 27/, епикриза от 13.02.2007 г. ,епикриза от 18.12.2007 г., епикриза от 08.01.2008 г. епикриза от 30.01.2008 г. , договор за паричен заем от 01.08.2007 г. / л. 33/, договор за наем от 01.11.2002 г. / л. 41 от същото дело/. В съдебно заседание, пълномощникът на молителката е заявил, че се позовава на нормата на чл. 266 ГПК, като счита, че са налице предпоставките, визирани в нея. Съдът е отказал да приеме представените доказателства, като се е мотивирал с това, че снабдяването с медицинската документация от досието на наследодателя зависи изцяло от волята и активността на страната, която е съществувала преди образуване на делото пред РС, т.е. че тя не включва нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК. Договорът за заем е приет за неотносим. Същото е прието и за доказателствата, установяващи продажбата на земеделските земи, както и за договора за наем. Общ мотив към всички представени пред въззивната инстанция доказателства е формиран, че са неотносими към предявените искове. С второто въззивно решение е потвърдено решението на РС, с което са отхвърлени всички искове. Съдът е възприел изводите на РС, позовал се е на СГрЕ по първия иск, от съдържанието и снимките на изследвания частен документ е ясно кое завещание е изследвано, допълнил и по втория иск, че съставянето на завещанието „в знак на благодарност за грижите, които полага” ответника не е възлагане на задължение за издръжка и грижи, а благодарност. По следващият иск е посочено, че не се установява, към момента на изготвяне на завещанието, завещателят да е имал очакване и за в бъдеще ответника да полага грижи и това да го е мотивирало да изготви завещанието. Прието е, че не е установено измамливо поведение на ответника, или на други лица, насочено към това да убеди завещателя да състави завещанието. С допълнителна въззивна жалба от 03.05.2012 г. са наведени нови основания за недействителност на завещанието – за недееспособност на завещателя и за симулативност на завещанието, които изрично съдът е приел, че са заявени несвоевременно. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителката изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Представените с молбата на М. Д. доказателства не са новооткрити от молителката, защото тя ги е получила още в хода на производството по делото. Страната е могла да се снабди с тях при проявена активност към момента на предявяване на исковете и разглеждане на делото пред РС. Те не установяват и обстоятелства които да не са били установени в хода на производството. Както вече се посочи, диагнозите, които установяват са възприети от съда и обсъдени още в решението на РС. Представените с молбата доказателства са относими към посочените в допълнителната въззивна жалба основания за недействителност на завещанието, но такива нови основания не могат да се заявяват за първи път пред въззивната инстанция и във хода на въззивното производство. Всяко от тях е самостоятелно основание за предявяване на иск. По делото обаче не са предявени такива искове, поради което и представените с молбата доказателства са неотносими. Наведените в съдебното заседание доводи, свързани със датата, посочена в заключението на СГрЕ са разгледани от ВКС в производството по допускане до касационен контрол по гр.д.№ 3354/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о., поради което са преклудирани. Отделно от това, те не могат да се отнесат нито към наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, нито към което и да е от останалите изчерпателно изброени основания за отмята в чл. 303, ал.1 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответникът по молбата следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настоящото производство, съставляващи адвокатски хонорар. Претендираният размер, посочен в договорът за правна помощ е 1000 лв., платени в брой. Молителката прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК за размера над 500 лв. Данъчната оценка на завещаната 1/2 ид.ч. е 14942 лв. Минималният размер на адвокатския хонорар по Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения е 978,26, съгласно чл.7, ал.2 т. 4. Страните по договорът за прана помощ не са задължени да уговарят този размер, а той е уреден като минимален такъв. Затова съдът намира, че уговорения и платен размер на адвокатския хонорар от ответника в размер на 1000 лв. не е прекомерен и в този размер следва да му се присъдят деловодни разноски за настоящото производство, дължими от молителката, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ .№ 5041 от 18.05.2018 г., подадена от М. С. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 4158 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 6357 / 2016 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № ІІ-66-209 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 18010/10 г. на Софийския районен съд. Осъжда М. С. Д. да заплати на О. И. П. деловодни разноски за производството по чл. 307 ГПК в размер на 1000 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ