4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 437 [населено място], 24. 09. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5364 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 1678 от 03.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1229 от 2013 г., с което е потвърдено определение от 18.03.2013 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ да се заличи вписването на договорна ипотека с акт № 26, т.7 от 01.08.2003 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение със задължителна практика на ВКС /т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1759 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о. и определение № 37 от 29.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 586 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса за проверката, която извършва съдията по вписванията и основанията за постановяване на отказ и по въпроса: дали в разпоредбата на чл.179 от ЗЗД са посочени изчерпателно основанията за заличаване на договорна ипотека или има и други основания за заличаване на ипотеката. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: дали следва да бъде заличено вписването на договорна ипотека при заличаване от търговския регистър на ипотекарния кредитор като юридическо лице или заличаването на вписването на ипотеката може да стане само в четирите предвидени от чл.172, чл.175 и чл.179 от ЗЗД и чл.19 и чл.22 от Правилника за вписванията случаи /въз основа на писмено съгласие на кредитора, въз основа на съдебен акт за заличаване, при публична продан на ипотекирания имот или при изтичане на 10 години от вписването на ипотеката/. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител в охранително производство по заличаване на вписването/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд на 25.06.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 02.07.2013 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не е налице противоречие между обжалваното определение и т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСТГК на ВКС, тъй като в тази точка на тълкувателното решение не е разглеждан и разрешен въпроса каква проверка извършва съдията по вписванията, когато е сезиран с молба за заличаване на вписването /разрешен е въпросът каква проверка извършва съдията по вписванията при подадена пред него молба за вписване и в кои случаи може да откаже такова вписване/. При искане за заличаване на вписване, съдията по вписванията следва да провери дали са налице законови основания за заличаване на това вписване. Именно това е направил и съдията по вписванията при Пловдивския окръжен съд, преди да постанови отказа си за заличаване на вписването на договорната ипотека с акт № 26, т.7 от 01.08.2003 г.: проверил е и е констатирал, че не са налице законови основания за заличаване на вписването. Липсва противоречие между обжалваното определение и останалата посочена от касатора задължителна практика на ВКС /решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1759 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о. и определение № 37 от 29.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 586 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о./. В решението на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че едно от основанията за заличаване на ипотека е влязло в сила съдебно решение по предявен от длъжника отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена, с което решение се постановява заличаването на тази ипотека. Същото е прието и в обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд /че едно от четирите предвидени в ЗЗД основания за заличаване на вписването на ипотеката е влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването/. В определението на ВКС, Първо г.о. е прието, че съгласно ЗЗД право да иска заличаване на ипотеката има ипотекарния кредитор, а след неговата смърт това право преминава върху наследниците му и че ипотеката се погасява със смъртта на ипотекарния кредитор само в случаите, когато поетото от длъжника задължение е било с оглед личността на кредитора. В обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е прието по същество същото: че и след заличаването от търговския регистър на юридическото лице- ипотекарен кредитор няма основание за заличаване на вписването на ипотеката, ако няма искане от правоприемника на ипотекарния кредитор за това заличаване. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният от касатора правен въпрос /дали следва да бъде заличено вписването на договорна ипотека при заличаване от търговския регистър на ипотекарния кредитор като юридическо лице/ е формирал решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение, по него няма постановена практика на ВКС и същият касае тълкуването на нормите на ЗЗД и Правилника за вписванията, касаещи заличаването на вписването на ипотека. По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК счита следното: Тъй като ипотеката е акцесорно право, тя се погасява с погасяване на задължението, за обезпечение на което е учредена. Съгласно чл.150 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако това обезпечено вземане се погаси. Различни юридически факти водят до погасяване на вземането. Например, съгласно чл.124, ал.3 от ЗЗД вземането се погасява при сливане на длъжника и кредитора в едно лице. Заличаването от търговския регистър на ипотекарния кредитор като юридическо лице не води до погасяване на вземането, когато в хода на производството по несъстоятелност или ликвидация на това юридическо лице вземането е прехвърлено на други лица. Такова прехвърляне на вземането винаги е налице при ликвидация на АД, при която съгласно чл.268 и чл.271 от Търговския закон имуществото на АД в ликвидация служи за удовлетворение на кредиторите му /тоест прехвърля се на кредиторите/, а останалото след удовлетворение на кредиторите имущество се разпределя между акционерите на търговското дружество. Ипотечното право и обезпеченото с ипотеката вземане като част от имуществото на ипотекарния кредитор /АД в ликвидация/ също се разпределя на кредиторите за удовлетворяване на вземанията им или на някой от акционерите по реда на чл.271 от ТЗ, но в никакъв случай не се погасява със заличаването от търговския регистър на АД- ипотекарен кредитор. С оглед на този отговор на поставения по делото въпрос, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Действително, по делото е установено, че ипотекарният кредитор [фирма], преименуван по-късно в [фирма] е бил обявен в ликвидация и след приключване на производството по ликвидация е заличен като търговско дружество от търговския регистър. Обезпеченото с ипотеката облигационно вземане като част от имуществото на това акционерно дружество обаче не е погасено, а съгласно чл.268 и чл.271 от ТЗ е било разпределено или на някои от кредиторите за удовлетворяване на вземането му спрямо ликвидираното АД или на някой от акционерите на дружеството. Поради това и няма основание за заличаване на вписването на ипотеката, обезпечаваща това вземане. Ето защо правилно съдията по вписванията е отказал да заличи вписването на тази ипотека, а Пловдивският окръжен съд е потвърдил този отказ. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 1678 от 03.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1229 от 2013 г., с което е потвърдено определение от 18.03.2013 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ да се заличи вписването на договорна ипотека с акт № 26, т.7 от 01.08.2003 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1678 от 03.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1229 от 2013 г., с което е потвърдено определение от 18.03.2013 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ да се заличи вписването на договорна ипотека с акт № 26, т.7 от 01.08.2003 г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.