Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 10 юни 2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 236 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия срещу въззивно решение № 6/13.01.2020г. по ВНОХД № 543/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В касационната жалба се претендира наличието на всички касационни основания, свързани с нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Оспорват се доводите на съдилищата по същество относно оценката и анализа на доказателствената съвкупност, като се поставя под съмнение достоверността на показанията на другия подсъдим по делото – Н., включително се твърди наличието на т.нар. „оговор“ и доказаността на обвинението въобще. По същество в жалбата се твърди недоказаност на механизма на престъпните деяния и участието на подсъдимия в извършването на инкриминираните деяния. Сочи се наличието на противоречие в мотивите на решението на въззивната инстанция относно дадените в хода на досъдебното производство показания на подс. Н., приобщени от съда по съответния ред и тези направени пред първата инстанция, изразяващо се в разминаване между възприетото на л.46 и изложеното по-долу на л.47, 48 и 49 от ВНОХД. Твърди се също така, че процедурата по сключването от прокуратурата на споразумение с подс. Н. и одобрението му от съда е била опорочена и извършена в противоречие с процесуалните правила. Подадената от защитника жалба преповтаря на места съдържанието на допълнението към въззивната такава и доводите развити в него и възраженията направени в с.з. пред тази инстанция, а в някои части се твърди и необоснованост, което не е касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК. Оспорва се също така и размера на наложеното наказание, като се ангажира и касационното основание, свързано с явна несправедливост на наказанието. Като аргумент се сочи, че долните инстанции неправилно са приели, че обществената опасност на дееца е завишена, а в допълнение се изтъква влошеното му здравословно състояние. Иска отмяна на присъдата, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното наказание. Подс. Б. К. А. П. Й., редовно призован, не се явява, представлява се от служебния си защитник – адв. П., редовно призован, който се явява и поддържа подробно изложените съображения в касационната жалба. Защитникът твърди, че на подсъдимия не е бил осигурен преводач на фазата на досъдебното производство от нидерландски език, респективно същият не е разбрал точно в какво е бил обвинен, защото извършените преводи на английски език не са му били достатъчни. Представя в с.з. и писмени бележки, които преповтарят съдържанието на касационната жалба и доразвиват доводите, заявени с нея и възраженията, направени в с.з. Поддържа и алтернативното заявените си искания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия, или намаляване на наказанието. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Становището на прокурора е, че въззивният съд правилно и законосъобразно е потвърдил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, подлагайки доказателствената съвкупност на самостоятелен анализ. Относно наложеното наказание на подсъдимия според прокурора същото е индивидуализирано правилно и по своя размер се явява законосъобразно и справедливо. Моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 13/21.02.2019г. по НОХД № 2416/2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд подс. Б. К. А. П. Й. е бил признат за виновен за това, че: 1.) през периода месец януари 2012г. – 05.05.2012г., в съучастие с неустановени лица и с българския гражданин Н. Н. Н., като извършител, без надлежно разрешително с цел разпространение, в [населено място], Република Аржентина, е придобил високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нетно тегло на веществото 59 956 грама, от които 1 002 грама с 3 % активен компонент, 997 грама с 4 % активен компонент, 999 грама с 6 % активен компонент, 997 грама със 7 % активен компонент, 9 003 грама с 8 % активен компонент, 2 996 грама с 9 % активен компонент, 11 988 грама с 10 % активен компонент, 8 991 грама с 11 % активен компонент, 7 013 грама с 12 % активен компонент, 1 991 грама с 13 % активен компонент, 4 995 грама с 14 % активен компонент, 6 997 грама с 15 % активен компонент, 1 987 грама с 19 % активен компонент, на обща стойност 2 727 645 /два милиона седемстотин двадесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева, и от [населено място], Република Аржентина, до [населено място] и от там до [населено място], Република България, е държал същото наркотично вещество, като то е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4 вр. ал.1, пр.3 и пр.4 вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева; 2.) на 11.04.2012г. в [населено място], в съучастие с неустановени лица и с българския гражданин Н. Н., като извършител, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната гореописаното вече подробно с процентно съдържание на активен компонент инкриминирано високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нетно тегло на веществото 59 956 грама, на обща стойност 2 727 645 /два милиона седемстотин двадесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева; 3.) през периода месец март 2012г. – 05.05.2012г. в [населено място], в съучастие с неустановени лица и с българския гражданин Н., като извършител, се е приготвил без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната гореописаното инкриминирано високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нетно тегло на веществото 59 956 грама, на обща стойност 2 727 645 /два милиона седемстотин двадесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.9 вр. ал.4 вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Б. Й. едно общо най-тежко в размер на десет години лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 180 000 лв. Съдът е приспаднал при изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан. Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и е присъдил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. С атакуваното въззивно решение апелативната инстанция изцяло е потвърдила първоинстанционната присъда. Касационната инстанция констатира, че касационната жалба е подадена в срок и се явява процесуално допустима. Изложените в нея доводи сe явяват неоснователни. Въззивната инстанция е подложила на внимателен и обстоен преглед и съответно анализ, възприетите от съда от първата инстанция факти по делото, установени с надлежно събраните доказателства. По отношение на последните защитата не представя обосновани възражения, поради което те в цялост следва да бъдат съотнесени към аналитичната дейност на съдилищата от предходните инстанции и преценявани съвместно с нея. По собствената преценка на касационната инстанция подробно изброената от въззивният съд доказателствена съвкупност е формирана при спазване на процесуалните правила, поради което не се нуждае от отделно обсъждане в тази връзка. Първо по ред следва да бъде разгледано възражението относно допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на дееца. Според защитата на подс.Б. не е бил осигурен преводач на фазата на досъдебното производство от нидерландски език, поради което той не е можел да упражни правото си на защита ефективно, не разбирайки същността на обвинението и в детайли. Възражението не може да бъде споделено, доколкото с промените в наказателноправната процедура на досъдебното производство не се придава правно значение на централна фаза в процеса. То е мястото, където се формира обвинението, а същинската част, където се излага и поддържа обвинението, съответно се упражнява правото на защита, е съдебното производство. Процесуалния закон не дава възможност на този етап от развитието на процеса да се отчитат дори и реално допуснати нарушения, тъй като в чл.354, ал.3 от НПК законодателят е изключил възможността делото да се връща от касационната инстанция на фаза на досъдебното производство, т.е. това обстоятелство, ако се възприеме за нарушение, не може да бъде отстранено чрез отмяна на съдебните актове и връщане на делото. По същество обаче, дори и да има известно затруднение с възприемане на първоначалното обвинение, няма съмнение, че в рамките на съдебното производство е дадена пълната възможност, включително чрез превод и участието на защитник, подсъдимият да организира в желаната степен своята защита и да отговори на обвинението. Основното възражение на защитата пред касационната инстанция е разгледано и при анализа на контролираната въззивна такава. Като цяло защитата възразява срещу използваната доказателствена съвкупност при мотивирането на основателност на обвинителната теза, т.е. за виновността на подс.Б.. Това възражение не съответства на действителния прочит и анализ на доказателствата, сторен от въззивната инстанция. Много внимателно, подробно и детайлно апелативният състав, с един прецизен аналитичен подход е обсъдил доказателствата, послужили на първостепенния съд да изгради фактическата обстановка, основа на обвинението, по което е осъден подс.Б. и което се атакува с касационната жалба. В тази основа са както обясненията на Н., така и показанията на свидетелите Д., на свидетелите Б. и П., охранители в оранжерийната база в [населено място], свидетелите А., както и св.Н. Т.. Веществените и писмените доказателства не опровергават в нито едно обстоятелство събраните гласни такива, а напротив, изцяло ги подкрепят. Правилно е отбелязано, че обясненията на подс.Н. не съставляват голословни твърдения и обвинението срещу подс.Б. не се основава само и единствено на тези обяснения. На първо място те са подкрепени от установените и събрани веществени доказателства, тези обяснения за преценявани през призмата на обективната критичност, липсва какъвто и да субективизъм при оценка достоверността на тези обяснения. Няма съмнения, че само те не са достатъчни, за да се направи безусловен и категоричен извод за виновността на дееца. Обясненията на подс.Н. обаче не са изолирани, те се подкрепят от цялостния доказателствен материал по делото. Основно място при опровергаване, съответно отхвърляне на изложената защитна теза, респективно при оспорване на възприетите обвинителни доказателства от страна на защитата, включително и чрез позоваване на т.н.“оговор“, следва да намерят показанията на син и баща Д.. Те са свързващия елемент на действията и поведението на подсъдимия Б. с обясненията на подс.Н. и удостоверяват истинността на последните, те установяват действителния мотив на установените връзки и взаимоотношения на двамата подсъдими. В случая и поради наличието на отправеното от подс.Б. предложение към свидетелите Д. е без всякакво правно значение момента на регистрирането на дружество, внесло процесните комбайни и респективно възражението за момента на запознанство на двамата подсъдими. От тези показания става определено и съвсем очевидно чие е първоначалното намерение и инициатива за вноса на тази техника и действителното й предназначение – прикриване на трафика на високорисковото наркотично вещество. Без значение е дали процесната фирма е създадена именно с цел бъдещата контрабанда или е използвана за това, вече регистрирана по друг повод. Няма обаче никакво съмнение, че в изпълнение на намерението, споделено с бащата и синът Д., чрез тази фирма се е осъществил вноса първо на един зърнокомбайн от Република Аржентина, а след това и втори, в който било скрито наркотичното вещество. По тези обстоятелства не се спори, а освен това още обвинението е ангажирало категорични писмени доказателства, че подс.Б. ( в съзвучие с обясненията на подс.Н.) е надлежно информиран за този транспорт, видно от държаното от него копие от митническа декларация по вноса на първия по ред зърнокомбайн, иззета по надлежния ред от обитаваното от този подсъдим жилище на 14.05.2012г. Поредицата от действия и ангажирането на парични суми, за чийто размери подс.Н. не е имал никакви възможности, подкрепят единствено тезата на обвинението .за „логистиката“, осъществена от подс.Б., с други думи-подбуждането, подпомагането и обещанието да се даде помощ преди, по време или след извършване на деянието, е осъществено от подс.Б.. В този смисъл обясненията на подс.Н. се подкрепят от всички останали доказателства по делото,макар и косвени, и не съставляват уличаване, което следва да се изключи по смисъла на чл.116, ал.1 от НПК. Направените изводи въз основа както на тях, така и на останалите, съпоставени и съотносими доказателства, не са неверни във фактологическо отношение, направения анализ отговаря в пълна степен на правната квалификация на деянието, като при оценката на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Впрочем, възраженията на защитата се фокусират върху отделни детайли- липсата на контакт между подс.Б. с хората, извършвали дейностите на регистрираната фирма „Ей Ди Ес-Експорт“ ООД,, липсата на установяване на получаване на пари, документи и указания от него към подс.Н.. Защитата въз основа на това, че този подсъдим не е взел участие в доставката на втория зърнокомбайн, както и на веществото в него. Отделните факти наистина трябва да се разглеждат сами за себе си, но това е едната част от дължими се процесуален анализ. Пречупени през тази призма, фактите не се установяват от свидетелските показания, тъй като организацията на подобно „рисковано“ в наказателноправен аспект деяние има затворен, таен и конспиративен характер. Като част от предпазните мерки е съвсем логично никой, освен подс.Н., да се среща с подс.Б.. Но доказателствата трябва да се анализират не само поотделно, а в тяхната съвкупност и това е втората част от дължимия се процесуален анализ. При изпълнението й се попълват логическите празноти, върху които се акцентира от страна на защитата. Подс.Б. е заявил пред свидетелите Д. какви са неговите намерения, това се покрива напълно като съответствие с обясненията на подс.Н., в изпълнение на тези намерения е внесен първия зърнокомбайн, а внасянето на втория съставлява заключителната част от престъпния епизод. В житейски план е напълно неоправдано и нелогично при изрично заявеното намерение, подс.Б. да участва само във вноса на първия зърнокомбайн, който не е намерил при това никаква реализация. Съвсем очевидно е, че осигуряването на значителни парични суми-десетки хиляди щатски долари, за закупуването на подобен род селскостопанска техника не е по възможностите на подс.Н., който не винаги е можел да осигури обещаното възнаграждение от 500 лв. на св.П.. Възраженията на защитата касателно изложените от въззивната инстанция доводи засягат обосноваността на съдебния акт, като се твърди,че изводите на съда не са обосновани. Това оспорване не съдържа в себе си касационно основание, а както се посочи, многобройните подкрепящи обясненията на подс.Н. доказателства, изключват възможността съдът да се е доверил на факти, чийто произход е от недостоверен източник. Възражението относно допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на съдебното следствие пред съда от първата инстанция следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От изложението в самото възражение е видно, че няма нарушение на чл.384а от НПК. Нещо повече, няма задължение за съда да отложи делото, преди да е извършил необходимите за конкретния момент процесуално-следствени действия, а в случая точно това е сторено. Въпреки възраженията на защитата, споразумението без съгласието на прокурора не може да бъде реализирано, и е напълно в съответствие със закона той да постави своите условия и изисквания за даването на това съгласие. Желанието на представителя на държавното обвинение да получи пълни и подробни обяснения от подсъдимия Н. не е в противоречие със закона, не нарушават правата на никоя от страните, доколкото решението на подс.Н. е предоставено на неговата свободна воля, в унисон с личното му желание да сключи споразумението по делото. Дори и да се приеме, че е допуснато нарушение, което касационният състав не прави, то не е ограничило правото на защита на подс.Б., ако е ограничило, то възможността му да продължи със защитата не е преклудирана, поради което евентуалните негативни последици за упражняването на това право се преодолени и на последно място- дори и да има процесуален пропуск (което следва категорично да се повтори, че не се поддържа от настоящия касационен състав), то той е неотстраним на който и да е последващ етап от съдебното производство. Няма допуснато нарушение и при оценка на обясненията на подс.Б., тъй като съдът е задължен да ги съпостави в всички доказателства по делото, като при противоречие от фактическо и логическо естество и явно несъответствие с неопровержимо установените по делото факти е закономерно обясненията в съответните противоречащи или несъвпадащи части да бъдат ценени само като осъществяване на процесуалната възможност за защита чрез обясненията, но не и като източник на достоверни факти. В случая инстанциите по същество са подходили в съответствие със закона при оценката на обясненията на подс.Б. и правилно са се доверили само на тези части от тях, които не противоречат на установените по делото факти. Възражението на защитата относно необходимостта от изследване на фактите по освобождаване на процесния втори зърнокомбайн не се съотнася до характера на обвинението, неговото съдържание, обема му и обхвата по отношение на обвинените лица. В случая значимото и важно обстоятелство е поведението на подс.Б., а е несъмнено, че той не е участвал в този процес пряко и с лични действия, очертани в система от телодвижения. Такова нещо не се и твърди от обвинението, като възможното участие и на други лица излиза извън предмета на конкретното обвинение и не може да бъде предпоставено за задължително фактическо изясняване, освен ако, разбира се, не води в доказателствен аспект до изключване на участието на самия подс.Б.. От събраните и проверени доказателства, включително и от направените въз основа на тях верни фактически и правни изводи, това далеч не е така, поради което искането пред въззивната инстанция с основание е оставено без разглеждане. Възраженията относно възможността и други лица да са участвали в конкретните престъпления, изводимо от обяснения на подс.Б., също не могат да бъдат приети като основателни, тъй като очевидно за съдилищата с изследването на подобни насоки се излиза извън предмета на обвинението, без да има каквато и да е вероятност участието на самия подс.Б. да бъде изключено. Последното възражение визира касационната норма, визираща явна несправедливост на наложеното наказание. Касационният състав не споделя изтъкнатите доводи, те са обсъдени подробно от съда от първата инстанция и са отхвърлени с основание, като становището на този съд е възприето от въззивната инстанция. Последната дори е изразила съмнение в правилността на приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на деянието по чл.242, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, но се е съобразила със съответната липса на протест за увеличаване на наложеното наказание от 10 години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав няма какво повече да добави, единствено следва да се отбележи, че определеното общо наказание е това по най-тежкото обвинение- по чл.242, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК. Единствено трябва да се посочи, че наложената санкция по този текст от НК съставлява комплексно наказание, с включени в него лишаване от свобода, а също така и глоба в размер на 180 000лв. Няма материалноправна възможност това наказание да бъде разделено на две отделни, наложената глоба не е отделно наказание, за да е необходимо да се присъединява (такава е и съдебната практика, изрично вж. Р № 79/14.02.1986г. по н.д.№ 82/86г. на ВК на ВС). Това в крайна сметка не се е отразило на правилността на окончателния съдебен акт, поради което не се налага корективна намеса на касационната инстанция. Не се налага също така намеса в посока на намаляване на наказанието, тъй като то е твърде снизходително определено и при отчитане на изтъкнатите от защитата възражения относно здравословното състояние на дееца. Като взе предвид всички изтъкнати дотук обстоятелства, съдебният състав намери, че в пределите на поискания контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, като с оглед на това то в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 6/13.01.2020г. по ВНОХД № 543/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.