Р Е Ш Е Н И Е № 189 [населено място] 31.05.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Аксения Григорова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1177 образувано по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 28.05.2010г., постановено по гр.д.№151/202010г. на Старозагорски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 08.02.2010г. по гр.д.№3528/2009г. на Старозагорски районен съд и вместо него е уважен предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск за сумата 17 000лв. Касационното обжалване е допуснато с определение №107 от 01.02.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: дали заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, който е от значение за развитие на правото. Настоящият съдебен състав намира, че заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание за това. Работодателят отговаря по чл.200 от КТ за увреждания на негови работници или служители. Задължението на работодателя за обезвреда не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на правни задължения. То представлява законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Правото на регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди, причинени от другиго. Съгласно чл.54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Когато това са други негови работници или служители чл.202 от КТ определя приложимия закон прямо тяхната регресна отговорност спрямо същия работодател. В. на работата на деликвента няма регресна отговорност спрямо работодателя на пострадалия, който е заплатил обезщетение по чл.200 от КТ. В. на работата е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения. В. обаче отговаря по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД по отношение на увредения, не като причинител на вредата, за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите. Неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна, по силата на закона и работодателят, който е заплатил обезщетение по чл.200 от КТ, няма регресно право срещу него. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е осъдено [фирма] като възложител на работата на деликвента Н. А., да заплати на [фирма] сумата 17 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 от КТ, платено от последния на увреденото лице Д. И. П. в същия размер, за обезвреда на претърпените от него при трудова злополука на 16.07.2005г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на иска. Въззивният съд е приел, че заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател има право на регресен иск по чл.54 от ЗЗД срещу възложителя на работата на деликвента, за заплатената от него сума на обезщетението. Решението е неправилно. Установено е, че с влязло в сила решение по гр.д.№1001/2008г. на Старозагорски районен съд [фирма] е осъден да заплати на Д. И. П. на основание чл.200 от КТ сумата от 17000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала с него на 16.07.2005г. Със споразумение по нохд№261/2008г. на Старозагорски районен съд Н. Й. А. е признат за виновен и осъден за това, че на посочената дата при управление на МПС нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и предизвикал автопроизшествие, при което по непредпазливост причини средни телесни повреди на Д. П., като деянието е извършено в пияно състояние. Прието е за установено, че към този момент А. е в трудово правоотношение със [фирма] за длъжността шофьор на товарния автомобил, при управлението на който е причинил произшествието, при което е пострадал работника на [фирма]. Въззивният съд неправилно е приел, че работодателят има право на регрес срещу възложителя на работата на деликвента за заплатената от него сума на обезщетението по чл.200 от КТ. Такова право на регресен иск работодателят няма срещу възложителя на работата на деликвента. Отговорността на възложителя на работата не е за лично, а за чуждо деяние. Не намират опора в закона съображенията, че работодателят може да избира както увредения свой работник или служител дали да търси сумата на заплатеното от него обезщетение от деликвента или от възложителя на работата. В. на работата е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения, но отговорността му е обезпечителна и работодателят, който е заплатил обезщетение по чл.200 от КТ, няма регресно право срещу него. Предвид изложеното неправилно е прието с въззивното решение, че заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента. Като е приел това въззивният съд е постановил решението си при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени и предявеният иск се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1160лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решението от 28.05.2010г., постановено по гр.д.№151/202010г. на Старозагорски окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 17 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 от КТ, платено от [фирма] на увреденото лице Д. И. П. в същия размер, за обезвреда на претърпените от него при трудова злополука на 16.07.2005г. неимуществени вреди, при автопроизшествие, причинено от Н. Й. А. при изпълнение на работата, възложена от [фирма], ведно със законната лихва от завеждане на иска, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1160лв. – разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: