Решение по търг.д. №1150 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 16.02.2012 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на тридесет и първи януари , две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева Боян Балевски и при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1150/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ [фирма]- [населено място] срещу решение № 819 от 10.06.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 855/2010 г., с което е потвърдено решение №24 от 06.01.2010 г. на Асеновградски районен съд, постановено по гр.д. № 1290/08 по описа на съда, с което исковете на касатора срещу [фирма]-гр.С., област Пловдивска за присъждане на сумите от 8 324,56 лева-дължима наемна цена за периода м.март-м.май 2008 г., 687,34 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД и 337,13 лева-консумирана ел.енергия за същия период са отхвърлени като недопустими. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. С определение №659 от 12.10. 2011 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за това, какъв вид иск, установителен или осъдителен следва да се предяви от кредитора при издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да потвърди с обжалваното решение решението от 06.01.2010 г. на Асеновградски районен съд, постановено по гр.д. № 1290/08 по описа на съда, с което осъдителните искове на касатора срещу [фирма] за сумите от 8 324,56 лева-дължима наемна цена за периода м.март-м.май 2008 г., 687,34 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД и 337,13 лева-консумирана ел.енергия за същия период са отхвърлени като недопустими, въззивният съд е изложил мотиви в насока прилагането на разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК, която регламентира исковата защита на кредитора при издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК като такава с иск за установяване на вземането, за което е издадена вече заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Решаващият състав е разгледал и се произнесъл по искова молба, чиято обстоятелствена част сочи недвусмислено, че спорът е по иск по чл.415 ал.1 от ГПК, с който се търси защита в пределите на установяване на оспореното с възражение от длъжника вземане, но не и присъждането му в негова полза ,за което същият вече разполага със самата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която макар и не влязла в сила е вече налична като изпълнителен титул. При констатирано противоречие на обстоятелстваната част на исковата молба и нейния несъответстващ осъдителен петитум, решаващият съд е следвало да процедира по реда на чл.129 ал.2 от ГПК като даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба в съответствие с надлежните указания на съда в тази насока. По този въпрос ВКС се е произнесъл с поредица решения по чл.290 ГПК, които се явяват задължителна за съдилищата практика на ВКС: решение №27 от 08.03.2010 г. по т.д. № 521/ 2009 г. на Първо отделение на ТК на ВКС, Р, №138/25.06.2010 г. по т.д. № 927/2009 на ІІ ро т.о. , Р №102/09.07.2010 г. по т.д. № 767/2009 г. І во т.о. , Р 158/13.10.2010 г. по т.д. № 1086/2009 г. на ІІ ро т.о. и други , в които се приема , че когато е предявен иск по реда на чл.415 ал.1 от ГПК за установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и подадено възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника и този иск е с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен, то се касае за нередовност на исковата молба, а не за недопустимост на иска. Следователно задължение на въззивния съд е било да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване нередовността на исковата молба, съгласно т.4 от ТР №1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което макар и по стария ГПК не е изгубило актуалността си и по сега действащия процесуален закон. При това положение, обжалваното решение на въззивната инстанция се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила- чл.129 ал.2 от ГПК , което е основание за касационно обжалване по чл.281 т.3, предл.2 от ГПК. С оглед изложеното и съобразно с разпоредбите на чл.293 ал.4 ГПК обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за изпълнение на необходимите процесуални действия по отстраняване нередовността на исковата молба, съгласно т.4 от ТР №1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и в зависимост от резултата от това, на евентуално произнасяне по същество на въззивната жалба. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 819 от 10.06.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 855/2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.