Р Е Ш Е Н И Е № 14 Гр.С., 24.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през двехиляди и петнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4575 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Й. срещу решение №.145/24.04.14г. по г.д.№586/13 на Добрички Окръжен съд - с което е отменено решение №.1/7.06.13г. по г.д.№.3973/12г. на Добрички районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Д. К. Г. е предоставено на бащата и е определено местоживеене в дома му, режим на лични контакти с майката и платима от нея издръжка - като упражняването на родителските права е предоставено на майката, определено е местоживеене на детето при нея, режим на лични контакти с бащата и издръжка. Моли се за отмяна на решението и предоставяне на родителските права на касатора или за връщане на делото за ново гледане от друг състав на въззивния съд. Ответната страна М. Б. Й. оспорва жалбата. С определение №.1118/30.10.14г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че макар двамата родители да желаят да полагат грижи за детето си и да разполагат с материална възможност за това, интересът му изисква упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Изложил е мотиви, че поведението на бащата е стартирало синдром на родителско отчуждение - като програмиращото му въздействие би довело до загубване у детето на реалната предствава за чувствата му към двамата родители, че негативното отношение към майката би се задълбочило и би възникнала опасност връзката да бъде прекъсната – което не е в интерес на детето, че не се установява поведение на майката, което да компрометира родителските й качества, и тя е тази, която е показвала по-добра годност за грижа и разбиране на детето, че полът и възрастта му са допълнителни фактори, които определят нейната преимуществената роля за нормалното му физическо и психическо развитие. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По поставения въпрос е дадено разрешение в ПП №.1/74г., което е актуално и при действието на СК от 2009г., съблюдава се в съдебната практика, вкл. в решения по чл.290 ГПК, които имат задължителен характер /напр. реш. №.26/2.03.2010г. по г.д.№.598/09г. на ВКС, ІV ГО, реш.269/31.10.11г. по г.д.№.1420/10г., ІІІ ГО на ВКС/. Изричното изслушването на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти е задължително, а не факултативно. То не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето. Посоченото изискване е и изрично закрепено в чл.59 ал.6 СК от 2009г. Неспазването на задължението за изслушване на родителите съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. По основателността на касационната жалба: В. съд е приел, че интересът на детето изисква упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Този извод, макар и обоснован със събраните по делото доказателства, е направен без родителите да са изслушани изрично по реда на чл.59 ал.6 ГПК и да са чути техните съображения за това кое е най-добро с оглед интересите на детето. Доколкото са били разпитвани пред двете инстанции за изясняване на фактическата страна на спора, вкл. с оглед отсяване на спорното от безспорното по предявените искове и искания за привременни мерки, тези техни отговори не са равнозначни на изслушване по смисъла на чл.59 ал.6 ГПК – още повече, че съдържащата се в тях информация е и противоречива. С оглед на изложеното и дадения отговор на поставения въпрос, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Отделно от изложеното, решението за предоставяне на родителските права на майката е взето без по делото да е приложен доклад от съответната Дирекция социално подпомагане относно условията и обкръжаващата среда, която детето би имало в нейния дом. Представеният доклад касае единствено условията, при които детето може да бъде отглеждано при бащата. При това положение на практика липсва годен социален доклад, който би могъл да изпълни социалното си предназначение и да послужи на съда да спази задължението си да следи служебно за най-добрия интерес на детето. С оглед всичко посочено по-горе, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната му на основание чл.281 т.3 ГПК. От друга страна, предвид необходимостта от извършване на нови процесуални действия - изслушване на родителите по реда на чл.59 ал.6 СК и изготвяне на социален доклад относно условията и обкръжаващата среда, които детето би имало в дома на майката, делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.145/24.04.14г. по г.д.№586/13 на Добрички Окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: