Ключови фрази
Лека телесна повреда * недопустима касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№570

гр. София, 13 февруари 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2143 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитата на подсъдимия Ф. Г. В. срещу присъда №151, постановена по ВНЧХД №478/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Хасково, с което е изцяло отменена присъда №160 от 20.04.2012 г., постановена по НОХД №497/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Димитровград и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 04.07.2011 г. в гр.Димитровград е причинил лека телесна повреда на К.П. П., изразяваща се в причиняване на болкаы без разстройство на здравето, като на основание чл.130, ал.2 НК и чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на К. П. П. сумата от 400 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди и сумата от 870 лева- разноски по водене на делото, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 1 000 лева като неоснователен.
В касационната жалба и депозираните допълнително мотиви към нея е посочено, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона и при неправилен анализ на доказателствените материали. Поддържа се, че присъда почива на предположение, като се моли въззивният съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба по съображенията, отразени в нея.
Повереникът на пострадалия П. предлага касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Подсъдимият твърди, че мотивите на въззивния съд са неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на постановения първостепенен съдебен акт, намери следното:
Предмет на настоящото производство е обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК.
Първоинстанционното производство е приключило с постановена изцяло оправдателна присъда, като подсъдимият В. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Тази присъда е била атакувана от частния тъжител, като въззивното производство е приключило с осъдителна присъда, с която е бил отменен първоинстанционния съдебен акт и В. е признат за виновен в извършването на престъплението- предмет на производството и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба”.
С въззивната присъда е уважен частично приетия за съвместно разглеждане граждански иск и подсъдимият е осъден да заплати сумата от 400 лева на пострадалия П..
Касационният съдебен състав прецени, че постановения въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Това следва от разпоредбата на чл.346, т.2 НПК, където законодателят е предвидил, че новите въззивни присъди, с които деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на чл.78а НК не подлежат на касационнен контрол, а атакуваната присъда е именно такава.
Ето защо касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, тъй като атакувания с нея акт е окончателен. Този извод не може да бъде променен от неправилно посочената в диспозитива на въззивната присъда възможност същата да бъде обжалвана пред ВКС.
Касационната инстанция прецени, че постановената въззивна присъда не може да бъде обжалвана и в гражданско- правната й част. Няма спор, че разпоредбата на чл.346 НПК е относима не само до наказателно- правната част на постановения съдебен акт, а до цялата присъда. На това основание трябва да се приеме, същата е влязла в сила и в гражданскоправната й част, независимо че с присъдата въззивният съд е уважил частично гражданския иск и това е направено във въззивната инстанция.
Касационният съд прецени, че Тълкувателно решение №1/2012 г. не е приложимо в настоящата хипотеза, тъй като то е относимо към случаите на прекратено наказателно производство, в което е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, а не до производство, което е приключило с влязла в сила присъда- каквото е настоящото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на защитата на подсъдимия Ф. Г. В. срещу присъда №151, постановена по ВНЧХД №478/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Хасково

Решението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Към решение №570

гр. София, 20 март 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Красимир Шекерджиев

като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2143 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният съд е сезиран с молба от процесуалния представител на частния тъжител за произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски, направени във връзка с участието но тъжителя П. пред касационната инстанция.
Съдът констатира, че действително такова искане е направено в хода на проведеното касационно съдебно заседание и по него няма произнасяне с постановения касационен съдебен акт. Ето защо по аналогия с разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 НПК касационният съд трябва да се произнесе по искането с определение.
Касационният съдебен състав, като съобрази изхода на производството и направените от страна на частния тъжител К. П. П. разноски в размер на 700 лева прецени, че същите следва да бъдат възложени на касационния жалбоподател Ф. Г. В..
Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА Ф. Г. В. да заплати на К. П. П. сумата от 700 (седемстотин) лева, представляващи разноски направени в хода на касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.