Р Е Ш Е Н И Е № 50139 Гр. София, 26 януари 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Н.ПАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 550/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба, депозирана от адв. Б. Б. и адв. М. С. в качеството им на упълномощени защитници на подсъдимия З. П. Г. срещу въззивно решение № 77/19.05.2022 г. на Апелативен съд – Варна, 3-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. №248/2021 г. В жалбата се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за оправдаване на подзащитния им на осн. чл. 354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В тяхна подкрепа се излагат доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието, поради несъответствие на приетите факти / престъпно бездействие от страна на дееца, изразяващо се в непредставяне на инкриминираната информация/ с правната квалификация на престъплението, чието изпълнително деяние се реализира само посредством действие, в конкретния случай, посочване на невярна информация в процесната декларация, която е условие за отпускане на банков кредит. Защитата излага теоретични съображения по въпроса за допустимостта деянието да се осъществи чрез бездействие, като счита, че това следва да е изрично посочено в текста от закона или при т.н. комисивни престъпления, при които „противоправното и виновно въздържане от действие“ е изрично посочено в самата норма, какъвто не е настоящият случай. Сочат се и състави на комисивни престъпления чрез бездействие, които според защитата винаги са резултатни за разлика от инкриминираното престъпление по чл. 248а, ал.3, вр. ал.1 от НК, което е формално. В касационната жалба са изложени и допълнителни аргументи, чрез които се мотивира наличието на наведените касационни основания – непосочване от обвинението на правната норма, която подсъдимият е нарушил, като не е представил процесната информация за съществуващ договор за кредит; недопустимост за прилагане на аналогия на закона, чрез съпоставка с престъплението „измама“ от въззивния съд; липса на описана в решението/респективно от обвинението/ процедура по отпускане на процесния кредит, съгласно която декларацията е задължителен елемент от същата; липса на доказателства, че подсъдимият е бил запознат със съдържанието на подадената декларация и/или че такъв документ е бил депозиран в процеса по отпускане на кредит. Защитата счита, че по делото не е установено задължението на подсъдимия да отрази сключения договор за предходен заем между „фирма“ и „фирма“ в инкриминираната декларация, тъй като към датата на подаването й той е бил недействителен, поради непредаване на неговия предмет,/договорът е за прихващане на съществуващо парично задължение, с произход неустойка по друг договор с падеж декември 2012 г. / което е условие за неговата валидност. Субективната несъставомерност на деянието се извежда от обезпечаването на кредита с договор за особен залог на предприятие с активи на стойност над 50 000 000 лв., като банка /банка/ е учредила първи по ред залог, поради което непосочването на информация за наличие на много по-ниско по размер задължение няма реално значение за отпускането на кредита. Наличието на съществени процесуални нарушения се мотивира с липса на подробен доказателствен анализ във въззивното решение, /което е било основание за отмяна по касационен ред на първото въззивно решение/ противоречия в мотивите на решението по въпроса за обезпечеността на отпуснатия кредит, за който е подадена декларацията; нарушение на принципа за личната наказателна отговорност чрез тезата, че подсъдимият в качеството на изпълнителен директор на дружеството носи отговорност за всички извършени правни действия. В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият Г., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощените защитници, адв. Б. и адв. С., които поддържат касационната жалба по изложените в същата подробни съображения и с направеното искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, поради несъставомерност на извършеното деяние. Като централен аргумент в подкрепа на искането за оправдаване на дееца посочват формата на изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, което се осъществява чрез действие и предявеното обвинение, което намират, че е за извършено от подсъдимия престъпно бездействие. Посоченото противоречие считат, че води до невъзможност за постановяване на осъдителна присъда на базата на установените факти от инстанциите по същество, с оглед характера на обвинението, което е за престъпление по ал.1 на чл.248а от НК, а не по ал.2 на същия текст, в който случай би било допустимо. Както и че разширително тълкуване по въпроса за правната квалификация на деянието е недопустимо. Отделно се позовават на формулировката на обвинението, в която не се съдържа описание на процедурата по кандидатстване за кредит пред банката, както и за това подаването на процесната декларация част ли е от тази процедура, като непосочването им в разпоредително заседание намират, че не е пречка да се оцени като съществен процесуален пропуск. Оспорват и авторството на деянието, поради недоказаност на обстоятелството кога е извършено подписването на документа, преди или след съставянето му. В заключение като алтернативно искане се поддържа приложението на чл.9, ал.2 от НК. Защитникът на подсъдимия, адв. С. поддържа тезата за недействителност на необявения в декларацията договор за кредит на управляваното от подсъдимия дружество, поради неизискуемост на вземането по него при подаването на процесната декларация, като сочи, че съдът е изложил противоречиви мотиви по този въпрос. Поддържа искането за оправдаване и с оглед субективната несъставомерност на деянието по съображенията от касационната жалба. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и моли ВКС да не я уважава и да остави в сила решението на въззивния съд. Сочи, че доводите на защитата от касационната жалба са обсъдени в решението на апелативната инстанция и са получили аргументиран отговор. Намира, че по делото не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно към установените факти чрез приетата от съдилищата квалификация на деянието по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на упълномощените защитници на подсъдимия, както и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение на ВКС, 1-во НО, № 79/21.07.2021 г., постановено по н.д. 100/2021 г. е отменено първото въззивно решение по делото на АС-Варна, № 92/03.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 267/2020 г., с което е била потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С присъда № 30/04.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1334/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият З. П. Г. е признат за виновен в това, че в периода от м. юни 2010 г. до 08.03.2011 г. в [населено място], в качеството на изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „фирма“ като лице, което управлява и представлява юридическо лице, за да получи инвестиционен кредит представил пред „банка“ неверни сведения, като в графа № 4 в Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения /Приложение № 1.5 към искане за предоставяне на кредит / не е посочил други задължения, а именно задължения в размер на 7 508 378 /седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем/ евро по Договор за заем от 13.04.2010 г. между „фирма“ [населено място] и „ фирма“ , поради което и на осн. чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С въззивно решение на АС-Варна, № 92/03.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 267/2020 г., първоинстанционната осъдителна присъда № 30/04.06.2020 г., на Варненски окръжен съд е била потвърдена изцяло. След отмяната на първото въззивно решение от ВКС /касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия/ при новото разглеждане на делото от АС - Варна е постановено второто въззивно решение № 77/19.05.2022 г. на Апелативен съд – Варна, 3-ти състав, по в.н.о.х.д. №248/2021 г., което е предмет на обжалване по настоящото второ по ред касационно производство. С второто въззивно решение присъдата на ОС-Варна е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия Г., чрез упълномощените защитници е подадена в срок и от активно легитимирани страни, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Основното оплакване от жалбата е, че съгласно приетата от контролираните съдилища фактическа обстановка, извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление, поради което не са налице основания за неговото осъждане. Едновременно с това се поддържа и оплакване за неправилна оценка на релевантните за предявеното обвинение доказателства, което се счита, че е довело и до неправилно установени правно значими факти. Първо по ред следва да бъде разгледано оплакването за съществени процесуални нарушения, което в случай, че бъде установено препятства проверката за правилното приложение на материалния закон и винаги има за последица отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В този контекст приоритетен отговор се дължи на възраженията от жалбата относно непълната и неясна формулировка на обвинението, която според защитата е препятствала адекватната защита на дееца и като краен резултат е довела до накърняване на процесуалните му права. По същество оплакването е отнесено до това, че обвинението не съдържа описание на процедурата за отпускане на процесния кредит и документите, които се подават от кредитоискателите, за да се прецени относимостта на процесната декларация към същата. Не е налице процесуална пречка за разглеждане на възраженията срещу съдържанието на обвинителния акт пред касационната инстанция и същите не се преклудират с непосочването им при провеждането на разпоредителното заседание по делото. Правото на защита на подсъдимия включва проверка на обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт, неговата пълнота и яснота относно правото на дееца да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението – Решение на Съда на ЕС (десети състав) от 21 октомври 2021 година по дело C-282/20 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което: „Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението.“ Възражението е неоснователно. Обвинителният акт по делото съдържа в достатъчна степен описание на процедурата, по която се отпускат кредити на корпоративни клиенти, от който вид е кредита, предмет на обвинението. Посочено е, че стартирането на процедурата включва представяне на първоначален набор от документи от страна на дружеството кредитоискател, като впоследствие в хода на преговорите с банката по отпускане на кредита се представят и допълнителни документи. Процесната декларация е част от първата група документи като приложение към първоначалното искане за отпускане на кредит. След приключване представянето на документалната част, от страна на банката се извършват съответни проверки и справки/ в това число и в Кредитния регистър/ за финансовото състояние на дружеството и неговата дейност, които съставят кредитното досие на кредитоискателя. Впоследствие то се изпраща по електронен път до отдел „Кредитен риск“ на „банка“ в [населено място] за разглеждане от Кредитен съвет на банката, който взема решението за отпускане на кредит. В съответствие с така предявеното обвинение въззивният съд е приел, че процедурата по разрешаване на процесния кредит е започнала с подаване на набор от стандартни документи, в това число искане за отпускане на кредит, с приложения по образец/ декларации/, една от които била Декларацията за открити банкови сметки, ползвани кредити и други задължения/Приложение 1.5 от Правилата за корпоративни кредитни сделки на „банка“ /. Бланките за документите, които се изисквали като приложения от „банка“ за целите на същата процедура били предоставени на подсъдимия от свидетеля С., служител на банката, който отговарял за документалната част на процедурата по отпускане на кредит. Подсъдимият Г., който бил упълномощен от страна на дружеството да го представлява пред „банка“ във връзка с изготвяне и подаване на документите по кредита, подписвал същите в качеството на негов представител. Тезата на защитата за доказателствена необезпеченост на тези изводи не може да бъде споделена. Апелативният съд е възприел така установената фактическа обстановка,/която отчасти се различава от приетата в присъдата на първата инстанция/ на базата на подробен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, придружен с надлежна обосновка на становището му да кредитира показанията на свидетелите С., Л., Ж., И., С., както и въз основа на заключенията на графологическите и на съдебно-счетоводната експертиза и да приеме за необективни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля В.. В този смисъл апелативната инстанция е изпълнила указанията от първото касационно решение, от една страна за цялостна проверка на първоинстанционната присъда в контекста на задължението си по чл.339, ал.2 от НПК и от друга – за отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба относно неправилна оценка на релевантните доказателства и несъставомерност на деянието. ВКС намира, че доказателствената дейност на контролираната въззивна инстанция е при вярна оценка на доказателствените източници и обективен прочит на тяхното съдържание. Становището, че подсъдимият Г. е автор на инкриминираната декларация е формирано на основата на показанията на свидетелите С., Л. и Ж., на заключението на графологическата експертиза за положения подпис и неговото авторство, за което по експертен път е установено, че принадлежи на подсъдимия. Правилно е прието, че декларацията е изготвена с цел да бъде представена пред „банка“ за деклариране на определени обстоятелства, които по естеството си представляват сведения за финасовото състояние на управляваното и представлявано от подсъдимия дружество. Декларацията е неразделна част от искането за отпускане на инвестиционен кредит в полза на търговското дружество, поради което се подава от лице с правомощията да управлява и представлява дружеството, от чието име се подава информацията, която се отразява в нея. С депозирането на искането за кредит и приложенията към него стартира процедурата по отпускане на инвестиционния кредит, като крайната цел е сключване на договор с „банка“ с предмет получаване на паричната сума, посочена в искането за кредит. Задължително условие за сключването на договора за кредит е вземане на решение от „банка“ , което се основава на предоставената от кредитоискателя информация за състоянието на дружеството и съответните справки от официалните регистри и др. органи. В този смисъл сведенията, съдържащи се в посочената декларация са предпоставка за вземане на решението на банката по отпускане на сумата по кредита, което е в зависимост от финансовата стабилност на дружеството, в чиято полза се отпуска кредита, в това число и от задълженията му към други търговски субекти. Възражението от жалбата, че фактическите изводи на контролираните съдилища са доказателствено необезпечени не почива на верен прочит на доказателствената съвкупност. Горните изводи по фактите правилно са изведени от показанията на банковите служители, представените писмени документи за общите условия на банката и показанията на служителите на управляваното от подсъдимия дружество, разпитани като свидетели. Въззивният съд е обосновал становището си, че информацията, която се съдържа в Декларацията, Приложение т.1.5 е подадена от подсъдимия, чрез подписването на същата след като той е бил запознат с нейното съдържание. По делото липсват доказателства, че инкриминираната декларация е представена пред банката без знанието и съгласието на подсъдимия. От доказателствата по делото правилно е изведена тезата, че декларацията като бланка е изпратена на подсъдимия с цел да бъде попълнена с информацията, която е посочена в нея, за да се стартира процедурата по отпускане на кредита, която включва проверка на финансовото състояние на търговското дружество и започва с проучване на състоянието на длъжника. Въззивният съд аргументирано е защитил становището си по фактите за това, че подсъдимият е автор на процесната декларация, като при оценката на доказателствата не се констатира допуснато процесуално нарушение, поради което и не е налице порок във вътрешното му убеждение по същите факти. За авторството на документа се изхожда от подписа на лицето. С полагането на подпис върху декларацията подсъдимият се легитимира като неин автор. От доказателствата по делото безспорно е установено, че подсъдимият е бил информиран за това, че декларацията се подава за целите на отпускане на инвестиционния кредит, / включително и чрез представената от него електронна кореспонденция, в която бланката за декларацията е изпратена като прикачен файл / както и че като представител на дружеството следва да я представи пред банката като неразделно приложение към искането за кредит. С решение на Съвета на директорите подсъдимия и свидетеля Л., в качеството на изпълнителни директори са упълномощени и им е възложено от името на дружеството да го представляват пред „банка“ по повод подписване на всички книжа във връзка с кредита. Следователно с подписването на процесната декларация подсъдимият е представил съдържащата се в нея информация от името на /фирма/ за целите на отпускане на кредита и негово задължение е било да обезпечи обективното съдържание на документа. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че договорът за заем с „фирма“ е бил известен на ограничен кръг лица, като счетоводният екип на „фирма“ не е бил информиран за сключването му. За него са знаели двамата изпълнителни директори, поради което тази информация е следвало да се отрази в декларацията от единия от тях. При положение, че истински е само подписът на подсъдимия върху декларацията за задълженията на дружеството, за него е съществувало задължение да информира банката за условията по сключения договор за заем и за поетото по него трансформирано задължение. Наличието на инкриминираното парично задължение не е било възможно да се установи и чрез справка от съответните регистри или финансовите отчети и декларации на дружеството, поради неподаване на информацията за това обстоятелство. Следователно сведението за съществуващо задължение на търговското дружество „фирма“ към дружеството „фирма“ в размер на 7 508 378 евро. /трансформирано от страните чрез сключване на договор за заем/е било известно на двамата изпълнителни директори. След като подсъдимият е подписал декларацията без да посочи наличието на задължение с такъв размер, сведенията, които банката е получила, че от страна на „фирма“ не са налице задължения са били неверни и те са обективирани в представен документ, автор на който е подсъдимия в качеството на представляващ и управляващ дружеството в полза на което се отпуска инвестиционен кредит. Същите сведения са неразделна част от искането за отпускане на кредит и са представени на банката именно с цел да се удовлетвори искането за отпускане на кредит. От показанията на свидетелите, служители на банката или от условията за отпускане на кредити не се установява процедурата по отпускане на кредит да се предхожда от други действия, които предшестват нейното стартиране, включително и предварително подаване на набор от документи, за да се кредитира тезата на защитата, че процесната декларация е подадена от подсъдимия с друга цел и не по повод отпускането на процесния кредит. В тази връзка напълно неоснователно е твърдението, че по делото не е изяснена целта, с която е попълнена декларацията и кой я е подал до банката, с оглед доказателствата, че бланка-образец от същата декларация е била изпратена на подсъдимия като част от необходимата документация за изпълнение на процедурата по отпускане на кредит и с единствената цел за удовлетворяване на същото искане за кредит. Наведените в жалбата доводи за неправилно установени факти за това кой лично е подал декларацията и кога и къде е положен подписа на подсъдимия върху нея от една страна представляват оплакване за необоснованост, което не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, поради което не се включва в пределите на касационната проверка. От друга страна нямат пряка връзка с главния факт на доказване, който касае авторството на невярното сведение и целта, с която същото е било представено пред „банка“ – за отпускане на инвестиционен кредит, което правилно е било изведено от анализа на относимите доказателства – показания на свидетелите за ангажираността на подсъдимия с отпускането на кредита, като от страна на двамата изпълнителни директори, той е извършвал документалното представяне по договора за кредит пред „банка“ . Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано и с доводи за недействителност на инкриминирания договор за заем между „фирма“ [населено място] и „фирма“, което от своя страна изключвало задължението за обявяването му в Декларацията по кредита, поради липсата на възникнало за „фирма“ парично задължение. Тук е мястото да се посочи, че действителността или не на договора за заем не е предмет на настоящото наказателно производство. Това което е от значение като правно значим факт е относимостта на неверните сведения към процеса на кредитиране. В конкретния случай задължението, което „фирма“ е имал към „фирма“, е било парично задължение в размер на 7 508 378 евро. Произходът на същото задължение е неустойка по договор за доставка с изпълнител дружеството на подсъдимия, като вземането кьм датата на подаване на искането за кредит е било изискуемо. Последващото трансформиране на това задължение като договор за заем и неговата действителност са напълно ирелевантни спрямо настоящото обвинение, което е за представяне на неверни сведения относно съществуващи задължения на дружеството, които към датата на подаване на декларацията са били налице и за дружеството е съществувало задължение да ги посочи в инкриминираната декларация, която е приложение към искането за кредит. В декларацията липсва информация за задължението от неустойка по договора за доставка, за неговата изискуемост от кредитора и за последващото договаряне същото да се трансформира в т.н.договор за заем по силата, на който дружеството дължи на „фирма“ сумата от над 7 млн евро. Вместо това с подписването на цитираната декларация подсъдимият е декларирал, че представляваното от него търговско дружество няма задължения към други правни субекти, което не отговаряло на действителното му правно положение. Декларацията е съставена с единственото предназначение да се приложи към искането за разрешаване на процесния кредит от „банка“ и да удостовери наличието или не на задължения / както и друга изискуема информация относно финансовото му състояние/ от страна на същото дружество. Чрез подписването на тази декларация подсъдимият е предоставил на банката определени сведения за финансовото и имуществено състояние на представляваното от него дружество, които са били необходими да се вземе решение за разрешаване на кредит в негова полза. За извършването на това действие той е бил изрично упълномощен с надлежно взето решение от Съвета на директорите на дружеството и със същото решение му е било възложено подписването на всички документи във връзка с отпускането на искания кредит, поради което изводите на въззивния съд за пределите на отговорността на дееца в това му качество са изведени при вярна доказателствена оценка на наличната доказателствена съвкупност. С оглед изложеното относно липсата на пороци в процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания въззивен съд по фактите, не е налице наведеното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При правилно установените в решението на въззивния съд правно значими факти не се констатира допуснато нарушение на материалния закон и същият е правилно приложен. Подсъдимият Г. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК. В разпоредбата на чл.248а, ал.1 от НК се съдържа основния състав на инкриминираното на подсъдимия деяние, което е квалифицирано по ал.3, поради качеството на субекта на престъплението – лице, което управлява и представлява юридическо лице/ в ред. на чл.248а, ал.3 към датата на деянието двете качества на субекта са кумулативно дадени/. Обект на защита от този престъпен състав са обществените отношения, които обезпечават сигурността на процеса по кредитиране на физическите и юридическите лица. Предмет на престъпния състав са сведения, като съвкупност от данни, които лице, което кандидатства за кредитиране е задължено да представи пред органа, който е компетентен да разреши отпускането на средствата по кредита и да се разпореди с тях в полза на субекта на престъплението. Законът не предвижда като елемент от фактическия състав на престъплението конкретна форма за представяне на неверните сведения, поради което данните могат да бъдат представени в устен или писмен вид, частен или официален документ, в това число и с декларация . Субективната страна на престъплението изисква пряк умисъл и специална цел - чрез представянето на неверните сведения да се осъществи получаването на кредита. Респективно неверните сведения е необходимо да имат значение за разрешаването на кредита и за решението на кредитора да бъде предоставен на лицето, което ги е представило. Субект на престъплението е физическо лице или лице, което представлява и управлява юридическо лице,/в предходната редакция на нормата изискването е кумулативно/ което кандидатства за получаване на кредит. Формата на изпълнително деяние, която е закрепена в ал. 1 на чл.248а от НК е само една – деецът да „представи неверни сведения“ – т.е. престъплението се извършва чрез действие, което в настоящият случай се състои в невярно деклариране на липсата на задължения за дружеството -кредитоискател. Възражението на защитата, че за подсъдимия не е било предвидено нормативно задължение да предостави инкриминираната информация, което той да е нарушил е неоснователно. Престъплението по чл.248а, ал.1 и 3 от НК защитава обществените отношения по отпускане на банкови кредити и задължението е верните сведения да се представят пред съответната банка или друга финансова институция, която разрешава кредита, като в случая същите са уредени с Правилата за кредитиране на корпоративни клиенти, респективно информацията за задълженията на търговския субект е изискуема съгласно вътрешните правила на „банка“ . Не могат да бъдат споделени за основателни доводите на защитата, че извършеното от подсъдимия деяние е чрез бездействие, поради което не може да бъде ангажирана наказателна му отговорност по смисъла на чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК. В конкретния случай не се касае за бездействие пред административен орган – чрез неподаване на изискуема декларация или за затаяване на истина чрез непредставяне на определена информация, без да се осъществи каквото и да било действие от страна на дееца, а за целенасочено подаване на невярна информация за липса на задължения, чрез отразяването й в нарочна декларация. Подсъдимият е подписал попълнена декларация, чрез която е информирал банката, че представляваното от него дружество няма задължения към други правни субекти. Деянието не е осъществено чрез бездействие – в който случай би била налице липса на извършени дължими действия, а чрез действие по подаване на документ с невярно съдържание, което е извършено с предвидената от закона специална цел – за разрешаване на инвестиционен кредит в полза на управляваното и представлявано от подсъдимия дружество. Съпоставката с ал.2 на текста е неприемлива, доколкото ал.2 на чл.248а от НК инкриминира самостоятелен и различен фактически състав на престъпление, в който изрично са предвидени две отделни форми на изпълнителното деяние – представяне на неверни сведения или затаяване на такива в нарушение на задължение деецът да предостави такива. Обект на защита по този престъпен състав са средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, като предмет на престъплението са неверни сведения, които лицето е имало задължение да предостави за целите на отпускане на тези средства. С оглед изложеното относно правната рамка на престъпните фактически състави, които се субсумират в нормата на чл.248а от НК се касае за два напълно различни фактически състава на престъпления, които не се съотнасят един към друг под никаква форма и в тази връзка не могат да се съпоставят и съставомерните им елементи, поради различното съдържание на деянията. Възраженията срещу субективната страна на престъплението също са неоснователни. Изложените аргументи се отнасят до сключения договор за особен залог на търговско предприятие на стойност многократно надвишаваща размера на кредита, което според защитата свидетелствало за липса на умисъл да се представят неверни сведения. Посочените аргументи не могат да наложат извод за субективна несъставомерност на извършеното деяние, тъй като от една страна договорът за особен залог е сключен по инициатива на банката и от друга - размерът на обезпечението по този договор се определя от стойността на търговското предприятие като „съвкупност от права, задължения и фактически отношения/ чл.15, ал.1 от Търговския закон/, поради което от този факт не могат да се правят еднозначни изводи за липсата на субективно отношение към деянието. Субективната страна на престъплението е налице поради установения пряк умисъл и наличието на специална цел от страна на подсъдимия при представянето на неверните сведения. По изложените съображения материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Искането за оправдаване на подсъдимия се аргументира с несъставомерност на деянието, което не е налице. В рамките на приетите от въззивния съд факти, /резултат от правилно формирано вътрешно убеждение/ съгласно които поведението на подсъдимия се субсумира в правната норма на чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК, искането за неговото оправдаване не може да бъде удовлетворено и жалбата на защитата, в която същото е инкорпорирано следва да се остави без уважение. Не са налице основания и за уважаване искането на защитата относно прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК при квалификацията на извършеното деяние. Защитата не излага конкретни съображения в подкрепа на направеното искане, които да бъдат обсъждани и да получат отговор в една или друга посока. ВКС намира, че по отношение на процесното деяние не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК и същото не може да бъде определено като малозначително, поради това, че съгласно приетите от контролирания въззивен съд факти не се установява същото да не е общественоопасно или обществената му опасност да е явно незначителна. Тезата на защитата не кореспондира с изискванията на посочената разпоредба, предвид обстотяелството, че процесното деяние се отличава с немалка степен на обществена опасност – за извършване на деянието е използван документ с невярно съдържание; отпуснатият кредит е в сравнително висок размер, три милиона евро, който не е бил погасен съгласно условията по договора и се е наложило принудителното му събиране от страна на банката, / поради недоброто финансово състояние на дружеството/ което е било затруднено от действията по сключване на втори договор за особен залог между дружеството на подсъдимия и дружеството „фирма“ за обезпечаване на същото вземане, предмет на невярното деклариране, което е инкриминирано по настоящото дело. При тези данни относно сравнително високата степен на засягане на обществените отношения, предмет на защита от нормата на чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК , искането за квалифициране на извършеното от подсъдимия деяние като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК не може да бъде удовлетворено и подсъдимият не може да бъде оправдан и на това правно основание. По изложените съображения за неоснователност на касационната жалбата на подсъдимия Г., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/19.05.2022 г. на Апелативен съд – Варна, 3-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. №248/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: