Р Е Ш Е Н И Е
№
София,……………………………………….2009
г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети
октомври двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка
Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 425/2009 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимата Н. С. М. против въззивно решение № 165 от 22.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 150/2009 год. на Софийски апелативен съд.
В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимата и защитника се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането й за деяние, което не е осъществено от обективна и субективна с. и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата й. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана или делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 35 от 5.02.2009 год. постановена по НОХ дело № 2844/2008 год. Софийски градски съд е признал подсъдимата Н. С. М. за виновна в това, че през месец ноември 2007 год. в сградата на Лесотехническия университет- София, с цел да набави за катедра “Технология и механизация на горското стопанство” имотна облага, принудила чрез заплашване Н. В. И. да извърши противно на волята си дарение състоящо се от три броя компютърни конфигурации на обща стойност 2850лв и с това й причинила имотна вреда в размер на 2850лв, поради което и на основание чл. 214 ал.1 във вр. с чл. 54 ал.1 НК я е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а я е признал за невиновна и оправдал по първоначално предявеното обвинение по чл. 302 ал.1т.2 във вр. с чл. 301 ал.1 пр.1 и 2 НК.
С въззивно решение № 165 от 2.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 150/2009 год. Софийски апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК се мотивира с допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на възивната инстанция и отказа да извърши проверка по наведените доводи против правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд без основание отказал да попълни делото с необходими доказателства, а събраните доказателствени материали не е оценил задълбочено, обстойно и пълно и това довело до неправилни фактически и правни изводи. Въззивната инстанция възприела този подход, не констатирала и отстранила нарушението и не отговорила на оплакванията против правилността на присъдата. С тези доводи по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл.13,14, 107 и 339 ал.2 НПК. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно.
Производството пред въззивната инстанция, образувано по жалба на подсъдимата против постановената от Софийски градски съд осъдителна присъда, е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт. Съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и допълнително представените от подсъдимата писмени доказателства, като е приел, че тази доказателствената съвкупност е достатъчна за обективното изясняване на правнорелевантните факти. Констатирал е, че доказателствените материали са оценени поотделно и в логическата им връзка, като не са пренебрегнати или извратени съдържащите се в тях фактически данни и не са възприти превратно, в нарушение на правилата на формалната логика, отчетено е противоречието между тях и е мотивирано решението кои противоречиви доказателства се кредитират и какви фактически обстоятелства се приемат за установени от тях. Въззивната инстанция им е направила самостоятелен анализ, не е констатирала логически грешки и извращаване на съдържащите се в тях фактически данни и не е имала основание да приеме от тях различни фактически и правни изводи. Във въззивното решение, изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорила на оплакванията и е посочила основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Вътрешното убеждение на съда за потвърждаване на присъдата не се основава на произволни фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата.
Въззивната инстанция без основание е упрекната в нарушение на задълженията си във връзка със попълването на делото с доказателства. Събирането на доказателствата в процеса служебно от съда или по искане на страните е свързано с предмета на доказване по чл. 102 НПК. Съдът не е длъжен да уважава всички и всякакви доказателствени искания, а само тези свързани с доказване на извършеното престъпление, авторството, характера и размера на причинените вреди и обстоятелствата от значение за отговорността на дееца. Не всеки отказ на съда да събере поискани от подсъдимия доказателства ограничава правата му по чл. 55 и чл. 303 НПК, а само когато в резултат на това действие на съда са останали неизяснени посочените по горе обстоятелства. По делото такива нарушения не са допуснати. Мотивирано е прието, че не се налага събирането на нови доказателства посредством разпит на свидетели и изслушване на ново експерто заключение. Отказът да уважи тези доказателствени искания на подсъдимата, не е ограничил процесуалните й права.
Стойността на причинената от престъплението имотна вреда е включена в предмета на доказване, подлежи на установяване и е изяснена още в първоинстанционния съд последством изслушаната съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице притежава необходимите специални знания и е дало своето експертно заключение под страх от наказателна отговорност, като е посочило критериите, от които се е ръководило при определяне стойността на трите компютърни конфигурации. Те са му били предоставени за оглед от разследващия орган в досъдебното производство, запознало се е с индивидуализиращите го технически параметри и е направило проучване за пазарната стойност на идентични компютърни конфигурации. Повторна експертиза, както е поискана от подсъдимата, може да бъде назначена само когато експертното заключение не е обосновано и възникне съмнение за неговата правилност, а такива по делото не са налице. Мотивирано в съдебно заседание въззивната инстанция е отказала да уважи и искането за разпит на посочени от подсъдимата свидетели, като е приела, че събирането на нови гласни доказателства не се налага както за изясняване на обективната истина, така и за проверка на достоверността на събраните такива.
Неоснователен е и довода, че въззивната инстанция не е направила самостоятелен анализ на всички доказателствени материали и не е изложила съображения дали направените от тях фактически и правни изводи са правилни и последователни. Всеки един от доказателствените източници, събрани при условията и по реда на НПК е обсъден поотделно и в логическата му връзка с останалите, констатирано е противоречието между тях и е мотивирано решението кои противоречиви доказателствени материали съдът кредитира. След като не е констатирала логически грешки при оценката на показанията на свидетелите и не е направила различна преценка за достоверността им, въззивната инстанция не е имала задължение подробно да ги обсъжда. Тя е изложила достатъчно и убедителни съображения защо възприема оценката като достоверни на показанията на свидетелите Н, Х. И. и А. Д. Съдът без основание е упрекнат в безкритично възприемане на показанията им. Достоверността им не може да се поставя под съмнение само поради наличието на евентуална заинтересованост от изхода на делото, първата като пострадала, а останалите двама като нейни близки. К. основен източник на преки доказателства в процеса, показанията на св. Н много внимателно са обсъдени и съпоставени както с останалите гласни доказателства, така и с веществените доказателствени средства, изготвени при използваните специални разузнавателни средства. Не е имал основание да отхвърли нито едно от обстоятелствата съобщени от тях, защото не са допуснати нарушения на правилата за оценката им. Информацията съобщена от тях се подкрепя в детайли от събраните писмени и веществени доказателства. Обективността и достоверността на звукозаписа е извън съмнение, а съдържанието на вещественото доказателствено средство за проведените разговори в сградата на Лесотехническия институт гр. С. между подсъдимата и свидетелката Н потвърждава съобщеното от свидетелката и едновременно с това опровергава версията на подсъдимата, че е била в неведение относно действията на свидетелката, не е искала от нея дарение и не е получила такова за нуждите на ръководената катедра. В първия записан разговор между двете се съдържат признания на подсъдимата за среща състояла се преди това при табелката за дарения и същността на проведения там разговор за начина по който студентката може да получи исканата заверка на студентската книжка.
Неоснователен е и довода, че е осъдена без доказателства, въз основа на т.н. “сходни факти”. Фактическите констатации, че при срещата през месец ноември 2007 год. между подсъдимата и св. И, първата в качеството си на преподавател, водещ лекционния курс на студентката заявила, че за да няма проблеми с изпита и заверката на студентската книжка е необходимо да направи дарение за нейната катедра, че по късно, включително и след намеса на близките на свидетелката отказала да завери книжката и извършила това действие, включено в правомощията й, едва когато компютърните конфигурации били доставени в кабинета й, са направени въз основа на кредитираните доказателства. Доколкото са събрани и доказателства за сходно поведение на подсъдимата в миналото, подобно на това, в което се обвинява, те са преценени не за обосноваване на виновно поведение, а за да се определи нейния тип противоправно поведение да иска получаване на неследващи се облаги от студентите за заверка на семестър или провеждане на изпитните процедури. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на доказване са и всички други обстоятелства, които имат значение за отговорността, в това число и данните за личността на дееца. Съдът не е имал основание да игнорира установените от свидетелите М, Н. и Л. факти относно реда по който е провеждала изпитите, отношението й към изпитваните и лицата, които са били натоварени със задача да присъстват при изпитите предвид получени сигнали за неправомерни действия, демонстративно пренебрежителното отношение към ръководството на университета, изразило се в неоснователен отказ да бъде изпитан студент. За това нейно поведение са събрани и достатъчно писмени доказателства.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.2 НПК е неоснователно. При правилно установените от кредитираните доказателства фактически обстоятелства материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието като престъпление по чл. 214 ал.1 НК. Доводът на жалбоподателката, че съставът на престъплението не е осъществен както от обективна, така и от субективна с. не се подкрепя от данните по делото. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението изнудване. Налице е престъпно мотивиране на пострадалата И. да извърши нещо противно на волята си. Получаването на заверка на лекционния курс има за последица допускането до изпит по предмета, а от там и до завършване на съответната степен образование. Свидетелката е била поставена в ситуация, принуждаваща я да направи дарението като необходимо предварително условие подсъдимата да изпълни задълженията си. Анализът на проведените разговори установява, че подсъдимата не само е знаела за намерението на свидетелката да направи дарението, но тя е била инициатор на същото. Именно от нея произхождат репликите в първия проведен разговор след обсъждане на предходната им среща и необходимостта от компютри, че “Само в такъв случай мога да направя компромис” и “Колкото и грубо да звучи това си е жив бартер. И пак казвам не го правя за мен.”, както и утвърдителния отговор на въпроса на свидетелката в края на разговора, дали ако направи дарението ще получи заверката. При фактическата констатация, че подсъдимата получила компютрите в кабинета си и посочила къде да бъдат оставени, след което заверила книжката на студентката, неоснователно се поддържа, че липсва фактическо получаване на облагата, както и виновно поведение под формата на пряк умисъл.мисълът е установен от действията, в които деянието се е обективирало. Налице са специалната цел получаването на неследваща се имотна облага и причиняването на имуществената вреда. Дарението по своята същност представлява безвъзмездно отчуждаване на имущество, като законът не налага като необходимо изискване то непременно да е напуснало патримониума на изнудвания и да е преминало във фактическа власт на изнудващия. Вредата може да бъде причинена и другиму, а именно този, който фактически извършва престацията. Желанието на подсъдимата дарението да бъде направено на катедрата не лично от свидетелката, а чрез някаква фирма, не води до извод за липса на съставомерно поведение.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателката нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 165 от 22.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 150/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 35 от 5.02.2009 год. по НОХ дело № 2844/2008 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: