Р Е Ш Е Н И Е № 81 Гр.София, 24.02.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 22.02.23 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.52/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.423,ал.1 НПК. С протоколно определение №1277/15.06.17 г., постановено от РС-Варна /ВнРС/, 23 наказателен състав, по Н.Ч.Д.2389/17 г.,на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК по отношение на А. В. К. са групирани наказания по присъди по Н.О.Х.Д.7124/11 г.по описа на РС-Варна и Н.О.Х.Д.3514/11 г.по описа на същия съд, като е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение определеното общо наказание, тъй като деянието по Н.О.Х.Д.6377/12 г.по описа на ОС-Варна /ВнОС/ е извършено в изпитателния срок, отмерен по Н.Ч.Д.267/13 г., и К. следва да изтърпи определените шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.25,ал.2 НК е зачетено изцяло изтърпяното до момента наказание. Поради неатакуване на определението същото е влязло в сила в предвидения в НПК срок. На 26.09.22 г. е постъпило искане от осъдения чрез негов защитник, в което се настоява за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Изискани са доказателства с оглед установяване на датата на узнаване за влязлото в сила протоколно определение по чл.25 НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява по уважителни причини. Защитникът му поддържа искането. Прокурорът от ВКП намира, че има достатъчно доказателства да се счете, че претенцията е допустима, а по същество и основателна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Най-напред трябва да се прецени доколко е допустимо произнасянето по същество с оглед срока по разпоредбата на чл.423,ал.1,изр.1 НПК. По твърдение на осъдения той е предаден фактически в изпълнение на европейска заповед за арест /ЕЗА/ на 06.06.22 г. Обяснимо сам не може да представи доказателства в тази насока, поради което такива са набавени чрез ВКП. Съгласно получения на 02.02.23 г.във ВКС отговор обаче под №17829150, не е установено наличието на преписка във връзка с издадена от компетентен български орган ЕЗА по никакъв повод и няма данни К. да е бил фактически предаден от държава членка на ЕС на българските власти в изпълнение на такава. Има информация за опити за отправяне на искане за екстрадиране на лицето от Конфедерация Швейцария още през 2015 г.,които са неуспешни. Представените от защитата доказателства в обсъжданата връзка не дават някаква по-голяма яснота по въпроса. Единствената информация, която може да бъде ползвана в насока на обстоятелството откога да се приеме с относителна точност, че лицето знае за необходимостта да търпи наложено му по актуалното дело наказание лишаване от свобода, а оттам- и за влязлото в сила определение, е посоченото от представителя на ВКП уведомление от прокурор от ВнРП,ТО-Провадия, приложено към Н.Ч.Д.2389/17 г. /последна страница от същото/. Съгласно него осъденият е задържан на 06.06.22 г.,както и твърди той. Няма други данни за по-ранно негово познание за влезлия в сила съдебен акт. В съответствие с казаното следователно искането се явява допустимо, но по принцип /предвид отправянето му на 26.09.22 г./, а не с оглед фактическо предаване на задочно осъдено лице от друга държава на РБ. В този смисъл не е нужно да се следят и поемани от българската държава ангажименти по екстрадиционно производство. По същество погледнато, искането за възобновяване е основателно. Това е така поради следните съображения: Поначало актуално разглежданото производство е второ поред, занимаващо се с една и съща кумулация, правена по предложение на прокурор от ВнОП от 24.04.13 г. И това е така, тъй като съдебният акт по първоначално образуваното Н.Ч.Д.2302/13 г.по описа на ВнОС е отменен /макар и с оглед изпълняване на указания само в определена част/ след постановено възобновяване на делото по искане на главния прокурор на РБ, видно от решение №131/25.05.17 г., оповестено от НО на АС-Варна /ВнАС/ по Н.Д.В.233/16 г. Според материалите по последното посочено дело, чийто акт не е предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав, е имало данни,че К. се намира в чужбина и упорито по време на производството е призоваван от съответен адрес във ФРГ. Прието е в крайна сметка,че той е редовно призован /предвид върнатите призовки/ и образуваното на 01.06.16 г.дело е приключило едва на 21.04.17 г., именно заради пълна информираност на лицето за воденото срещу му наказателно производство по възобновяване, въпреки неговото лично неявяване. Производството по Н.Ч.Д.2389/17 г.е образувано но 30.05.17 г.от ВнРС и на 01.06.17 г.съдията-докладчик е изготвил разпореждане по реда на чл.23,ал.1 от Закона за правната помощ за определяне на служебен защитник /още преди да е известно личното призоваване на К. и дали той няма да организира сам професионална защита/. Осъденият е призован за съдебно заседание на 15.06.17 г. с призовка от 05.06.17 г., върната в цялост /л.9 от делото/. В нея е отбелязано на 09.06.17 г., че адресът е посетен същия ден в 18.30 ч. и по сведения на бащата В. К., А. живеел и работел в чужбина. Без събиране на каквито и да е повече данни по въпроса за актуалното местопребиваване на осъдения, още повече предвид данните за това, съдържащи се в обсъжданото вече производство за възобновяване на ВнАС, ВнРС е приел, че той, търсен многократно според върнатата в цялост призовка /отбелязване за многократност няма в самата нея/, не е намерен на посочения адрес и е ясно, че живее и работи в чужбина. Затова е назначен служебен защитник и делото е проведено и приключено по съществото на процедурата. Както е известно, този съд дългогодишно и неотклонно е излагал своята позиция, буквално впрочем възпроизведена в самото искане за възобновяване, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза. И това е така, тъй като сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на каталога от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Отново както дълголетно и безусловно е заявявал този съд, възобновяването не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко национално законодателство предпоставки, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължимо условие за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице /това важи и за производствата по кумулации, когато дейците вече са осъдени/- дали е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това манифестира незаинтересовано поведение и недвусмислена липса на желание да участва в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия или осъдения, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за водено срещу му дело. В процесния казус е видно, че ВнРС не е положил дължими усилия за информиране на К. за разглежданото конкретно наказателно производство. Познанието му за него не може да бъде извлечено от уведомяването за водене на Н.Д.В.233/16 г., тъй като няма данни той да е бил запознат с резултата, очертаващ възобновяване. ВнРС всъщност не е и дирил подобно познание, а директно е разгледал производството, без да се постарае да уточни адреса на К. в чужбина с оглед негово призоваване; или поне да бъде безусловно убеден за невъзможността да разкрие познание за същия. Следователно задължението на оторизирания орган за осигуряване на лично участие на осъдения не е изпълнено и са налице предпоставките на чл.423, ал.1,изр.1 НПК. Ето защо Н.Ч.Д.2389/17 г. по описа на ВнРС следва да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт-отменен, и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Водим от изложените аргументи, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.2389/17 г.по описа на РС-Варна, 23 наказателен състав. ОТМЕНЯВА протоколно определение №1277/15.06.17 г., постановено от РС-Варна, 23 наказателен състав, по Н.Ч.Д.2389/17 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/