Р
Е Ш Е Н И Е
№ 275
София, 07.04. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ
СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при
участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.
дело № 755 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по молбата на Д. Г. П. от гр. А. с искане да бъде отменено влязлото в сила решение на А. районен съд по гр.д. № 242/2000г. поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, които при решаването му не са били известни, както и поради неконституирането му в производството като трето лице - помагач.
Ответниците по молбата за отмяна Р. М. Д. от гр. А. и М. на з. и х. София са заели становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима. Неоснователни са възраженията на ответниците за подаването й извън срока по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК. От представените по делото писмени доказателства в тази връзка не се установява кога молителят е узнал за решението на ВКС на РБ № 567/30.VІ.2003г. по гр.д. № 584/2002г., с което окончателно е разрешен спорът по атакуваното по реда на отмяната решение по гр.д. № 242/2000г. на А. РС.
Разгледана по същество, обаче, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното по реда на отмяната решение от 30.VІІ.2001г. по гр.д. № 242/2000г. Асеновградският РС е обявил за окончателен сключеният на 30.ІV.1996г. между Р председателя на К. по горите при МС предварителен договор за замяна на недвижими имоти – терен с площ от 9140 кв.м, представляващ нелесопригодна голина, попадащ в отдел 41 подотдел 3 на Г. стопанство А. , и нива с площ 8640 кв.м в м.”Ч” в землището на гр. А.. С решение по гр.д. № 2888/2001г. Пловдивският ОС е отменил посочения първоинстанционен съдебен акт. С решение от 30.VІ.2003г. по гр.д. № 584/2002г. ВКС на РБ е отменил решението на въззивния съд и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
В производството по делата и пред трите съдебни инстанции молителят Д. П. не е бил страна. Той основава правният си интерес от отмяната на осъществявано от него по договор за наем до влизането в сила през 1998г. на ЗВСГЗГФ ползване на част от имот на ГС А. в размер на 3360 кв.м, която не е предмет на замяната по предварителния договор, тъй като имотът на ГС А. не е 9140 кв.м , както е по предварителния договор, а 11.797 дка, за която има писмо покана за я закупи на основание пар.123 от ПЗР на ЗИДЗГ. След влизането в сила на атакуваното решение тази част била неправилно иззета от молителя по реда на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, а Д. следвало да потърси правата си по гражданскоправен ред /чл.108 от ЗС/.
При тези обстоятелства се налага извод, че молителят няма качеството на лице, ползващо се с право на отмяна на атакуваното решение. Той е трето за спора по делото лице. Но съгласно чл.304 от ГПК отмяна може да иска само лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото. Препращайки към чл.240 ал.2 от ГПК, посочената разпоредба свързва предвидената в нея отмяна със случаите на необходимото другарство. Т.е. спорът по делото, отмяната на решението по което се иска, следва да е такъв, че молителят да е трябвало да бъде конституиран по него като главна страна /не и като трето лице – помагач/ поради неделимостта на спорното правоотношение и да вземе участие в него, тъй като и да е бил лишен от тази възможност, той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Материалноправно легитимирани страни в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД са само страните по предварителния договор, а такова качество молителят няма. С оглед на това постановеното решение няма действие по отношение на него /правните му последици не го обвързват/, следователно той не разполага с право да иска отмяната му. А като няма качеството на страна по делото, водено между ответниците, той не е и заинтересовано лице да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците по молбата за отмяна Р. Д. и МЗХ следва да бъдат присъдени съответно 1200лв. разноски и 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. П. от гр. А. за отмяна на влязлото в сила решение на А. районен съд по гр.д. № 242/2000г.
ОСЪЖДА Д. Г. П. от гр. А., ЕГН **********, да заплати на Р. М. Д. от гр. А.. разноски, както и на М. НА З. И Х. 200лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: