Р Е Ш Е Н И Е №. 50017 гр. София, 25.06.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1968 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. К. срещу решение №222 от 04.04.2022 г. по в.т.д.№715/2021 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №262818 от 28.04.2021 г. по гр.д.№4323/2020 г. на СГС, Е. Б. К. е осъдена да заплати на „Лайт Беър“ ЕООД сумата от 50 000 евро, част от вземане в общ размер от 450 000 евро, продажна цена за придобиване на 8 дружествени дяла от капитала на „Ню Лайн“ ООД по сключен на 09.05.2012 г. между Д. А. К. и Е. Б. К. предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, което вземане е прехвърлено на „Лайт Беър“ ЕООД от Д. А. К. с договор за цесия от 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 евро, считано от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл.7.1 от процесния предварителен договор, задължението на Е. Б. К. да заплати продажната цена възниква след като продавачът изпълни задължението си да сключи окончателен договор – в седмодневен срок от пристъпване от страна на „Банка ДСК“ ЕАД към изпълнение. Излагат се съображения, че в този срок, а и в уговорения в договора краен срок – 01.12.2017 г., окончателен договор не е сключен, предвид което Е. Б. К. е изправна страна по договора, който е развален валидно поради неизпълнението от страна на продавача. Ответникът по касация „Лайт Беър“ ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50012 от 21.02.2024 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.05.2012 г., между Д. А. К. и Е. Б. К. е постигнато съгласие Д. А. К. да прехвърли на ответницата Е. Б. К. 8 дяла от притежаваните от него 25 дружествени дяла като съдружник в „Ню Лайн“ ООД срещу заплащане на продажна цена в размер на 500 000 евро. Счел е, че условията и сроковете за заплащане на пазарната цена от купувача са уговорени в чл.7.1 от договора, а условията и срока за сключване на окончателния договор – в чл.3.1 и чл.7.1 от договора. Посочил е, че както моментът на сключването на окончателния договор, така и моментът за заплащането на продажната цена са поставени в зависимост от сбъдването на едно условие - пристъпването към принудително изпълнение от страна на „Банка ДСК“ ЕАД за удовлетворяване на вземанията си по сключени договори за кредит и анексите към тях, въз основа на ипотечни актове, договори за поръчителство и записи на заповед, авалирани от „Ню Лайн“ ООД и предприемане на съответните действия по изпълнение, тоест образуване на изпълнително дело и пристъпване към изпълнение по него. Установил е, че окончателният договор е следвало да бъде сключен в седмодневен срок от сбъдването на условието, а в зависимост дали условието ще се сбъдне преди или след 01.12.2015 г. страните са договорили купувачът да плати договорената цена на продавача както следва: 170 000 евро до 01.12.2015 г., 170 000 евро до 01.12.2016 г. и 160 000 евро до 01.12.2017 г. – при сбъдване на условието преди посочената дата и 250 000 евро до 01.12.2016 г. и 250 000 евро, до 01.012.2017 г., ако условието се сбъдне след този момент. Приел е, че визираното условие се е сбъднало след 01.12.2015 г. /въз основа на издаден изпълнителен лист от 27.11.2015 г. на СРС е образувано изп.дело №20158480401545 с взискател „Банка ДСК“ ЕАД/, поради което за купувача е възникнало задължението да плати договорената цена на продавача 250 000 евро до 01.12.2016 г. и 250 000 евро до 01.12.2017 г., като последната дата е договорена от страните и като най-краен срок за сключване на договора и за заплащане на продажна цена. Счел е, че първият спорен въпрос по делото е дали договорът от 09.05.2012 г. е развален от купувача-ответник поради виновно неизпълнение от страна на продавача по предварителния договор на поетото с него задължение за сключване на окончателен договор, като позовавайки се на практиката на ВКС е посочил, че право да развали двустранен договор притежава само изправната страна по договора. Приел е, че продавачът по предварителният договор е поел задължение за сключване на окончателния договор за продажба на дружествените дялове най-късно до 01.12.2017 г. като по делото нито се твърди, нито се доказва такъв да е сключен до горепосочения краен момент, а окончателен договор не е сключен и на 04.12.2017 г., когато страните по предварителния договор са се явили с тази цел пред Нотариус, но са установили наличието на наложен запор върху дружествените дялове. Въпреки неизпълнението на задължението на продавача за сключване на окончателен договор до 01.12.2017 г., въззивният съд е изразил становище, че предварителният договор не е развален съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗД с отправеното от купувача изявление за неговото разваляне, обективирано в нотариална покана от 07.12.2017 г., получена от продавача на 28.12.2017 г., тъй като към момента на отправяне на изявлението купувачът е бил неизправна страна по договора – не е заплатил продажната цена на дружествените дялове, крайният срок за което е бил 01.12.2017 г., съвпадащ с крайния срок за сключване и на окончателния договор. Ето защо и тъй като не може да бъде отречена възможността на страните по предварителния договор да постигнат договореност за авансово плащане на продажната цена и оттук – при неизпълнение от страна на купувача на тази договореност, продавачът да иска изпълнение чрез предявяване на иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и поради обстоятелството, че предварителният договор е валиден /доколкото не се установяват поддържаните от купувача пороци - липса на съгласие и липса на еквивалентност на насрещните престации/, е достигнал до извод, че считано от 02.12.2017 г. в полза на продавача е възникнало вземане за продажната цена на дружествените дялове, което същият е прехвърлил на ищеца – „Лайт Беър“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 22.10.2018 г. и въз основа на който „Лайт Беър“ ЕООД е материалноправно легитимиран да претендира присъждане на неплатената по предварителния договор продажна цена. Настоящият състав намира, че решението се явява неправилно. Изискуемостта на задължението на продавача Д. А. К. да сключи окончателен договор в седмодневен срок от сбъдването на уговореното в процесния договор условие, е настъпила най-късно на 07.01.2016 г., а задължението на купувача Е. Б. К. да заплати първата от вноските за продажна цена е с падеж – 01.12.2016 г. И към момента на настъпване на изискуемостта на задължението на купувача и към уговорения краен момент - 01.12.2017 г., продавачът не е изпълнил изискуемото си задължение да сключи окончателен договор, а и не е бил в състояние да го изпълни, с оглед установеното към 04.12.2017 г. /когато страните по предварителния договор са се явили с тази цел пред Нотариус/, наличие на наложен запор върху дружествените дялове. Константна е практиката на ВКС, според която при двустранните договори, задължението на едната страна съставлява основание на задължението на другата. Неизпълнението на задълженията на единия съконтрахент е достатъчно основание другият да откаже изпълнение на насрещните си задължения. Ето защо, никой измежду съдоговорителите не може да иска изпълнение на вземането си, преди да е изпълнил или поне да е готов да изпълни собственото си задължение и само изправната страна може да иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение от противната страна. В светлината на изложеното изводите на въззивния съд за неизправност на купувача /с оглед неплащане на уговорените вноски за продажна цена, без продавачът да е изпълнил задължението си да прехвърли дружествените дялове, изискуемостта на което е настъпила около година преди настъпване на падежа на първата вноска за продажната цена/, се явяват неправилни, респективно с отправеното от купувача изявление за разваляне на предварителния договор, обективирано в нотариална покана от 07.12.2017 г., получена от продавача на 28.12.2017 г., този договор е бил развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. В този смисъл, след развалянето на договора, в полза на продавача не е съществувало вземане за продажната цена на дружествените дялове, което е било прехвърлено на ищеца „Лайт Беър“ ЕООД с договор за цесия от 22.10.2018 г., поради което „Лайт Беър“ ЕООД не е материалноправно легитимирано да претендира присъждане на неплатената по предварителния договор продажна цена. Тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като предявеният частичен иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника заплащане на сумата от 4500 лв., направени разноски пред СГС, сумата от 5000 лв., направени разноски пред САС и сумата от 1985.83 лв., направени разноски пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №222 от 04.04.2022 г. по в.т.д.№715/2021 г. на САС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лайт Беър“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу Е. Б. К. [ЕГН] иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 евро, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане, част от претенция от 450 000 евро, продажна цена за придобиване на 8 дружествени дяла от капитала на „Ню Лайн“ ООД по сключен на 09.05.2012 г. между Д. А. К. и Е. Б. К. предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, което вземане е прехвърлено на „Лайт Беър“ ЕООД от Д. А. К. с договор за цесия от 22.10.2018 г. ОСЪЖДА „Лайт Беър“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. Б. К. [ЕГН] сумата от 4500 лв., направени разноски пред СГС, сумата от 5000 лв., направени разноски пред САС и сумата от 1985.83 лв., направени разноски пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.