4 Р Е Ш Е Н И Е № 573 София, 11 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1827/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. А. М. за възобновяване на производството по НОХД № 1009/2010 г. по описа на Районен съд – Добрич и отмяна на постановената присъда № 19 от 12.09.2012 г. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият С. А. М. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С първоинстанционната присъда № 19/12.09.2012 г., постановена по НОХД № 1009/2010 г. от Районен съд – Добрич, осъденият М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал.3 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 за срок от три години. В искането за възобновяване не се сочи кога осъденият М. е узнал за постановената осъдителна присъда, но от данните, постъпили от Върховната касационна прокуратура – отдел „Международно правно сътрудничество”, се установява, че същият е задържан на 24.04.2013 г. на територията на Р Германия във връзка с издадена ЕЗА по ИП267/2012 г. на РП- Д.. При липса на други данни за това кога осъденото лице е узнало за постановената спрямо него присъда, то следва да се приеме като първи момент на узнаване денят на задържането му от компетентните власти, с оглед провеждане на процедурата по екстрадиция. Тоест, искането за възобновяване, подадено на 08.08.2013 г. чрез затворническата администрация, е в установения от чл. 423, ал.1 от НПК срок. Разгледано по същество искането е и основателно. От данните по делото се установява, че осъденият е знаел за започналото срещу него съдебно производство, получил е съдебните книжа, включително и препис от обвинителния акт, както и съобщението по чл. 254, ал.4 от НПК. Явил се е в съдебните заседания, проведени на 09.06.2010 г. и на 29.09.2010 г., в които заседания не е даден ход на делото. Установява се също, че след това се е отклонил от съдебното преследване. Въпреки положените усилия по издирването му, осъденият не е бил открит, което е наложило съдебният орган да разгледа и реши делото при условията на чл. 269, ал.3, т. 1 и т. 2 от НПК. След влизане на присъдата в сила, с цел изпълнение на наложеното наказание на 17.01.2013 г. от РП- Д. е издадена Европейска заповед за арест № 267/2012 г. В същата, в раздел (d), т. 3.4, са посочени гаранциите, че на М. ще му бъде осигурено правото да направи искане за преразглеждане на делото при завръщането му в Р България съгласно чл. 422, ал.1, т. 6 от НПК и по чл. 423, ал.5 от НПК. След установяването на осъдения М. на територията на Р Германия и екстрадирането му той се е възползвал от това свое право. Разпоредбата на чл. 423, ал.5 от НПК предвижда, че когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Р България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът възобновява делото, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. От данните, посочени по-горе, е видно, че са налице предпоставките на чл. 423, ал.5 от НПК, осъденият се е възползвал от предоставеното му право в законоустановения срок, поради което и постановената задочна присъда следва да бъде отменена по реда за възобновяване на наказателните дела. Делото, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал.2 от НПК, да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, когато е започнало задочното производство. С оглед дължимото произнасяне по чл. 423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд намери, че взетата в хода на съдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража” не следа да бъде изменяна. Осъденият М. е знаел за започналото срещу него наказателно производство и че същото е в съдебната фаза, но въпреки това се е отклонил, напуснал е страната и така е станал причина делото да приключи в задочна процедура. Това поведение налага извод, че е налице опасност от бъдещо ново отклонение на осъдения от дължимото се поведение, което да осуети навременното приключване на делото с негово лично участие. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 и ал.2 във вр. с чл. 423, ал.1, ал.4 и ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 19 от 12.09.2012 г., постановена по НОХД № 1009/2010 г. от Районен съд – Добрич. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо С. А. М. мярка за неотклонение „задържане под стража” ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.