Р Е Ш Е Н И Е № 126 С о ф и я, 17 юни 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 31 м а й 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 485/2019 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. З. И. от [населено място], област Д. адв.О.А. от АК-В. срещу решение № 14 от 29.01.2019 г., постановено по ВНОХД № 444/2018 г. от Варненския апелативен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК заради явната несправедливост на завишените по размер кумулативно наложени му наказания лишаване от свобода и лишаване от права, както и заради отмяната на приложението на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменянето му с намаляване размера и на двете наказания и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Б. Ш. М. и А. А. Е., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство, като чрез повереника си адв.В.О. от САК оспорват основателността на касационната жалба на защитника и молят да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Т. И., спрямо когото въззивното производство е протекло при условията на задочно производство на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, редовно уведомен чрез защитника си адв.А., не участва лично в производството пред ВКС, като защитникът поддържа касационната жалба от името на подзащитния му по изложените съображения и отправеното в нея искане. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : След проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК с присъда № 16 от 12.09.2018 г., постановена по НОХД № 154/2018 г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Т. З. И. от [населено място], област Д. за виновен в това, че на 12.08.2017 г. на кръстовището на път ІІІ-207 от Д. за А., област С. на км 65+900 с път S.-2004 от Т. за А., при управляване на МПС – лек автомобил марка „Р.”, модел „Л.” с рег.№ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на малолетния А. А. Е. от С., настъпила на 01.09.2017 г. и две, средна и тежка, телесни повреди на Б. Ш. М. от с.гр. и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК го е осъдил на четири години и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирано на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, като на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Разпоредено е с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 2 207,82 лева. Присъдата е била обжалвана от повереника на частните обвинители адв.О. с оплакване за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия кумулативно наказание с искане за изменянето й и завишаване на размера и на двете наказания, както и за отмяна приложението на условното осъждане. С поставеното на настоящата касационна проверка въззивно решение Варненският апелативен съд по ВНОХД № 444/2018 г. е изменил присъдата, като е увеличил размера на кумулативно наложените на подс.И. наказания лишаване от свобода от 3 години на 4 години, което да изтърпи при първоначален общ режим, и лишаването от право от 4 години на 6 години и 6 месеца, отменил е приложението на чл.66, ал.1 от НК и е потвърдил присъдата в останалата част. Касационната жалба на защитника на подсъдимия е насочена срещу увеличаването на размерите на двете наказания и срещу отмяната на приложението на чл.66, ал.1 от НК с доводи за явната несправедливост на така формираната санкция на подзащитния му с искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване на размерите на наказанията, позволяващо отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Според касатора, въззивният съд е недооценил смекчаващите вината на подс.И. обстоятелства, без те да се конкретизират, респективно е неглижирал съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради което счита завишеното кумулативно наказание за явно несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца и претендира за намаляване на техните размери до определените от първоинстанционния съд и за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Така наведените в касационната жалба най-общо доводи в подкрепа на ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не са съобразени с пространното изложение (стр.4-7 от решението) на апелативния съд при извеждане на наличните и при оценката на значимостта им обстоятелства при индивидуализацията на кумулативно предвиденото наказание на подс.И. съобразно изискванията на чл.54, ал.2 от НК. Всяко едно от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства е оценено в съответствие с приетите за установени и признати от него заложени в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, относими към тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, механизма на причиняване на ПТП и настъпилите извън съставомерния престъпен резултат вредни последици, за охарактеризиране на личността му като водач на МПС и за правното значение на самопризнанието му за изясняване на обективната истина по делото в светлината на разясненията в т.7 на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Правилно на първо место е отделено внимание на стоящите в причинна връзка с ПТП три груби нарушения на правилата за движение от подс.И., с които умишлено не се е съобразил, придвижвайки се в ляво от бъбрековидния остров на кръстовището в лентата за излизащите от пътя с предимство, навлизайки по този начин в лентата за насрещно движещите се, в която се е движел автомобила на св.Ш.М. и където е настъпил силният челен удар между двете МПС. Правилно е оценена и създадената опасност за пасажерите в колата на св.М. от възникването на пожара в нея непосредствено след сблъсъка, които са се нуждаели от незабавна помощ и евакуация с оглед на състоянието им и причинените им, макар на някои от тях по-леки телесни увреждания, което се е случило без участието на подсъдимия. На този фон съдът е преоценил приноса му за разкриване на обективната истина по делото още на ДП и го е отрекъл като допълнително смекчаващо вината му обстоятелство. Всичко това очертава по-високата обществена опасност както на деянието, така и на допусналия ПТП водач. На тези отегчаващи вината на подс.И. обстоятелства съдът е противопоставил смекчаващите : чистото му съдебно минало, младостта му, малкия му опит като водач на МПС, санкциониран в миналото с фишове за дребни нарушения на правилата за движение, трудовата му ангажираност и неоспорени добри характеристични данни. Не е било подминато и възприетото съпричиняване на вредните последици за погиналото бебе и за св.Б.М. поради неползване на обезопасителни системи на задната седалка на автомобила на св.Ш.М.. Тези обстоятелства правилно са били преценени като недостатъчни за преодоляване на лекия превес на отегчаващите, дало основание на съда да определи размера на дължимата се санкция на жалбоподателя на 6 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК на 4 години лишаване от свобода и на 6 години и 6 месеца лишаване от правото му да управлява МПС. Безспорно, така определеният размер на наказанието лишаване от свобода е предопределило отмяната на приложението на чл.66, ал.1 от НК и постановяване ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим. Това по-високо по размер наказание лишаване от свобода е защитено и с оглед постигането на целите преди всичко на личната превенция. Без да се ползва като отегчаващо обстоятелство, напускането на страната и пребиваването на подс.И. на неизвестен адрес в чужбина в хода на въззивното производство, без да информира за това съда, омаловажава значението на направеното от него признание на фактите по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК и затвърждава извода на съда за липса на критичност към извършеното от него, на съпричастност към преживяното от пострадалите и необходимостта от по-сериозно въздействие върху него за постигане на целите на чл.36 от НК. Изложеното очертава оплакванията на защитника в жалбата му от името на подсъдимия за неоснователни, а въззивното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 29.01.2019 г., постановено по ВНОХД № 444/2018 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :