Ключови фрази
Иск за недействителност на договор за продажба на одържавен имот * възстановяване правото на собственост * одържавени недвижими имоти * нищожност на договор за учредяване право на строеж * жилищна нужда * предоставяне право на строеж на нуждаещи * правен интерес * необходимо другарство * приложим закон

? ? ? ? ? ? ?

 

 

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

194

 

София, 17.08.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

 

           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно  заседание на  двадесет и четвърти февруари  две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           

                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                               

                                                            

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 505/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

 

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Л. Л. Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-г отделение от 10.06.2008г. по гр.д. №3413/2006г.

Ответниците К. Й. К. и Е. И. Н. изразяват становище, че решението е недопустимо.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ.

Софийският градски съд с решението, в частта, в която е допуснато касационното обжалване е отменил решението на Софийския районен съд, 47 състав от 04.01.2006г. по гр.д. 4129/1997г. и е отхвърлил иска по чл.7 ЗВСОНИ, предявен от Л. Л. Т. за прогласяване нищожността на договор за отстъпване на право на строеж от 31.10.1958 г. поради нарушение на чл.1 от отменения Указ за насърчаване и подпогане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство /УНПКИЖС/

Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество с определение № 921 от 24.08.2009г. по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.5 ал.3 от УНПИКЖС/отм./ след изменението в Д.в.бр.81/1960г. към възникналите вече правоотношения по учредяване на право на строеж за вилна сграда.

Съгласно разпоредбата на чл.1 УНПКИЖС/ отм./ за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство, изпълнителните комитети при народните съвети могат да отстъпват, правото да се построи сграда върху урегулирана държавна земя, предоставена на народните съвети. От това съдържание на разпоредбата, както и от самото заглавие на нормативния акт се налага извода, че към момента на приемането му той урежда отношенията свързани с предоставяне на право на строеж на нуждаещи се граждани за задоволяване на жилищните им потребности. Едва с изменението Обн. Д.в.бр.81/1960г. е предвидена възможност да бъдат отчуждавани и имоти на частни лица във вилните строителни зони за учредяване на право на строеж за почивни станции, детски лагери както и за вили на нуждаещи се граждани. Систематичното място на разпоредбата и съдържанието й налагат извод, че тя няма тълкувателен характер, защото не съдържа пояснения на определени термини , а и в чл.1 ал.2 УНПИКЖС /отм./ изрично сградите са дефинирани като жилищни, следователно няма основание за такова тълкуване. Препращането към предходните алинеи, приети с първоначалната редакция на УНПИКЖС /отм./ означава, че с новелата на чл.5 ал.3 е разширено приложното поле на Указа и по отношение на вилни сгради. Като материалноправна, разпоредбата на чл.5 ал. 3 УНПИКЖС има действие за напред и не може да преуреди възникнали вече правоотношения.чредяването на право на строеж за вилна сграда преди нейното приемане е в нарушение на закона и води до нищожност на договора на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, защото действителността на договорите се преценява според действащия по време на сключването им закон. Нищожният договор не поражда правни последици и не може да бъде саниран при последваща промяна в законодателството , освен при валидирането му чрез нарочен нормативен акт. Ето защо по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване следва да се приеме, че разпоредбата на чл.5 ал.3 УНПИКЖС/отм./, допускаща учредяване на право на строеж за вили се прилага от деня на влизането й в сила - 7 октомври 1960/Д.в.бр.81/1960г./.

По основателността на касационната жалбата.

С оглед на изложеното е основателен доводът на касаторката за допуснато нарушение на закона от въззивиня съд, който е приел, че договорът за учредяване на право на строеж на вилна сграда по реда на УНПИКЖС /отм./, сключен преди приемането на разпоредбата на чл.5 ал.3 е било разрешено от закона – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.

Искът по чл. 7 ЗВСОНИ е специален иск, който има за предмет установяването на недействителността на основанието, по силата на което третото лице е придобило от държавата одържавен имот и целта на провеждането му е да се отстранят пречките за възстановяване на собствеността на правоимащите лица, което настъпва по силата на закона в случаите, когато имотът се намира в държавата. В разглеждания случай е установено, че ищцата е активно легитимирана да предяви иска, тъй като е наследник на бившия собственик. Тя обаче е наследила само ½ ид.ч. от имуществото му, тъй като не е единствен наследник и искът е предявен именно за тази ½ ид.ч. Като е отхвърлил иска за целия имот, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.

В останалата част за другата ½ ид.ч. искът е допустим, а по същество е и основателен.

Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.7 ЗВСОНИ за целия имот, тъй като към момента на предявяването му той се легитимира като собственик при това основанието за нищожност и по отношение на двамата първоначални купувачи е едно и също - нарушение на чл.1 от отменения УНПИКЖС /отм./. Обстоятелството, че е извършена делба и ответникът е изкупил собствеността обосновава правния интерес за ищцата да насочи иска по чл.7 ЗВСОНИ само срещу собственика на целия имот при влизане в сила на закона. По отношение на първоначалния съсобственик тя не може да има реституционни претенции, тъй като към настоящия момент той няма титул за собственост. По принципния въпрос за правния интерес от провеждане на иска за прогласяване нищожността на договора за отстъпване право на строеж ВКС се е произнесъл с предходното отменително решение и изложените съображения, че въпросът за предпоставките за реституция на сградите следва да се преценява при предявяване на собственически иск следва да бъдат споделени. Не е основателно възражението, че преклузивният срок за предявяване на иска не е спазен по отношение на съпругата, защото тя е необходим другар в процеса, освен това с §2 от ПЗР ЗОСОИ Д.в.бр.107/1997 г. срокът е възстановен, а към този момент тя вече е била конституирана като страна в процеса. С оглед на изложеното са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.7 ЗВСОНИ за ½ от имота. За другата ½ ид.ч. решението следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото – да се прекрати.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл. 281 т.3 и чл. 293 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-г отделение от 10.06.2008г. по гр.д. № 3413/2006г. , с което е отхвърлен иска по чл.7 ЗВСОНИ за ½ ид.ч. от имота и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.7 ЗВСОНИ по иска, предявен от Л. Л. Т. от гр. С., ЖК”И” бл.10 вх. В против К. Й. К. и Е. И. Н. и двамата от гр. С., ул.”Г” № 3* че договорът от 31.10.1958г. , с който е учредено право на строеж върху държавна земя за ½ /една втора/ ид.ч. от урегулирано място от 1 500 кв.м., съставляващо имот № 390 кв.25 по проектоплана за м.”Б”, сключен между ИК на СГНС , И. Г. М. и К. Й. К. е нищожен поради нарушение на чл.1 УНПИКЖС /отм./.

ОСЪЖДА К. Й. К. и Е. И. Н. ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Л. Т. сумата 1030лв./хиляда и тридесет лева/ разноски за всички инстанции.

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-г отделение от 10.06.2008г. по гр.д. № 3413/2006г. , с което е отхвърлен иска за останалата ½ ид.ч. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: