О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 561   София, 07,07, 2010 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 06.07. две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 402/2010  година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „М”ООД, гр. Б., чрез адвокат М, с вх. №1547 от 25.03.2010 год. на Бургаския окръжен съд, срещу определение №256 от 05.03.2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2009 год. по ч.гр.д. №860/2009 год. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлено искането на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.3 ГПК за сумата 25 000 лв., представляваща частичен размер на неустойката за забавено изпълнение на задължението по договор от 17.09.2009 год. за периода от 02.10.2009 год. до 08.12.2009 год., в размер на 0.1% за всеки просрочен ден върху главницата от 491039.63 лв. С обжалваното разпореждане Несебърският районен съд е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.3 ГПК в частта относно главницата, а е отхвърлил това за неустойката, като е приел, че договорната клауза, с която е определена неустойка за забава в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен ден без краен предел и определен срок е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е споделил изводите на районния съд. Частният жалбоподател „М”ООД, гр. Б. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.26, ал.1 ЗЗД. Подържа, че неустойката, договорена от страните в процентно съотношение върху дължимата сума за всеки просрочен ден не противоречи на добрите нрави,поради което не е нищожна. Навежда довода, че е недопустимо в заповедното производство да се коментира нищожността на клаузата за неустойка, тъй като спорът относно ликвидността на паричното вземане чрез възражението на длъжника ще доведе до разрешаването му в исковото производство. Като основание за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, като подържа, че значимият за изхода по конкретното дело въпрос ”нищожна ли е клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, тъй като същата е уговорена между страните в процентно съотношение върху дължимата сума за всеки просрочен ден, без краен предел, а е обусловена от датата на изпълнението” е разрешаван противоречиво от съдилищата и произнасянето по него от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Прилага съдебна практика по посочения правен въпрос. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. С него съдът се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос за нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в процент от дължимата сума за всеки просрочен ден, в противоречие с т.3 на ТР 1-2009 –ОСТК. С това тълуквателно решение е прието, че сама по себе си клаузата за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява, не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Частната жалба е неоснователна, независимо, че настоящият състав на ВКС, І Т. О. отделение не споделя мотивите на обжалваното определение за нищожността на уговорената неустойка. Направеният краен извод от Бургаския окръжен съд, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист следва да се отхвърли, е правилен. Проверката, която извършва съдът в заповедното производство обхваща освен редовността на документа от външна страна, и тази дали удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжник/чл.418 ал.2 ГПК/. В случая чрез уговорения процент от дължимата сума за всеки просрочен ден, липсва определено по размер вземане за лихвата за забава, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.3 ГПК правилно е отхвърлено. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд     О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на „М”ООД, гр. Б. срещу определение №256 от 05.03.2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2009 год. по ч.гр.д. №860/2009 год. на Несебърския районен съд . Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: