Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
София, 06.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
при секретаря Валерия Методиева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2762 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни срещу Решение № 1143 от 09.05.2018г. по в.гр.д.№ 6567/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Ищецът К. Ю. К., действащ със съгласието на своя попечител и баща Ю. К. К. обжалва решението на въззивната инстанция за: частична отмяна на решението на по гр.д. № 16983/2015г. на СГС, 19 състав и отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 320 000лв. до 375 000лв. - за сумата 55 000лв.; за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати законна лихва върху обезщетението за имуществените вреди, считано от деликта, вместо което законната лихва е присъдена от момента на настъпването на вредата; в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 375 000лв. до предявения размер от 1 000 000лв. и в частта за потвърждаване отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 144 883.76лв. до 180 921.68лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорват се изводите на САС по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че въззивната инстанция правилно е установил фактическата обстановка във връзка с настъпването на пътното произшествие и е дала вярна квалификация на допуснатите от водача нарушения на ЗДвП, но неправилно е приела наличието на принос от увредения пешеходец. Акцентира се, че с неизпълнението на задълженията си по чл.20,ал.2 и чл.65 ЗДвП водачът на лекия автомобил сам се е поставил в невъзможност да предотврати реализирането на предвидимата опасност от сблъсък с пешеходеца, поради което поведението му е единствена причина за настъпването на произшествието. Касаторът счита за неправилно и решението в частта, с която върху обезщетението за имуществени вреди законната лихва е присъдена от момента на извършване на всеки един от разходите, формиращи общо 101 пера. Изложени са подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът ЗК“Лев Инс“АД обжалва решението в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв. и в частта за уважаване на претенцията за имуществени вреди. Изразява несъгласие с изводите на САС относно приетия обем на допринасяне от ищеца като пешеходец на вредите от пътното произшествие. Поддържа, че той е необосновано занижен и не е съобразена и степента и вида на нарушените от водача и от пешеходеца правила. Наведени са доводи, че необосновано е даден превес на деликтното поведение на водача спрямо това на пешеходеца. Касаторът счита, че пострадалият сам се е поставил в ситуацията на повишен риск от увреждане, поради което съпричинява вредата наравно с делинквента. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се правилността на решението в частта относно началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът счита за приложима разпоредбата на 268,т.10 във вр. с чл.223,ал.2 КЗ-отм. и поддържа, че релевантна е датата, на която е уведомен за настъпването на пътното произшествие - с връчването на препис от исковата молба. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на въззивния акт в частта за уважаване на претенцията за имуществени вреди.
В писмен отговор всяка от страните оспорва основателността на подадената от насрещната страна касационна жалба.
В откритото съдебно заседание представителите на страните поддържат касационните жалби и становищата си срещу основателността на жалбата на насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000лв. и за имуществени вреди в размер на 181 486.78лв., предявена с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. срещу застрахователя по ЗЗГОА на водача на л.а. „Форд”, рег.№ СА 28 35 Жосеф Щехаде, признат за виновен с одобрено от съда споразумение, че на 20.04.2013г. в [населено място] на автобусна спирка на [улица], нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2 и чл.65 ЗДвП и причинил по непредпазливост травматични увреждания на 14 годишния К. К.. Установено е, че лекият автомобил се е движил със скорост около 58км./ч. в локалното платно на [улица]с посока от разклона за[жк]/ [улица]/ към разклона за[жк]/ [улица]/ в светлата част на денонощието - около 15 часа, при слънчево време. Локалното платно е било предназначено за еднопосочно движение с две ленти. Водачът приближил спирка на централната градска транспортна мрежа, разположена от дясно на дясната лента за движение, на която бил спрял автобус № 111, от предната врата на който слязъл К. К.. Пешеходецът преминал три-четири метра пред автобуса и започнал да пресича локалното платно на [улица]от дясно наляво в посоката на движение на автомобила, тичайки. Водачът почти се изравнил с предната част на спрелия автобус и настъпил удар с пешеходеца, при който той получил множество травматични увреждания.
Първоинстанционният съд е определил обезщетение за моралните страдания от претърпените от ищеца множество увреждания в размер на 500 000лв., а имуществените вреди счел за доказани в размер на 157 521.68лв., от които суми, с оглед приетия обем на съпричиняване от детето - 25 %, е присъдил съответно 375 000лв. и 118 141.26лв., ведно със законната лихва от датата на пътното произшествие и е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ищецът е оспорвал правилността на първоинстанционния акт по приложението на чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД и изводите за недоказаност на направените имуществени разходи за логопед и рехабилитация, за които искът е бил отхвърлен. Ответникът е обжалвал решението за уважаването на иска за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв., уважаването на иска за имуществени вреди и началния момент, от който е осъден да заплати обезщетение за забава. Поддържал е, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено, че приносът на пострадалия е в по-висока степен, че имуществените вреди не са доказани, че законната лихва не следва да се присъди от датата на деликта.
Съставът на САС е приел за установено, че застрахованият при ответното дружество водач се е движел със скорост 58 км/ч, при която опасната зона за спиране е била 36.91метра. Ищецът е притичал пред спрелия автобус и навлязъл в пътното платно на около 12.03м. пред лекия автомобил - в опасната му зона за спиране. Въззивната инстанция е обосновала, че поведението на пешеходеца също е допринесло за настъпване на злополуката, тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл.113 ЗДвП. Изложени са подробни съображения, че поведението на двамата участници в произшествието е причинило настъпването на деликта и е счетено, че обемът на допринасяне за собственото увреждане на пешеходеца е в степен на 20 %. Безспорно е прието за установено, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял тежка черепно мозъчна травма, включително и тежък мозъчен оток, травматичен кръвоизлив в мозъчната обвивка, счупване на основата на черепа, счупване на лявата ключица, имал е инфекция в урината, рани от залежаване, до 20.05.2013г. е бил в коматозно състояние. Престоял е Пирогов 79 дни, след което преминал на лечение в Германия, където е лекуван 141 дни. Понастоящем е в увредено общо състояние, движи се с проходилка или инвалидна количка, изговаря бавно отделни единични думи, напълно е зависим от чужда помощ и самостоятелното му съществуване е практически невъзможно. Мозъчните увреждания обуславят тежка постоянна отпадна неврологична симптоматика като промените в мозъка са необратими, а прогнозата за възстановяване-неблагоприятна. Вещите лица са установили необходимост от прием на лекарства, от постоянни кинези и физиопроцедури и логопедични занимания. Кредитирайки тези доказателства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е отчела дългия период на съществувалата опасност за живота на момчето, преживените болки от травмите и залежаването, непрестанната борба за възстановяване на физическото, умственото и психическо състояние, тежките отражения на черепномозъчната травма върху двигателната активност и говорни възможности, изцяло променения бит на пострадалия, прикован на инвалидна количка от дете и лишен от възможност за пълноценен живот - физическа активност, посещение на учебно заведение, социални контакти. Определено е обезщетение в размер на 400 000лв. Детайлни и подробни съображения са изложени по претенцията за имуществени вреди /разходи за лечение на ищеца в Германия, за лекарства, за медицински консумативи, за закупуване на електрическо болнично легло, матрак и антидекубитален дюшек, за работа с терапевти, вкл. рехабилитатор и логопед/. При обсъждане на заключението на медицинската експертиза, представените разходооправдателни документи и свидетелски показания, претенциите са счетени за доказани в общ размер на 153 805.68лв. като е обосновано, че тези разходи са във връзка със запазване живота, здравето и подобряване състоянието на пострадалото момче.
Предвид приетия за установен по спора обем на съпричиняването, на основание чл.51,ал.2 ЗЗД исковете са счетени за основателни съответно за 320 000лв. за неимуществените вреди и 144 883.36лв. разходи за лечение и възстановяване.
При анализ на разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД е прието, че неимуществените вреди ищецът търпи при самото пътно произшествие, поради което обезщетението за забава е дължимо от този момент - настъпването на вредата. Изложени са съображения, че върху обезщетението за имуществени вреди обезщетението за забава е дължимо от момента на направата на съответния разход, когато настъпва увреждането. По отношение на имуществените вреди, за които са представени писмени доказателства / легло, матрак, дюшек/ е счетено, че обезщетението е дължимо от момента на плащането на разхода - от 01.11.2013г., а по отношение на разходите за логопед и кинезитерапевт, които са помесечни - от първо число на всеки месец с първи падеж от 01.01.2014.
С Определение № 244 от 14.05.2019г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, по касационните жалби и на двете страни по спора при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за преценка на съответствието на изводите на САС с практиката на ВКС.
Касационно обжалване е допуснато и по въведения от ищеца въпрос относно началния момент, от който застрахователят по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите дължи лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.трето ГПК. с позоваване на решението по т.д.№ 643/2017г. на 1 т.о. на ВКС.
По първия въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД е формирана трайна и последователна практика на ВКС - ППВС 17/63г и решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС - по т.д.№ 1667/17 на І т.о., по т.д.№ 2461/2014г. на ІІ т.о., по т.д.№ 3540/2013г. на І т.о. и др., на които страните се позовават. Съгласно нея, предвидената с разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД възможност за намаляване на обезщетението, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите е обусловена от наличието на причинна връзка с неговото поведение, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. От съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите. При тази преценка би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.
С оглед отговора на този въпрос въззивното решение е правилно. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, въззивният съд е съобразил степента на съпричиняването за настъпването на вредите и е съпоставил поведението на увредения с това на делинквента, отчитайки тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Въззивният състав е отчел законосъобразно приноса на детето, което е предприело рисково пресичане на пътното платно, на необозначено място, пред спрелия автобус, без да има видимост към лявата лента и движещите се в нея автомобили, навлизайки в платното тичайки пред левия габарит на автобуса. Съобразени са допуснатите от пешеходеца нарушения на правилата на чл.113,ал.1,т.1 на ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпването на пътното произшествие, както и нарушенията на водача чл.20,ал.2 и чл.65 ЗДвП.
Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е бил длъжен да съблюдава, обосноват конкретната за настоящия случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Същественото за следващите от този анализ изводи е обстоятелството, че произшествието е настъпило в района на спирка на обществено превозно средство - в ситуация, в която законът поставя специални изисквания към поведението на водача на пътното превозно средство. Обективната съпоставка на реалния принос на всеки от участниците за настъпването на деликта като се има предвид, че отговорността на водачите на моторните преводни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците /чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП/ обосновава извод, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е 20%, а приносът на делинквента - 80%, както е приел и съставът на САС.
Касационно обжалване по касационните жалби на двете страни по отношение на размера на определеното от САС обезщетение за неимуществени вреди не е допуснато и определения размер не е предмет на настоящото производство.
Поради това решението на въззивната инстанция в обжалваната част по отношение на уважаването, респ.отхвърлянето на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде оставено в сила.
По втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е постановено Решение № 11 от 03.05.2018г. по т.д.№ 643/2017г. на настоящия състав, в което даденият отговор е, че изискуемостта на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното увреждане, съответно от откриване на причинителя на увреждането. Аргументите произтичат от принципното тълкуване, дадено в т.2 на ППВС № 2/1981г., че изискуемостта на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното увреждане и от базисните разлики между договорната и деликтната отговорност. Главното съдържание на последната е юридически факт, пораждащ облигационни отношения със санкционни последици. Деликтната отговорност има първично санкционно съдържание - увреденият става кредитор, а делинквента - длъжник веднага след проявлението на деликта. Тази отговорност е по-тежка от договорната и на поправяне подлежат всички преки и непосредствени вреди, включително и непредвидимите, независимо от формата на вината.
Въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за забава върху имуществените вреди от дата, следваща датата на деликта е постановено в отклонение от тази практика, което обуславя отмяната му и постановяване заплащането на законната лихва от 20.04.2013г.
По съображенията, основани на дадените в ППВС №2/1981г. указания, неоснователна е тезата на ответника относно началната дата, от която се дължи законната лихва върху обезщетенията - неправилно е становището, че това е датата на подаване на исковата молба.
Касационно обжалване по касационните жалби на двете страни срещу размера на определеното от САС обезщетение за имуществени вреди не е допуснато. Това обуславя потвърждаване на решението в обжалваните от двете страни части за уважаването, респ. отхвърлянето на иска за овъзмездяване на материалните щети.
И двете страни претендират заплащане на разноски. Съставът на ВКС счита, че такива не следва да се присъждат, тъй като меродавна за изчисляването им е уважената /чл.78,ал.1 ГПК/, съответно отхвърлената /чл.78,ал.3 ГПК/ част от иска. В случая и двете касационни жалби срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди не са уважени - въззивното решение се оставя в сила. Следователно отсъства уважена, респ.отхвърлена част на иска. Уважена е единствено жалбата на ищеца в частта за началната датата, от която се дължи законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Законната лихва за забава върху обезщетенията по ЗЗГОА, дължима преди предявяването на иска не е част от цената на иска - не се включва в цената му. За защитата по тази претенция страната няма отделни, самостоятелни разходи като държавна такса, адвокатско възнаграждение и др., т.е. ищецът не доказва разноски по правилото на чл.78,ал.1 ГПК, които с оглед изхода на спора пред касационната инстанция да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение:
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 1143 от 09.05.2018г. по в.гр.д.№ 6567/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта относно началната дата, от която е присъдена законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди и постановява:
Осъжда „Лев Инс“АД да заплати на К. Ю. К., действащ със съгласието на своя попечител и баща Ю. К. К. законна лихва върху сумата 144 883.36лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди считано от 20.04.2013г.
Оставя в сила Решение № 1143 от 09.05.2018г. по в.гр.д.№ 6567/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в останалите обжалвани от двете страни части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|