2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 612 София, 26.10.2010 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З. ЧЛЕНОВЕ: В. РАЙЧЕВА С. БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. З. дело № 471/2010 година. Производство на частно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. О. А. М. от гр. Търговище е подал частна касационна жалба срещу определение на Т. окръжен съд по гр. д. № 192/2010 год. и приложил изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците М. с. и М. на в. р. считат за неоснователна частната жалба и молят да бъде отхвърлена. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по предявени от О. М. искове по чл. 344, ал. 1 – 3 КТ, както следва: за отмяна, като незаконно, на уволнението му по заповед от 15. 12. 2009 г., за възстановяването му на работа на заеманата до уволнението длъжност „главен специалист по К.” в териториална дирекция „Г. з.” – Т. и за заплащане на обезщетение за месеците, през които е останал без работа, считано от 16. 1. 2010 год.. С допълнителна молба от 15. 3. 2010 год. ищецът е уточнил, че ответник по исковете за отмяна на уволнението и за присъждане на обезщетение е М. съвет, а ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност е М. на в. р.. Т.т районен съд с определение от 10. 5. 2010 год. по гр. д. № 297/2010 год. е прекратил производството, като недопустимо и върнал исковата молба. Подадената от ищеца частна жалба е оставена без уважение от Търговщкия окръжен съд с определение от 5. 7. 2010 год. по ч. гр. д. № 192/2010.. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че с оглед твърденията на ищеца за запазване на трудовото правоотношение, поради преминаване на дейността на закритото ведомство /М. на и. ситуации/ към друго ведомство – М. на в. р., последното има качеството на работодател и е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, а М. с. няма такава легитимация и не следва да бъде страна по трудовия спор. Въззивният съд е констатирал също, че срещу легитимирания ответник МВР е предявен само иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, но не и обуславящия го иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност и отмяна на уволнението. Приел е, че съвместното предявяване на двата иска представлява задължително кумулативно съединяване и липсата на посоченото съединяване е нередовност в пасивната легитимация, която не е отстранена от ищеца в процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК и производството срещу МВР също следва да бъде прекратено. Касационният съд счита за основателно искането на жалбоподателя за допускане на частно касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предмет на частната жалба е произнасянето на въззивния съд по процесуалноправни въпроси, които касаят точното приложение на закона и развитието на правото, тъй-като са обусловени от нова нормативна уредба, свързана с актуалната структура на М. съвет и преобразуванията между отделни министерства, по които въпроси няма утвърдена съдебна практика. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че М. съвет не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове за отмяна на уволнението и заплащане на обезщетение на ищеца за оставането му без работа. М. съвет не е бил работодател на ищеца и не е правоприемник на работодателя – М. на и. с., закрито с решение на Н. с. от 27. 7. 2009 год./ ДВ бр. 60 от 30. 7. 2009 г./ С § 63 от Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, Преходни и Заключителни разпоредби, е постановено, че Министерство на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на М., а с § 64 на същия закон, е предвидено, че служителите по трудови правоотношения в закритото министерство, осъществяващи конкретни функции, се назначават в МВР без конкурс. При тези обстоятелства, правилно въззивният съд е преценил, че легитимиран ответник по иска на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е МВР. Несъответна на закона е констатацията, че този иск не може да се предяви самостоятелно, а само при „задължително кумулативно съединяване” с иска по чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ. Процесуалният закон не предвижда „задължително” обективно съединение на искове /за разлика от задължителното другарство като форма на субективно съединяване на искове/, тъй-като всеки отделен иск има за предмет различно материално право. Принципът на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК предоставя изцяло на волята на ищеца определянето на предмета на спора между легитимираните страни. Въпросът дали заявеното спорно право е обусловено от друго право, което не е включено в спорния предмет, може да се обсъжда по съществото на делото, при преценката за основателността на иска, но не може да се предпоставя в самото начало на процеса, при проверката на исковата молба за допустимост на иска по чл. 130 ГПК, на което основание първоинстанционният съд е върнал исковата молба. Не са отчетени предвидените в закона процесуални възможности за ищеца да извърши допустими действия в хода на самото производство – предявяване на инцидентен иск по чл. 212 ГПК, заменяне на страна по чл. 228 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определението от 5. 7. 2010 г. по ч. гр. д. № 192/2010 г. на Т. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на О. М. против определение на Т. раойнен съд от 10. 5. 2010 г. по гр. д. № 297/2010 г. В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото спрямо ответника Министерски съвет. ОТМЕНЯ определението в останалата част, с която е прекратено производството по делото по отношение на Министерство на вътрешните работи и ВРЪЩА делото на Т. районен съд за продължаване на разглеждането му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: