Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 17.03.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Петя Колева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Галина Стоянова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 35 за 2023 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. К. М. К., изготвена от неговия защитник адвокат П. С., против въззивно решение № 133 от 11.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 113/ 2022 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с наведени доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът твърди, че въззивната инстанция е игнорирала част от събраните по делото доказателства – изключен бил като писмено доказателство договор от 10.04.2019 г. за техническо ръководство на обекта, представен пред апелативния съд; превратно е възприета допълнителната комплексна строително-техническа експертиза; допусната била грешка при изграждане на вътрешното убеждение на съда, който неправилно приел извършваните дейности от пострадалия и останалите работници за строителна по смисъла на закона, вместо действителната монтажно-довършителна дейност на вече изграден строителен обект, което от своя страна е довело и до неправилното приложение на закона, защото монтажните и довършителните дейности не регламентират инкриминираните изисквания за строителна дейност; игнорирани били факти, свързани с проведените от подсъдимия многобройни инструктажи по безопасни условия на труд, необсъдено било и поведението на постр. Ц. И., който пострадал в резултат на противоправното си поведение, защото се качил на покрива без знанието на подсъдимия и несъобразявайки се с неговите указания. Правната квалификация на деянието по чл. 123, ал. 2 от НК касаторът счита за неправилна и постановена в нарушение на материалния закон, защото липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Освен това се настоява за оправдаване на подсъдимия, защото смъртта на работника е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Явната несправедливост на наказанието е изведена от наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които са останали пренебрегнати от въззивната инстанция, въпреки предприетото от нея намаляване на санкцията. С касационната жалба се прави искане за оправдаване на подсъдимия, а при алтернативност – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието в по-леко наказуемия закон по чл. 123 от НК, или за намаляване на наказанието. Постъпило е писмено възражение от Великотърновската апелативна прокуратура с доводи за неоснователност на жалбата на подсъдимия по всяко едно от възраженията. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. М. К. и неговият защитник адвокат П. С. поддържат касационната жалба по изложените в нея подробни съображения. Пледират за оправдаване на подсъдимия, тъй като смъртта на работника е настъпила изцяло по негова вина. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като доказателственият анализ на въззивния съд и изложената фактическа обстановка са правилни, не са допуснати претендираните от касатора съществени процесуални нарушения, а наказателната отговорност на подсъдимия, който не е имал необходимата правоспособност, законосъобразно е ангажирана. Определеното наказание е справедливо, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да остане в сила. Частните обвинители Г. И. Д. и Г. С. И. не вземат лично участие в заседанието. Изпращат писмено становище по делото, изготвено от повереника им адвокат Х. Т.. В становището оспорват основателността на касационната жалба на подсъдимия и предлагат обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Претендират разноски за участие в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата на подсъдимия, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260021 от 10.12.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 408/ 2020 г., Плевенският окръжен съд признал подсъдимия К. М. К. за виновен в това, че на 27.11.2019 г. в [населено място], П. област, пл. „В.“, № 1, по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С. И., чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която не е имал право да упражнява, поради което и на основание чл. 123, ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложил на полицейския инспектор по местоживеене. С решение № 133 от 11.11.2022 г., по в.н.о.х.д. № 113/ 2022 г., Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия К. М. К. за нарушение на разпоредби от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и намалил, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказанието на една година лишаване от свобода. В останалата част потвърдил атакувания съдебен акт. Касационната жалба на подсъдимия К. М. К. е процесуално допустима, подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. І. По доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. 1. Подсъдимият К. подновява и пред касационната инстанция възражението си за неправилен отказ да бъде кредитирано писмено доказателство – договор от 10.04.2019 г. за техническо ръководство на строителния обект, сключен между подсъдимия като ЕТ „К. К.-69“, в качеството му на възложител, и неговия баща М. К. П., като изпълнител. Съдържанието на договора и неговата валидност не са предмет на касационна проверка. Твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение е несъстоятелно. Апелативният съд е изложил подробни съображения на с. 19-20 от въззивното решение, с които е отхвърлил за недостоверен факта, че по време на деянието подсъдимият бил подсигурил чрез назначаване лице за технически ръководител на строителния обект в [населено място]. Тъкмо този факт може да се изведе от договора, ако решаващият съд го беше кредитирал като писмено доказателство по делото. Съдът се е аргументирал с намерените от него противоречия между сведенията от разпита на свидетеля П. и съдържанието на договора, от показанията на свидетелите Л. и В., от правните изисквания за длъжността на техническия ръководител, включително да бъде назначен по трудов договор, а не по граждански договор (какъвто е представеният по делото), както и от липсата на коментирания договор сред писмените материали, предоставени на Инспекцията по труда преди инцидента. Проследявайки логичния начин на разсъждение, извършената фактологична и правна съпоставка, съдът изключил писмения договор от доказателствената маса – не е намерил основание да се довери на действителното му съществуване и правно действие към деня на инцидента, макар и представен за първи път в хода на въззивното следствие. Затова и касационният съдебен състав приема, че с аналитичната дейност на въззивния съд да отхвърли конкретното писмено доказателство не са накърнени процесуалните права на подсъдимия. Не е изградена неправилна фактическа обстановка и не са обосновани погрешни правни изводи за инкриминираното деяние, каквото неоснователно твърдение поддържа касаторът. Претендираното с касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила не е проявено по делото. 2. С жалбата още се твърди, че съдът превратно е възприел допълнителната комплексна строително-техническа експертиза. Доводи в подкрепа на това твърдение не са изложени, но упрекът на с. 3 от жалбата е насочен не към специалните експертни познания или към неправилното им възприемане от съда, а до правен извод, според който подсъдимият бил длъжен да назначи за технически ръководител на строителния обект лице с необходимата техническа правоспособност. Съгласно чл. 144, ал. 1 от НПК експертиза се назначава тогава, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката. Вещите лице не могат да отговарят на правни въпроси тъй като те са прерогатив на решаващия съдебен орган. Наведените експертни твърдения в подобен (правен) смисъл могат да се разглеждат само като допълнителна аргументация в подкрепа на специалните им научни познания и изведеното от тях експертно заключение. В противен случай, правните изводи на вещи лица се игнорират. Само съдът прилага нормативните правила, а тяхното неправилно тълкуване може да доведе до някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и необходимост от отмяна или изменение на съдебния акт. Независимо от съдържанието на обстоятелствената част на експертизата апелативният съд е направил подробен анализ на нормативните правила, регламентиращи осъществената от подсъдимия К. строителна дейност и неподсигурени безопасни условия на труд. Изложил е относимите към предмета на обвинението нормативни изисквания и е отхвърлил онези от тях, които са посочени в обвинителния акт, но не се отнасят пряко до съставомерността на деянието. Не се е доверил сляпо на съжденията на вещите лица, а е подходил критично и отговорно към собствената си аналитична дейност. Задължението на строителя да назначи на трудов договор технически правоспособни лица с необходимата професионална квалификация, които да извършват техническо ръководство на строежите, е изискване на чл. 163а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и не представлява специално техническо познание. Изводите на съда за вида и броя на нарушените правни норми са изводи за приложимото към казуса право и за съставомерността на деянието. Не са допуснати описаните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. ІІ. По доводите на касатора за нарушение на материалния закон. 1. Подсъдимият твърди, че неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил, защото осъществяваната от него и от работниците му в деня на инцидента дейност била монтажна и довършителна, а не строителна. Доводът е неоснователен. Въззивният съд прецизно е анализирал поведението на подсъдимия К. и характера на извършваната строителна дейност. Извел е аргументирано на с. 22-23 от решението осъществената строителна и монтажна дейност, която по смисъла на §5, т. 40 от ЗУТ включва всички работи, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Следователно – реализираната от подсъдимия строително-монтажна дейност е правно регламентирана именно като такава, а не като довършителна. Освен изложеното, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г.) се прилага при извършване на следните строителни и монтажни работи (СМР): земни работи, вкл. екскавация; изграждане; монтаж и/или демонтаж; преустройство и/или разширение; реконструкция; възстановяване; ремонт; събаряне, вкл. разрушаване; техническо обслужване; изолационни и довършителни работи; поддръжка; отводнителни (дренажни) работи; техническа ликвидация и/или консервация на обекти и не се прилага при добив на подземни богатства чрез сондиране, добив на минерални суровини по открит или подземен начин, производство и заготовка на строителни елементи и продукти извън строителната площадка (арг. от чл. 3). Подсъдимият К. е организирал дейност по демонтаж на стари ламаринени листове и монтаж на нови такива върху едноскатен покрив на склад, което представлява строително-монтажна дейност (работа), поради което твърдението на касатора за неотносимост на инкриминираните нормативни правила спрямо поведението на дееца и за несъставомерност на деянието са неоснователни. 2. Неприемлив е изводът на касационната жалба, че въззивната инстанция не е анализирала проведените от подсъдимия многобройни инструктажи на работниците. Съображения за това са изложени на с. 24-25 от решението. Извършваните от работниците и от пострадалия строително-монтажни дейности на обекта са били подчинени на подробна и детайлна правна уредба. Тя е изисквала специална професионална подготовка, знания и умения. Работниците не са били запознати с тях, не са имали и необходимата професионална подготовка. Подсъдимият като техен работодател не е осигурил подходящо обучение или професионална квалификация за строителната дейност, с която били натоварени. В решението си въззивният съд е приел за действителен факта на проведен от подсъдимия дневен инструктаж на работниците, включително и на пострадалия, сутринта преди инцидента. Инструктажът е вписан в нарочна книга. Проведените периодични инструктажи на пострадалия Ц. И. от подсъдимия обаче не се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Дори и дневният инструктаж да не беше проведен или да са били пренебрегнати други задължителни инструктажи – те по никакъв начин не способстват за настъпване на злополуката в конкретния казус. Наказателната отговорност за извършено престъпление по чл. 123 от НК е ангажирана поради допуснати нарушения на разпоредби, регламентиращи изисквания за строителна дейност и лицата, които могат да я извършват, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително осигуряване на помощни средства, лични предпазни средства и др. Виновното поведение на подсъд. К. К. не е породено от непроведен дневен инструктаж, а поради липса на необходимата за строителната дейност професионална квалификация от подсъдимия и от пострадалия, както и неосигурено оборудване и колективни средства за безопасност от падане от височина, на лични предпазни средства за всеки от работниците (в т.ч. - и за пострадалия) – нарушение на чл. 60, ал. 1 и 2, и на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г., на чл. 5, ал. 1, т.9.4, т.9.1.3. от Наредба № 3 от 19.04.2001 г., както и на чл. 199, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. Изискване на чл. 24, ал. 1 от цитираната по-горе наредба № 2/ 2004 г., както и на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/ 1999 г., е да се допускат до работа на строителната площадка само лица, които използват осигурените им лични предпазни средства, специални и работни облекла. На строителния обект е имало само един комплект лични предпазни средства – въже и обезопасителен колан, а на покрива на склада са били едновременно трима работници и никой от тях не го е ползвал. Не е имало изградени колективни предпазни средства – ограждения, скелета, платформи, предпазни мрежи, анкерирани защитни съоръжения или захванати към устойчива конструкция предпазни колани. Ето защо касационният съд намира, че инкриминираните чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), не са част от обективния признак на изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъд. К. е признат за виновен. Същите не поставят начало на причинно-следствен процес между деянието и реално настъпилите престъпни последици, поради което и не участват в причинната връзка на престъплението. Поради това, те не са допринесли за настъпилата смърт на пострадалия И., който паднал от шестметрова височина на покрива. Посочените разпоредби предвиждат общи изисквания за провеждане на обучение и инструктажи, но не представляват правило, чието неспазване да води до конкретния вредоносен резултат. Подсъдимият К. К. е следвало да бъде частично оневинен от предишните съдебни инстанции за нарушение на инкриминираните текстове от цитираната наредба. Макар касационната жалба да не съдържа изрично искане в тази насока, настоящият съдебен състав счита, че материалният закон е бил неправилно приложен от въззивната инстанция, а допуснатото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК може да бъде отстранено в хода на касационното производство, като подсъд. К. бъде оправдан за нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. 3. Въззивният съд е упрекнат, че не е обсъдил поведението на починалия Ц. И., който пострадал в резултат на противоправното си поведение – качил се на покрива без знанието на подсъдимия и несъобразявайки се с неговите указания. Твърдението се опровергава от приетите за установени факти по делото. Предявено е като възражение и пред въззивната инстанция, която е отхвърлила неговата достоверност на с. 15-16 от решението, след подробен анализ на показанията на свидетелите Л. и В., включително и повторно дадените от тях на въззивното съдебно следствие. Показанията им са съпоставени и на обясненията на подсъдимия. Фактът на противопоставяне от последния на действията на пострадалия И. преди инцидента не е намерен за доказателствено обезпечен, освен от обясненията, които са приети за противоречиви и затова не са кредитирани. Непотвърден се е оказал и фактът, че подсъдимият не е имал видимост към пострадалия И. и поради това не го видял, че се качил на покрива. Фактическата обстановка е доказателствено обезпечена и касационната проверка не откри нарушения при фактологичния и доказателствен анализ, поради което се доверява изцяло на описаните в решението факти по случая. Затова и счита, че твърдението за самоволно извършено действие от страна на пострадалия, без знанието и разрешението на подсъдимия, се оказва несъстоятелно. 4. Касаторът излага възражение за липсата на пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат, като оценява деянието за случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Подробните и аналитични изводи на апелативния съд представят поведението на подсъд. К. К. за виновно и противоправно. При осъществяваната строителна дейност подсъдимият нарушил редица правила, регламентиращи задължителни изисквания за професионалното качеството и подготовка на лицата, които я осъществяват, както и изисквания за безопасни и здравословни условия на труд за конкретно изпълняваните дейности. Решаващият съд категорично е обосновал, че изпълняваната по време на инцидента строително-монтажната дейност – смяна на ламаринените листове на едноскатен покрив на склад с нови, е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност. Подсъдимият К., както и наетите от него работници, не са притежавали необходимата по закон професионална квалификация. Всички те не били преминали задължителното по закон обучение. Подсъдимият К. К. не е притежавал диплом от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“. Не е придобил и средно образование с четиригодишен курс на обучение с придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“ (чл. 163а, ал. 2 ЗУТ). Не е назначил технически ръководител на обекта (чл. 163, ал.1, чл. 163а, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ). Не е осигурил конкретни безопазни условия на труд, предвидени в чл. 16, ал. 1, т. 2а, 6 и 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и останалите подзаконови нормативни правила. Допуснатите многобройни нарушения на нормативните изисквания за осъществяваната строителна дейност довели до създаването на предпоставки за настъпване на вредоносното събитие, а липсата на осигурени безопасни условия на труд – до падането на пострадалия работник от височина с настъпване на смъртта му. Проявената общественоопасна последица от деянието подсъдимият К. е бил длъжен и могъл да предвиди. Деянието не е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, защото бездействието на подсъдимия е виновно. 5. С жалбата се възразява, че материалният закон на чл. 123, ал. 2 от НК е приложен неправилно, вместо по-леко наказуемия основен състав по ал. 1. Данните по делото сочат, че подсъдимият К. К. не е имал необходимата професионална подготовка, образование и квалификация за строителната дейност, която упражнявал в деня на инцидента. Затова и правилно е признат за виновен в осъществяването на действия, спадащи към правно регламентирана дейност, която деецът не е имал право да упражнява. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за реализирания от него състав на престъплението по чл. 123, ал. 2 от НК. Законът е приложен правилно. ІІІ. По доводите на касатора за явна несправедливост на наказанието. Явната несправедливост на наказанието е изведена от наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които са останали пренебрегнати от въззивната инстанция, въпреки предприетото от нея намаляване на санкцията. За такива в жалбата са посочени качества, характеризиращи благоприятно личността на подсъдимия: че е активен участник в социалния и трудов живот, че добросъвестно полага работната си сила (изпълнителен, коректен, почтен и уважителен с хората, с които работи, често бил препоръчван от доволни клиенти), че положил усилия да запази живота на пострадалия – проверил дали не е глътнал езика, направил сърдечен масаж и изкуствено дишане, че изказал дълбокото си съжаление от смъртта на пострадалия на семейството му и предложил помощта си, а по-късно финансово подпомогнал погребението. Макар и изрично да не намерили място като подробна характеристика за подсъдимия, посочените в касационната жалба обстоятелства се отнасят само до неговата личност, а тя вече е приета сред смекчаващите отговорността обстоятелства и като такава участва в индивидуализацията на наказанието. Личността на дееца няма количествен израз и допълнително наведените с жалбата обстоятелства не го правят още по-добър човек от оценката, дадена му в обжалвания съдебен акт. Осъществените посткриминални действия имат значение за определяне на наказанието, след като не са довели до предотвратяване на смъртния резултат, но размерът на лишаването от свобода е достатъчно снизходителен с предприетото от въззивния съд приложение на института по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Посочените от касатора обстоятелства не водят до необходимост от ново занижаване на санкцията. Определеният от апелативната инстанция размер от една година лишаване от свобода съответства на личността на дееца и на констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Касационното основание за явна несправедливост на наказанието не е проявено по делото и не се налага намаляване на неговия размер от касационния съд. Воден от изложените мотиви обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено с частичното оправдаване на подсъдимия К. М. К. по конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които нямат пряко отношение към извършеното престъпление. В останалата част решението на Великотърновския апелативен съд подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно. Претенцията на частното обвинение за присъждане на разноски в касационното производство следва да бъде разгледана по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. второ от НПК, доколкото пред касационния съд не е представено пълномощно по образец (а в обикновена писмена форма), без данни за данъчното облагана на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 133 от 11.11.2022 г., по в.н.о.х.д. № 113/ 2022 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия К. М. К. да е допуснал нарушения на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.). Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.