Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * владение * реална част * придобивна давност * минимален размер на имот

№ 185

гр.София, 01.03. 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 280 по описа за 2009 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. М. Ж. и Р. Я. Ж. срещу решение № II-125 от 24.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 87 от 2008 г. в частта му, с която е отменено решение № 109 от 11.12.2007 г. по гр.д. № 246 от 2007 г. на П. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу П. кооперация „Г”-гр. Каблешково установителен иск за собственост на 383/660 ид.ч. от УПИ IX в кв.12 по плана на с. П., община П. с граници: УПИ X-68, УПИ VIII-69 и от две страни улици.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Ответникът П. кооперация „Г”-гр. Каблешково не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 193 от 12.03.2009 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, постановено по настоящото дело.

В горепосоченото определение е констатирано противоречиво решаване от съдилищата в РБ на следния материалноправен въпрос: дали владението върху реална част от парцел ****оди до придобиване на съответна идеална част от този парцел, ако срокът на придобивната давност не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗТСУ /отм./. В обжалваното решение е прието, че тъй като ПК „Г” е владяла 383 кв.м.- реална част от процесния парцел **** площ от 660 кв.м. през период повече от 10 години, считано от 1972 г., то тази ПК е станала собственик по давност на 383/660 ид.ч. от този парцел. В посочените от касаторите решения на ВКС /решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д. № 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 2* от 07.12.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 673 от 21.02.1983 г. по гр.д. № 4* от 1982 г. на ВС, Първо г.о./ е прието обратното- че при действието на ЗТСУ /отм./ владението върху реална част от парцел ****е може да доведе до придобиване на собственост върху идеална част от този парцел **** че правилото на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./ важи само за случаите на изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност.

Настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в горепосочените решения на ВКС поради следното: Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /отм./, която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел ****о давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./, тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ /отм./, но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ /отм./ и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел ****о давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ /отм./ е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел ****о давност /в този смисъл чл.59 от ЗТСУ/отм./ в редакцията му до изменението с ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г./, а в чл.59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му след изменението с ДВ бр.34 от 2000 г. и в чл.200 от сегадействащия ЗУТ е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел ****оже да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то само при определени условия /ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите/.

С оглед на това разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, обжалваното решение е неправилно: Въпреки че е владяла реална част от процесния парцел ****рез периода от 1972 г. до завеждане на делото през 2006 г., ответната ПК „Г” не е придобила по давност идеална част от този парцел, съответна на владяната от нея реална част, тъй като както бе изложено по-горе към датата на влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. не е бил изтекъл срока на придобивната давност и съответно не е можела да се приложи разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./, а за периода след влизане в сила на ЗТСУ /отм./ владението върху реална част от парцел ****е може да доведе до придобиване по давност на съответна идеална част от този парцел. С оглед на това ответната ПК „Г” не е собственик на идеална част от процесния УПИ, а само на намиращата се в него сграда, която е изградена от ПК „Г” и правото на строеж на която е придобито от ПК „Г” по давност.

Поради това и тъй като не е било спорно между страните, че преди 1972 г. процесният УПИ /тогава парцел/ е бил собственост по наследство и давностно владение на ищците, а и това е установено от представените по делото доказателства /договор от 21.08.1958 г. и свидетелски показания/, следва да се приеме, че предявеният от тях установителен иск за собственост върху целия УПИ е основателен и следва да се уважи.

С оглед на гореизложеното, решението на въззивния съд в обжалваната му част следва да се отмени. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.3 от ГПК ВКС следва да постанови ново решение /без да връща делото за ново разглеждане от въззивния съд/, с което да уважи предявения установителен иск за собственост и за отхвърлената част- за 383/660 ид.ч. от процесното УПИ IX.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответникът ПК „Г” дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищците Ж всички направени от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в общ размер от 513,50 лв./8,50 лв.държавна такса за завеждане на делото + 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение + 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба + 100 лв. възнаграждения за вещо лице + 350 лв. адвокатски възнаграждения/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № II-125 от 24.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 87 от 2008 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Ж. М. Ж. и Р. Я. Ж. срещу ПК „Г”-гр. Каблешково иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за 383/660 ид.ч. от недвижим имот И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на ПК „Г”- гр. К., ул.”В” № 2, че Ж. М. Ж.- ЕГН ********** и Р. Я. Ж.- ЕГН ********** и двамата от с. П., общ. Поморие, Б. област са собственици и на останалите 383/660 ид.ч.от УПИ IX-70 в кв.12 по регулационния план на с. П., общ. Поморие, одобрен със заповед № 143 от 1985 г. /тоест на целия УПИ IX-70/ при съседи: УПИ XI-68, УПИ VIII-69 и от две страни улици, без построената в мястото търговска сграда.

ОСЪЖДА ПК „Г” с горепосочения адрес да заплати на Ж. М. Ж. и Р. Я. Ж. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК сумата 513,50 лв. /петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.