Ключови фрази
Частна касационна жалба * цена на иска * негаторен иск


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 459

Гр. София, 05.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.11.17 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3865/16 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК и е спряно до постановяване на ТР по т.д. №4/15 г. на ОСГК по значимия за спора въпрос: Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по исковете с пр. осн. чл.109 ЗС? Тълкувателното решение е прието, с което е отстранена пречката за движение на производството и то следва да се възобнови на осн. чл.230 ГПК.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Н. Г. и П. Г. срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №547/16 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на районен съд В. за прекратяване на производството пред този съд поради родова неподсъдност на спора, с оглед на цената на предявените обективно съединени искове по чл.109 ЗС и изпращане на делото на родово компетентния окръжен съд В..За допускане на обжалването касаторите се позовават на противоречива практика по посочения по-горе правен въпрос за цената на иска по чл.109 ЗС, а по същество считат обжалваното определение за неправилно и молят да бъде отменено.

По допускане на обжалването: Според въззивния съд ищците/сега касатори/ твърдят, че са собственици на процесните недвижими имоти – два офиса и два апартамента, а ответниците са собственици на останалите обекти в същата сграда /апартаменти, офиси и гаражи/. От изграждането й в груб строеж през 2000 г. досега тримата ответници с описаните в хронологичен ред и по съдържание редица действия и бездействия препятстват процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, с което пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Въззивния съд е приел, че искът по чл.109 ЗС е петиторен и с него се брани правото на собственост. Искът е оценяем и цената му се определя по чл.69, ал.1,т.2 ГПК – от данъчната оценка на имотите, както при ревандикационния иск. В случая тя е над 50 000 лв., поради което делото е подсъдно на ОС като първа инстанция.

В ТР по т.д. №4/15 г. , т.1 е прието по поставения въпрос, че когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум / както е в случая/ - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
Или по поставения значим за спора въпрос въззивното определение противоречи на ТР, с което е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването му.
По същество на частната жалба: Въззивното определение е незаконосъобразно. Цената на негаторния иск, съдържащ осъдителен петитум / ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните действия и бездействия, описани в исковата молба и да бъдат задължени да извършат посочените заместими и незаместими действия/ е определена неправилно при приложение на чл.69, ал.1,т.2 ГПК. Оттам неправилен е изводът за родово компетентния да разгледа делото съд. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд, който да реши въпроса за подсъдността му, след като определи цената на исковете по чл.109 ЗС по начина, указан в ТР по т.д. №4/15 г., т.1.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №547/16 г. от 24.03.16 г., с което е потвърдено определение от 23.02.16 г. по гр.д. №16336/15 г. на Районен съд Варна.
ОТМЕНЯ това въззивно определение и връща делото на районен съд В. за извършване на посочените по –горе процесуални действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: