Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 18 април 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 138/2016 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното дело е образувано по касационни жалби, както следва: от адвокат Х. Х., упълномощен защитник на подсъдимия Н. С. А., по касационна жалба от подсъдимия Н. С. А., подадена чрез адвокат А. и по касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец В. Р. Д., подадена чрез поверениците му адвокатите П. Г. и Н. К. срещу въззивно решение № 408 от 01.12.2015 г., постановено по внохд № 602/15 год. на Софийския апелативен съд, VІІ състав. В жалбата на защитника Х. е въведено касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание (т.е. основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК). Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя възможност за приложението на 58а, ал.4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или на основание чл. 58, ал.1,б.”а” от НК, поради недовършеността на престъплението,вр. с чл. 18, ал.2 от НК. В жалбата от подсъдимия Н. А., изготвена от адвокат А. се изтъква, че наказанието следва да бъде намалено, предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства: подбудите за деянието – защита на семейството от нападение; оказване на помощ на пострадалия след деянието; утежнено семейно положение – многодетно семейство, болна съпруга, за която трябва да се грижи. Заявява, че пострадалият се е възстановил напълно, не е освидетелстван от ТЕЛК, може сам да се грижи за себе си и да работи, поради което размерът на присъденото обезщетение в размер на 20 000 лева е завишен. Иска се намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение. Иска се намаляване размера на наказанието като същото бъде определено под най-ниския предел на предвиденото в закона. В касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец се посочва, че материалният закон е неправилно приложен. Погрешно деянието е квалифицирано по основния състав на чл. 115 НК, неоснователно деецът е оправдан за признака „по начин, опасен за живота на мнозина“, тъй като има безспорни данни, че е имало опасност да пострадат и други хора. В обвинителния акт са описани достатъчно факти, характеризиращи деянието като опасно за мнозина и тези факти са признати от подсъдимия. Съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране или превратно тълкуване на доказателства.Несправедливо е занижен размерът на обезщетението. Пострадалият се е възстановявал дълго време и никога няма да се възстанови напълно. Работел е като строител, но след инцидента не е способен да бъде същият ефективен работник. Всичко това се отразява негативно на финансовото положение на четиричленното семейство, с две деца. Иска се уважаване на гражданския иск в пълния размер от 60 000 лева ведно със законната лихва от датата на деянието и оставяне в сила на присъдата в останалата част. Пред касационния съд жалбоподателят – подсъдим Н. С. А. се явява лично и с упълномощените защитници адв. Х. Х. и адв. Г. А.. Защитниците поддържат тезите, развити в жалбите, както и в писмената защита , представена от адвокат Х., в която защитата тезата, че правилно подсъдимият е оправдан за квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено „по начин и със средства, опасни за живота на мнозина”. С отпадането на този квалифициращ признак претендира отговорността на подсъдимия да бъде преразгледана като при индивидуализацията на наказанието да се отчете, както фактът, че престъплението е останало във фазата на опита, така и наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, които са две самостоятелни основания да се приложи чл.58а , ал.4 от НК или чл.58, ал.1б.”а” от НК, с възможност за определяне наказанието твърде под предвиденият в закона минимум по чл. 115 от НК. В лична защита подсъдимият поддържа казаното от адвокатите си. Жалбоподателят - частен обвинител и граждански ищец В. Д. не се явява, редовно призован. За него се явяват поверениците - адвокатите П. И. и Н. К., които поддържат жалбата по изтъкнатите в нея аргументи. Омаловажен е фактът, че престъплението е извършено на улицата с възпроизвеждане на изстрели от огнестрелно оръжие,т.е. налице е деяние създаващо реална опасност да пострадат и други лица, поради това неправилно подсъдимият е оправдан по първоначалната правна квалификация. В подкрепа на претенцията за присъждане на обезщетение в предявения размер, защитата изтъква необратимите процеси в организма на пострадалия вследствие на двата изстрела , че не може да упражнява професията и и издържа четиричленно семейство. Считат жалбите на защитниците на подсъдимия за неоснователни. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и да се оставят без уважение, а решението - в сила. Заявява, че престъплението е доказано, квалификацията опит за убийство по чл. 115 НК е правилна, налице са основателни доводи да не се прилага чл. 55 НК, размерът на обезщетението е определен справедливо. В последната си дума подсъдимият предоставя на съда преценката за основателността на жалбите. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО И ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 10 от 08.05.2015г. по НОХД № 147/2015 год., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия Н. С. А. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че на 10.06.2014г., около 10,30 часа, на [улица], находяща се в [населено място], /област/, направил опит умишлено да умъртви другиго – В. Р. Д., от [населено място], ЕГН [ЕГН], по начин опасен за живота на мнозина, като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици, по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1, т.6, пр.1, алт.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18 ал.1, пр.2 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години, като го е признал за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил убийството със средства, опасни за живота на мнозина. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Н. С. А. за виновен в това, че на неустановени дата и място е придобил и до 10.06.2014г., в [населено място], Софийска област, е държал огнестрелно оръжие пистолет марка „марка”, /калибър/, със сериен номер /номер/ и боеприпаси - 8 броя патрони /калибър/, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК и във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, като го е признал за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил две отделни престъпления по чл.339, ал.1 от НК, както и по обвинението да е придобил посочените огнестрелно оръжие и боеприпаси на неустановена дата през 1997 г., на [улица]в [населено място]. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия най-тежкото от така определените му по-горе наказания, а именно лишаване от свобода за срок от десет години, което на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК от така наложеното наказание съдът е приспаднал времето, през което същия е бил задържан от 11.06.2014г. до 25.10.2014г., както и времето, през което по отношение на него е била взета и изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 25.10.2014 г. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец В. Р. Д. сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил така предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева. На основание чл. 53, ал.2, б.”а” от НК съдът отнел в полза на държавата огнестрелно оръжие - пистолет марка „марка”, /калибър/, със сериен номер /номер/ и боеприпаси - 3 броя патрони /калибър/ и 5 броя гилзи от такива патрони и е постановил след влизане на присъдата в сила, иззетите по делото като веществени доказателства - 1 брой дървена дръжка на сечиво (иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 10.06.2014 г.), 1 брой тъмносини мъжки дънки и бяло-черна блуза с дълъг ръкав (предадени от подсъдимия с протокол от 10.06.2014 г. -л.73, т.2 от ДП), сравнителен материал - отривки от ръцете на Н. А., С. А., Р. Д. и А. Д. (иззети с протоколи - л.76-79, т.2 от ДП), да бъдат унищожени по съответния ред; иззетите по делото като веществени доказателства - 1 брой черен дънков панталон, светлосив дънков елек и цветна тениска с къс ръкав, да бъдат върнати на С. З. А.; 1 брой светлосив мъжки панталон и тъмносиня тениска с къс ръкав - да бъдат върнати на Р. К. Д.; 1 брой дънков панталон и бяла тениска - да бъдат върнати на В. Р. Д.. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Н. С. А. да заплати по сметка на ОД на МВР - София направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 1 571,54 лева /хиляда петстотин седемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, както и да заплати сумата от 800 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск по сметка на СОС. С решение № 408 от 01.12.2015 г., постановено по внохд № 602/15 год. на Софийския апелативен съд, VІІ състав, образувано по жалби от защитата на подсъдимия и от частното обвинение, въззивната инстанция е изменила присъда № 10 от 08.05.2015 г. по нохд № 147/2015 год. на Софийски окръжен съд като извършеното от подсъдимия Н. С. А. престъпление е преквалифицирано от чл.116 ал.1, т.6, пр.1, алт.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18 ал.1, пр.2 от НК по чл.115, във вр. с чл.18 ал.1, пр.2 от НК, за което на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ. Подсъдимият е оправдан за това да е придобил на неустановени дата и място и да е държал до 09.06.2014г./вкл./ огнестрелно оръжие пистолет марка „марка”, /калибър/, със сериен номер /номер/ и боеприпаси - 8 броя патрони калибър 7,65 мм., без да има за това надлежно разрешение. Определеното на основание чл. 23 от НК по отношение на подсъдимия Н. А. общо най-тежко наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ е намалено на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Присъдата в останалата й част е потвърдена. Като краен резултат подсъдимият е осъден за опит за убийство, квалифициран по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 НК и за държане, на датата 10.06.2014 г., на оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение, квалифицирано по чл. 339, ал. 1 НК. По жалбите от адвокат Х. и от подсъдимия, чрез адвокат А.: Жалбите са неоснователни. Пред касационната инстанция се повтарят голяма част от оплакванията, направени и пред апелативната инстанция. Въззивният съд е отговорил изчерпателно, убедително и с достатъчно правни аргументи на всички възражения, които съставът на ВКС споделя като правилни. Неоснователно е искането за намаляване на наказанието с приложение на чл. 55, ал.1,т.1 от НК. Съдилищата са съобразили всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което наказанието му е справедливо защото отговаря на тежестта на извършеното и на целите по чл.36 от НК. При развитието на процеса по реда на Глава ХХVII , в хипотезата на чл. 371, т.2 и сл.от НПК, наказанието от 12 години лишаване от свобода е определено при спазване правилата по чл. 373, ал.2, от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и задължителните указания на ТР № 2/ от 19.06.2015 год. на ОСНК на ВКС. Наказанието от дванадесет години лишаване от свобода е определено аргументирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер от 15 години лишаване от свобода, в диапазона на предвиденото в санкционната част на състава по чл. 115 от НК наказание, което е от десет до двадесет години лишаване от свобода. След прилагането на редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК и намаляването му с 1/3, се получават осем години, който размер е под минималния (10 години). Т.е., искането на защитата (адв. Х.) в тази насока е поначало удовлетворено, но претенцията за последващо намаляване на размера на наказанието не отчита в необходимата степен тежестта на извършеното поради завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Деецът е демонстрирал драстично незачитане на най-ценното цивилизационно постижение на човечеството – правото на живот и неговата защита, на което благо е посегнал по незначителен повод, независимо от трайната фамилна вражда. По изключително презрителен и лекомислен начин е показал готовност за отнемане на това уникално и неповторимо човешко благо. Незначителната битова свада между бащите на подсъдимия и пострадалия се е превърнала в мотив да се отнеме живота на пострадалия, при това с огнестрелно оръжие с несъмнен потенциал с лекота да се постигне целеният резултат; използвано е почти от упор, от два метра в положение лице в лице с жертвата. Държавата и обществото са длъжни да проявяват последователна нетърпимост към индивиди, за които чуждият живот не представлява никаква ценност, няма никаква стойност. С актовете си правораздавателните органи следва да възпитават не само в уважение, респект и зачитане на чуждия живот, но и в навици и съзнание за неговото опазване. По делото не са събрани нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства , поради което претенцията за индивидуализация на наказанието по чл. 55, ал.1, т.1 от НК е неоснователна. Липсва и кумулативно изискуемата се предпоставка и на-ниският предел на предвиденото за престъплението наказание да е несъразмерно тежък за конкретния деец. Съдът е обсъдил и е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, вкл. и изложените в жалбата на адв. А. елементи за нападение от страна на пострадалия. Основателно е изведено, че въз основа на събраните доказателства по делото не са установени обстоятелства, даващи основание да се приеме провокативно поведение от страна на пострадалия. Пострадалият не е участвал в свадата между неговия и на подсъдимия бащи. Липсва непосредствено нападение, срещу което деецът да е упражнил правото на защита,т.е. няма неизбежна отбрана. Затова в тази част жалбата е неоснователна. Ето защо, евентуалното определяне на по-нисък размер на наказанието би било необосновано и незаконосъобразно, в разрез с целите на наказанието. В случая фактът, че престъплението е останало недовършено във фазата на опита по независещи от дееца причини, не обуславя автоматично и приложение на чл. 58, ал.1, б.”а”, във връзка с чл. 55 от НК от НК. Съдът правилно е съобразил, че това е една правна възможност. Осъществяването на изпълнителното деяние за умъртвяване на жертвата е било постигнато в пълна степен- стреляно е от близко разстояние в областта на тялото на жертвата, където се намират жизненоважни органи и само медицинската намеса е предотвратила леталния изход. Ето защо, при съобразяване както със степента на извършване деянието и с причините поради които престъплението е останало недовършено, няма основание за прилагане и разпоредбата на чл. 58, б.”а” от НК, както се претендира от защитата. Съдилищата са взели предвид както смекчаващите, така и немалко сериозни отегчаващи отговорността обстоятелства. Повторното им изброяване не е необходимо. Обемът и тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства остава значителен и дори при отпадането на фактите, обосноваващи наличие на „начин и средство, опасни за мнозина“. Тези факти не фигурират в рамките на обстоятелствата на обвинението и не могат да формират както отговорността по първоначално повдигнатото обвинение, нито - при отпадането им от квалификацията на деянието, да обусловят индивидуализацията на наказанието, защото липсата на защита на подсъдимия по тези факти е изначална – поради отсъствието им от обвинителния акт. Присъдата на първоинстанционния съд, потвърдена с въззивното решение, е справедлива в частта относно присъденото обезщетение на пострадалия за претърпени от него неимуществени вреди. Неоснователно е искането размерът да бъде намален. Пострадалият е наранен с две огнестрелни рани, едната от които е квалифицирана като тежка, другата – като средна телесна повреда. Без лекарската намеса изходът би бил фатален. Претърпял е операция. Лечението е продължило дълъг период, все още не е възстановен напълно, продължава да изпитва болки и да има ограничени движения. Множеството от манипулации и процедури, които се е налагало да бъдат извършвани по отношение на него допълнително са внесли болки и страдания. Несъмнено през този период от време той е търпял най-интензивни болки, престоят в болницата е бил съпроводен със значителни неудобства. Пострадалият след инцидента не може да спи, има кошмари и заради това пие успокоителни лекарства. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: В жалбата на частния обвинител приетата квалификация на опита за убийство се оспорва, като се поддържа, че е налице квалифициращото обстоятелство „по начин и със средства опасни за мнозина“, без обаче да се иска решението в тази част да бъде отменено. Това възражение е неоснователно. Не само защото в обвинителния акт липсва съответната фактическа обстановка, очертаваща по-тежката квалификация, при положение , че подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт и е недопустимо при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава ХХVII от НПК подсъдимият да отговаря за непредявени факти на обвинението, дори и от доказателствата такива факти да са били налични. В случая обаче, е налице недоказаност на квалифициращото обстоятелство от обективна и от субективна страна. Обвинението не е посочило кои факти дават основание да се приеме, че деянието реално заплашва и други хора , както и не е установено по несъмнен начин деецът съзнавал ли е, че може да увреди и други хора чрез използваното огнестрелно оръжие, още повече, че деецът е използвал оръжието си на около два метра от жертвата и около тях не е имало други хора. В практиката си ВС и ВКС е имал повод да отбележи , че само по себе си използването на огнестрелно оръжие не може да обоснове средството на убийството като опасно за мнозина. Употребеното средство, взето изолирано от начина по който е употребено,от конкретиката на обстановката, не решава въпроса, дали то създава опасност за живота на мнозина или не. Средството и начинът по който са употребени трябва да се разглеждат заедно, за да се реши въпросът за правилната правилната квалификация по обсъждания признак. Неоснователно е твърдението в жалбата на гражданския ищец и частен обвинител за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в игнориране и превратно тълкуване на доказателства. Истината е, че съдилищата са анализирали всички доказателства , така , както изискват нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК и внимателно са ги обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност, поради което няма пороци при изграждане на формалната правилност на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. На доводите на поверениците са дадени изчерпателни и аргументирани отговори. Присъденият размер на обезвредата за неимуществени вреди е справедлив, защото съответства на претърпените болки, страдания и неудобства. Неоснователно е искането искът да се уважи в пълния предявен размер иска от 60 хил. лева с аргумента, че пострадалият е с намалена трудоспособност, което се отразява негативно на финансовото състояние на семейството му. Това вероятно е точно така. Но намалената работоспособност, с рефлектращо оттам намалено възнаграждение и по-нисък доход, са елементи на имуществени, а не на неимуществени вреди. Такъв иск в наказателния процеса не е предявен. Правоимащият обаче има възможност да търси обезвреда в производство пред гражданския съд. Предвид изложеното, съдът счита, че жалбите на подсъдимия и на частния обвинител и гражданския ищец следва да бъдат оставени без уважение. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о. намери, че не са допуснати касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания въззивен съдебен акт и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 01.12.2015 год., постановено по внохд № 602/15 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.