Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * кредитиране на свидетелски показания * съставомерност на деяние * умисъл


5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 57

София, 17 февруари 2011 г


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Жанина Начева

при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 499/2010 год.
Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ц. П. М. против присъда № 222 от 4.06.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 130/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК, се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че е осъден без доказателства. По същество се иска присъдата на въззивната интанция да бъде отменена и да бъде оправдан.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 1197 от 3.12.2009 год. постановена по НОХ дело № 1577/2009 год. Петричкият районен съд е признал подсъдимия Ц. П. М. за невиновен в това на 14.12.2006 год. в[населено място], в склад находящ се в складова база на “Търговия на едро”[населено място], да е държал на склад акцизни стоки без бандерол – цигари и алкохол на обща стойност 21 271.90лв, когато такъв се изисква по Закона за акцизите, в немаловажен случай, като предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.234 ал.2 т.3 във вр. с ал.1 пр.2 НК.
На основание чл. 234 ал.3 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
С присъда № 222 от 4.06.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 130/2010 год. Благоевградският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното обвинение по чл. 234 ал.2т.3 във вр. с ал.1пр.2 НК и го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила и две години лишаване от право да упражнява търговска дейност.
На основание чл. 234 ал.3 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че постановената от въззивната инстанция присъда е в остро противоречие със събраните доказателствени материали, като съдът е игнорирал презумпцията за невиновност и го е осъдил при недопустимо предположение и липса на безспорни доказателства, от които да се направи единствено възможен и несъмнен извод за вината му. Част от съображенията касаят обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка, а с останалите по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 13,14 и 339 ал.3 НПК. Нарушения на тези правила по делото не за допуснати.
Въпросът за достатъчността на доказателствените източници за изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е поставян за решаване при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. Първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установено само наличието на акцизни стоки без бандерол в складовото помещение на [фирма]-гр. П. при извършената проверка на 14.12.2006 год., но липсват категорични доказателства подсъдимият да е наемал или ползвал процесното складово помещение и той е държал акцизните стоки без бандерол в него. Въззивната инстанция, при цялостната служебна проверка на невлязлата в сила присъда, не е въприела този извод. Самостоятелно е анализирала показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели, съпоставила ги е със събраните писмени доказателства и макар накратко и не по най-прецизния начин е посочи кои от тях кредитира, какви фактически и правни изводи прави от тях.
Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателсгва. От жалбоподателя се твърди, че без основание са отхвърлени обясненията му, но не се поддържа довод за допуснати нарушения при оценката на показанията на свидетелите, които са източник на преки доказателства за интересуващите процеса факти. Така св. Б. е установил факта, че 10-15 дни преди проверката е предоставил ключ от помещението единствено на подсъдимия за да съхранява в него вещи. Този свидетел добросъвестно е установил, че не е възприел момента на поставяне на стоката, но е знаел че достъп до склада има само подсъдимия. Коствено този факт е установен и от показанията на св. В., пред когото св. Б. е казал преди проверката, че ще извика ползувателя на склада. Този свидетел е установил и факта, че след изясняване на въпроса кое лице ползва складовото помещение пристигнал подсъдимия и декларирал, че стоката е негова. Съобразно действителното им съдържание са оценени и показанията на св. Анталавичев, който също е участвал при разкриване на деянието. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от данните за извършеното в досъдебното производство претърсване и изземване. Видно от съдържанието на изготвения за това процесуално- следствено действие протокол/л.11 от досъдебното производство/ подсъдимият е участвал при извършването му, връчен му е препис от протокола и не е направил възражения относно принадлежността на акцизната стока без бандерол. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията му. Те са съпоставени с останалите доказателства и са отхвърлени като противоречащи им. Правилата за формиране волята на съда при оценката на доказателствата са спазени, а вътрешното му убеждение кои от тях да кредитира не подлежи на последващ контрол.
При фактическите констатации, че подсъдимият наел неформално складовото помещение, в което при извършената проверка на 14.12.2006 год. били открити акцизни стоки без изискващия се бандерол, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 234 ал.1 НК, както и квалифициращото обстоятелство големи размери. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, поради което неоснователно се поддържа, че наказателна отговорност евентуално би могла да се търси от едноличния търговец, от чийто име подсъдимият е развивал дейност. От обективна страна деянието се е изразило в упражняване на фактическа власт върху инкриминираните стоки, поради което законосъобразно е прието, че налице форма на изпълнителното деяние държане на акцизните стоки без бандерол. Законосъобразен е изводът, че за съставомерността на деянието са без значение собствеността на вещите и продължителността на държането. От субективна страна е налице умисъл като форма на вината.
Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на въззивния съдебен акт, което е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Производството е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, доведи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
При наличието на съответен протест, въз основа на който е образувано въззивното производство и в съответствие с правомощишята си, въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Могъл е да прояви по-голяма прецизност при изготвяне на новата присъда, но въпреки наличието на известни пропуски не може да се приеме, че е декларативна и постановена при пълна липса на мотиви, което не дава възможност да се проверят съображенията за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането му, в какъвто смисъл е поддържания довод в молбата- допълнение към касационната жалба. Присъдата е изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, като, макар и накратко, съдът е посочил кои доказателствени материали кредитира, какви обстоятелтва приема за установени от тях и защо не възприема съображеният на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението. Тя съставлява единство между мотиви и диспозитив, като между двете части не съществува противоречие, а не е налице противоречие и в самите мотиви. В мотивите ясно е изразена волята му да кредитира показанията на св. Б., В. и Анталавичев и са посочени обстоятелствата, които приема за установени от тях.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения, а при служебната проверка не бяха констатирани нарушения, за които съдът следи служебно и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК

Р Е Ш И:

Оставя в сила присъда № 222 от 4.06.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 130/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 1197 от 3.12. 2009 год. по НОХ дело № 1577/2007 год. на Петричкия районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Ц. П. М. е признат за виновен и осъден на две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години по обвинението по чл. 234 ал.2 т.3 във вр. с ал.1 пр.2 НК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: