Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                       № 976   гр.София, 13.01.2009 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на четиринадесети декември  две хиляди  и девета година, в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                                                                                                 ОЛГА КЕРЕЛСКА   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №519 по описа за 2009год.                      И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК . Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение на Апелативен съд гр. В. №50/06.06.2008 год., постановено по касационно дело №45/2008 год., с което след като е отменено решение № 644/08.01.2008 год. по въззивно гр.д. №812/2007 год. на Русенския окръжен съд е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от Б. Н. Л. искове за признаване на уволнението извършено със заповед №47/26.10.2006 год. на Директора на ОУ „П”,с. Смирненски на осн.чл. 328,ал.3 КТ за незаконно; за възстановяване на предишната й работа като учител ; за заплащане на обезщетение в размер на 2 479,32 лв. на осн. чл. 225,ал.1 КТ. Молбата за отмяна е подадена на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК . С молбата е представено удостоверение №39, с изх. № 142/02.09.2008 год. на Синдикат „О” към Конфедерация на труда „П” ,с което се удостоверява, че молителката Б. Л. е индивидуален член на синдиката от 2005 год. Излагат се съображения, че основният въпрос по делото е дали молителката се ползва със синдикална закрила като член на КТ „П”. Молителката твърди, че това удостоверение не е представено по делото, поради което не е взето предвид при неговото решаване от Апелативния съд и този съд е постановил незаконосъобразно решение. Моли на осн. чл. 307,ал.1,т.3 ГПК влязлото в сила решение на Апелативният съд гр. В., да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по молбата – ОУ „П” от с. С., Русенска обл. оспорва същата. В писмено становище по делото излага съображения относно неоснователност на молбата. Върховният касационен съд ,състав на 3-то гражданско отделение , счита, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Съображенията за това са следните: Налице е хипотезата на чл. 303,ал.1,б.”а”ГПК. Представеното с молбата доказателство – удостоверение №39, изх. № 142/02.09.2008 год. представлява ново писмено доказателство. То не е било представено пред съда в хода на производството и удостоверява факт , който не бил доведен до знанието на съда, поради което не е съществувала възможност този факт да е обсъден и съобразен от него при постановяване на решението. Представеното писмено доказателство, и удостоверения с него факт, че молителката Б. Л. е индивидуален член на синдикат „О” към КТ „П” от 2005 год. е от съществено значение за делото. Последното произтича от обстоятелството, че спорът по делото относно законосъобразността на нейното уволнение е решен с оглед направените от съда изводи за това дали към датата на уволнението Л. се е ползвала със синдикална закрила. С оглед представения пред първата инстанция О. колективен трудов договор за системата на народната просвета от 12.06.2006 год. и доводът на ищцата за незаконосъобразност на уволнението поради синдикална закрила, преценката на представеното удостоверение е от значение за изхода на спора. Същевременно с оглед развитието на делото / на първа и втора инстанция исковете са били уважени като въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че ищцата се е ползвала със синдикална закрила/ следва да се приеме, че страната „не е могла” да се снабди с представеното в производството по отмяна доказателства. В този случай изразът на закона не следва да се тълкува буквално. Макар молителката да не сочи и доказва обективна невъзможност да се снабди с удостоверението още в хода на процеса , тя „не е могла” да го представи, доколкото развитието на спора не е изисквало това. С оглед на изложеното , следва да се приеме, че хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК е налице и молбата следва да бъде уважена . След отмяна на решението на Великотърновския апелативен съд делото следва да се изпрати на Русенския окръжен съд за неговото решаване по същество / виж т.8.3. „Самостоятелна отмяна на касационното решение, стр. 504 от „ Коментар на новия ГПК „ изд.2008 год. на ИК „Т”/ . Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Апелативния съд в гр. В. №50/06.06.2008 год. по гр.д. № К-45/2008 год. ИЗПРАЩА делото на Русенския окръжен съд за решаване на спора по същество.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: