Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр.София, 16 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора В. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2312 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители В. Ц. Ц. и К. Ц. Ц., чрез повереника, против въззивно решение № 329 от 26.10.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 634/2012 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът (адв. М.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. Ч.) счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са били допуснати посочените нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 408 от 8.12.2011 г. по н. о. х. д. № 3563/2011 г. на Софийския градски съд подсъдимият С. А. А. е признат за невинен в това, на 23.08.2010 г. в [..............] при управление на моторно превозно средство – т. а. „В.”, рег. № ...... АР с прикачено полуремарке, в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП и чл. 25, ал. 1 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на Ц. В. Ц., поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. С въззивно решение № 329 от 26.10.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 634/2012 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. В нея пространно се застъпва тезата, че съдът напълно безкритично е възприел заключението на комплексната медико – автотехническа експертиза и не е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди внимателно експертното заключение поотделно и в съвкупност със събраните и проверени други доказателствени източници. Доводите в този аспект са основателни. Въззивният съд е приел за фактически установено (в различие от описаното в обвинителния акт), че пътнотранспортното произшествие се е развило в района на Т-образно кръстовище и пешеходецът е стъпил на пътното платно на място, където тротоарът е бил прекъснат от строеж с цел да заобиколи този участък или да пресече [улица]. В мотивите обаче липсват съображения дали се възприемат изводите по комплексната петорна експертиза, разработвала единствено варианта на пресичане на пешеходеца перпендикулярно на [улица]от тротоара на кръстовището с [улица]откъм дясната страна по посока към Околовръстен път, позовавайки се на данните за конфигурацията на кръстовището от протокола за оглед на местопроизшествието (наличието на продължение на [улица]след кръстовището). Именно на тези данни е било изградено специализираното становище на вещите лица за мястото на пресичане, посоката на предвижване и изминатия път от пешеходеца до инициалния контакт с товарния автомобил, управляван от подсъдимия А.. В мотивите на съдилищата, разгледали делото по същество, не се установяват и съображения приема ли се и защо в тази част протокола за оглед на местопроизшествието като достоверен източник на доказателства или не. По същата линия в жалбата основателно се възразява, че по делото не е обсъдено заключението на експертите и в контекста на данните от протокола за констатираните на мястото на инцидента спирачни следи. В съдебно заседание от 8.12.2011 г. пред първоинстанционния съд експертът А. е изказал твърде неясно мнение относно употребата на спирачния механизъм при осъществяване на маневрата ляв завой (л. 55), но наред с това измерените спирачни следи на местопроизшествието, отразени в огледния протокол и в приложената скица към него (с посока от [улица]до трупа на пострадалия) са били отчитани в писменото заключение като обективни данни със значение при отговора на поставените им задачи, в т. ч. относно мястото на първоначалния контакт на пострадалия и моторното превозно средство (по т. 1 от писменото заключение на комплексната експертиза – л. 118-119). В мотивите на въззивното решение липсват съображения и защо се приема, че пътят, изминат от пешеходеца е бил не повече от 0,80 см и респективно отхвърлят ли се съответните изводи на вещите лица, боравили с параметъра от един метър при две различни експертизи (л. 101 от допълнителна автотехническа експертиза, л. 121 от комплексната петорна експертиза). Без съмнение поведението на пострадалия на пътя е въпрос със съществено значение за правилно решаване на делото. Затова Софийският апелативен съд не е могъл да отхвърли надлежно направеното доказателствено искане на повереника на частните обвинители да се изиска информация за лицето, подало сигнала до полицията, мотивирайки се с напълно произволния аргумент, че няма задължение да извършва оперативно - издирвателни мероприятия. В този аспект се е позовал на мотиви от Решение № 551/2003 г. на ВКС, които не разкриват идентична процесуална ситуация (най-малкото в настоящия случай е било надлежно направено доказателствено искане, което въззивният съд е отказал да уважи). В случая става дума за дължима процесуална активност да се съберат идентификационни данни за лицето, подало сигнала до полицията, по който е било регистрирано пътнотранспортното произшествие. Съответно, тези данни да позволят призоваване пред съда и непосредствен разпит с оглед събиране на доказателства от значение за разкриване на обективната истина. В съответствие с принципа по чл. 14 НПК и изискванията по чл. 107, ал. 5 НПК въззивният съд е бил длъжен внимателно да анализира приложените експертизи, да изясни противоречията в доказателствените материали, да събира доказателства както в подкрепа на обвинението, така и на защитата, и като цяло да вземе всички необходимите мерки за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните по делото обстоятелства. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като са ограничили процесуалните права на частните обвинители и могат да бъдат отстранени, поради което решението следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени и останалите доводи на жалбоподателите. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 329 от 26.10.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 634/2012 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: