РЕШЕНИЕ № 481 София, 13.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №168/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от [фирма] - [населено място], против въззивно решение №273/29.10.2010 г. по гр.д.№456/2010 г. по описа на Смолянския окръжен съд. С определение №901/04.7.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по материалноправния въпрос “Дали наличието на нова бизнес програма е условие за упражняване правомощието по чл.328, ал.2 КТ ?”, на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. С въззивното решение е прието, че договорът за управление на новия управител на дружеството – работодател е идентичен по предмет с предходните, като в него не са обективирани нито стопанска програма, нито нови задачи, нито социални резултати. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилни изводи на въззивната инстанция относно липсата на договор за възлагане на управлението на предприятието с управителя. Твърди се, че е налице нов договор за управление с поставени конкретни стопански резултати. Навежда се довод, че дали е изготвена бизнеспрограма с конкретни икономически резултати е въпрос, неотносим към правния спор, тъй като изготвянето й не е елемент от фактическия състав на уволнителното основание, нито може да бъде извлечен чрез тълкуването на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. Твърди се, че дали ще бъде изготвена бизнеспрограма и дали същата ще бъде изпълнена са въпроси, касаещи договорната отговорност на изпълнителния директор. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Р. С. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Н. М., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Постъпила е и писмена защита от същата. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос не може да бъде даден без да се разгледат различните хипотези, в които може да се окаже лицето, което сключва договор за управление на предприятието. В хипотезата когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на едно и също предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, също е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. Предвид изложеното отговорът на поставения в изложението въпрос - “Дали наличието на нова бизнеспрограма е условие за упражняване правото по чл.328, ал.2 КТ ?” следва да получи утвърдителен отговор със следните уточнения: При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. По съществото на касационната жалба. Решението на Смолянския окръжен съд като краен резултат е правилно. С оглед отговора на поставения въпрос необосновано е прието,че в представения по делото договор на главния изпълнителен директор не са обективирани конкретни нови стопански цели и старите не могат да ги заместят по подразбиране. Правилен е обаче изводът, че договорът не съдържа нито бизнесзадача, нито бизнеспрограма. Такива не са бланкетните формулировки в т.4 от договора от 09.11.2009 г., тъй като те представляват правомощия по извършване на фактически и правни действия за управлението на предприятието, без обаче да са включени правомощия по смисъла на чл.244, ал.7 ТЗ, включително и такива свързани с приложението на чл.328, ал.2 КТ. Поради това неоснователни са наведените в касационната жалба доводи. Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ изисква наличието на сключен договор за възлагане на управление по смисъла на чл. 244, ал.7 ТЗ. Неоснователно е и оплакването, че изготвянето на бизнеспрограма и изпълнението са въпроси, отнасящи се само до договорната отговорност на изпълнителния директор. Тази отговорност е обвързана именно от наличието на договора за възлагане и управление на дружеството. Ето защо при прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.2 КТ на контрол подлежи и факта за наличие на договора по чл.244, ал.7 ТЗ. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. К. жалбоподател следва да заплати на ответницата по жалбата деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №273/29.10.2010 г. по гр.д.№456/2010 г. по описа на Смолянския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], Т. С., да заплати на Р. С. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място] [улица], деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: