Р Е Ш Е Н И Е № 363 С о ф и я, 27 септември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 с е п т е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1114/2012 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия Й. К. Б. от [населено място], в момента в затвора София, адв.Е.Я. от САК, която има за предмет решение № 114/03.04.2012 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1298/2011 г., атакувано с оплаквания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се иска изменяването му и намаляване на размера на наложеното на подзащитния й наказание с приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В производството пред касационната инстанция подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Е.Я. от САК поддържа оплакванията си в жалбата, излагайки съображения в нейно допълнение за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното му наказание, като моли за намаляването му до справедлив размер. Гражданската ищца В. А., редовно призована, не се явява в производството пред ВКС лично или чрез повереник и не е взела отношение по жалбата. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 28.11.2011 г. по НОХД № 5182/2011 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Й. К. Б. от [населено място], в момента в затвора София, за виновен в това на 20.05.2011 г. в София, при условията на опасен рецидив да е отнел чужда движима вещ на стойност 850 лв от владението на В. Б. А. от София, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложил наказание от 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Уважен е предявеният от пострадалата граждански иск, като подсъдимият е осъден да й заплати 850 лв за репариране на причинените й имуществени вреди от престъплението, като в негова тежест са присъдени и направените по водене на делото разноски в размер на 200 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й и намаляване на размера на наказанието, което да бъде определено при условията на чл.55 от НК, позовавайки се на ал.4 на чл.58а от НК и налични многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, но с решението си Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата, уточнявайки мястото на изтърпяване на наказанието в затвор, при постановения първоначален строг режим. Така постановеното въззивно решение се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия пак с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание с искане за изменяването му и намаляване на размера на наказанието с приложението на чл.55, ал.1, т.1, вр.чл.58а, ал.4 от НК. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. за подадена от лице, имащо право на жалба, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Въззивното решение, макар да се атакува и заради “нарушение на закона”, всъщност наведените доводи от подсъдимия и защитата му са срещу изводите на съда относно дължимата му се санкция. Тези оплаквания са били правени и пред въззивната инстанция и правилно са отхвърлени като неоснователни. ВКС намира, че въззивният съд е съобразил изискванията на чл.58а, ал.1 и 4 от НК, изложил е убедителни съображения за относимите към тежестта на санкцията на касатора обстоятелства и законосъобразно е отказал тя да бъде определена под законовия минимум на чл.199, ал.1 от НК. Данните за съдебното минало на подсъдимото лице са само един от елементите за оценка на обществената му опасност като престъпен деец, като преценката на съда за интензитета на санкцията следва да включва и всички други налични обстоятелства с тяхната реална тежест за постигане целите на чл.36 от НК, сред които са последващото деянието му поведение в обществото със съответните положителни или негативни проявления, възможността за повлияването му в трудова среда, обществено значими ангажименти, включително създаване на семейство, отглеждане на деца, отговорност към родители и други близки и т.н. В конкретния случай, подс.Б. се очертава като деец с богато съдебно минало (въпреки младостта му, върху което се акцентира, е осъждан 15 пъти и е търпял наказания в затвора), все за кражби и грабежи и други насилнически престъпления, включително и с причиняване на трайни вредни последици за пострадалите и при високата обществена опасност на извършеното над св.А. правилно съдът е отказал да смекчи наложеното му наказание при условията на чл.55 от НК. От друга страна, инкриминираното деяние по настоящето наказателно производство е извършил само месец, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за подобно престъпление на тежко наказание лишаване от свобода, и то при компромис наказанието му да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Не е основание за проява на снизхождение психическото му страдание, като му е била дадена възможност за лечение по време на изтърпяване на последно от наложените му наказания, но отново без резултат. То не може да се приеме и като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Ако се приемат доводите на защитата в тази насока, то той е обречен да върши тежки престъпления, щом не можел да получава доходи от трудово възнаграждение, което обуславяло тежкото му финансово и социално положение и го „принуждавало” да извършва посегателства върху чуждо имущество, „за да оцелява”. Без да се коментира крайната неоснователност на тези доводи на фона на тежките условия на живот в страната в условията на финансова и икономическа криза, липсата на каквато и да е промяна в поведението на подс.Б. след изтърпяване на предишно наложените му наказания сочи на утвърждаващи се у него навици да води престъпен начин на живот, нежелание да се съобразява с обществено значимите порядки и неприкосновеността на правото на собственост на гражданите и гражданскоправните субекти, ескалиране на агресията му при осъществяване на противоправните деяния, което налага той да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен период от време, за да преосмисли бъдещото си поведение, а и да може да се положат съответните медицински грижи за лекуване на установеното психическо заболяване при него. ВКС намира, че наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да може да се обоснове и извод предвиденото от закона минимално наказание за това престъпление да се явява несъразмерно тежко за него. Неоснователно е позоваването на защитата на разпоредбата на ал.4 на чл.58а от НК, която при конкуренция между способите за определяне на наказанието по чл.58а, ал.1-3 и чл.55 от НК, се прилага по-благоприятният, в случая, последната разпоредба, даваща възможност наказанието на подс.Б. да се определи под минималния размер на предвиденото в чл.199, ал.1 от НК. Основание за прилагането на чл.55 от НК обаче не е налице по изложените от предните две инстанции съображения, които ВКС споделя, като законосъобразно е приложен чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК. Така наложеното на жалбоподателя по настоящето дело наказание е необходимо както за постигане на целите на личната превенция, така и за реалното лечение на заболяването му. Оплакването за наличие на касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се явява неоснователно и жалбата следва като цяло да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/03.04.2012 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1298/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :