3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 84 София, 07.03. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 410/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Х. Б. Г., Т. А. П. и В. А. П. срещу определение № 203 от 14.07.2010 г. по в. ч. гр. д. № 392/2010 г. на Х. окръжен съд, с което в сила е оставено определение № 485 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1090/2004 г. на Димитровградския районен съд за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по определящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за редовността на исковата молба. Ответниците Общината[населено място] и П. К. И. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуалноправен въпрос за допустимостта на исковото производство е съществен за изхода на спора, защото се отнася до правото на защита. Тъй като разрешаването му е в зависимост от данните по конкретния случай, то е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество частната жалба е основателна. Ищците Х. Б. Г., Т. А. П. и В. А. П. твърдят, че са собственици на недвижим имот, възстановен с влязло в сила решение по гр. д. № 883/1998 г. на Димитровградския районен съд, индивидуализиран по дворищнорегулационния план на града от 1951 г. и по този от 1996 г., и изобразен графично на изготвена от вещото лице скица. Твърдят, че правото им на собственост се оспорва от ответниците чрез извършвани от тях фактически и правни действия, включително и чрез учредяване в полза на [фирма][населено място] и на П. И. право на строеж. С решение № 6674 от 04.06.2008 г. по адм. д. № 9770/2007 г. на ВАС на РБ, трето отд., за нищожно било обявено решение № 137 от 27.05.2004 г. на О.[населено място], въз основа на което е сключен договор от 16.06.2004 г. за отстъпване право на строеж на П. И.. Първоинстанционният съд, изхождайки от мотивите на определение № 31 от 04.03.2010 г. по в. ч. гр. д. № 70/2010 г. на Х. окръжен съд, намерил, че исковата молба е нередовна по въпросите: за правния интерес от търсената защита с положителния установителен иск за собственост; за ответниците по исковете за обявяване нищожност на договорите от 25.07.2000 г. и от 16.06.2004 г. за отстъпване на право на строеж и основанието, на което се претендира нищожност; за индивидуализацията на имота, предмет на спора, по площ, граници и други белези, като се има предвид и настоящата влязла в сила кадастрална карта на[населено място] от 2006 г., и представяне на скица/схема на имота от АК[населено място]. На ищците е указано и да представят копия от исковата молба и доказателствата за ответниците, които следва да бъдат конституирани по исковете за нищожност на договорите. Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че правният интерес от положителния установителен иск не отпада предвид възможността ищците да защитят претендираното от тях право чрез иск за ревандикация с оглед въведените фактически твърдения, че ответникът И. владее имота. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Вярно е, че ако предявят ревандикационен иск, ищците в случая ще получат по-пълна по обем защита, като при евентуално уважаване на претенцията им едновременно с признаване на правото на собственост ще получат и владението на имота. Те обаче биха могли да се задоволят и с по-малка по обем защита на претендираното право, като същото бъде признато в тяхна полза. Доколкото с преминаването от осъдителен иск по чл. 108 ЗС към установителен иск за собственост и обратно, се променя само видът на търсената защита, допустимо е изменение в хода на висящото производство на положителния установителен иск за собственост в ревандикационен иск /чл. 116, ал. 1, изр. посл. ГПК-отм.; чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК/. Имотът, предмет на делото, е индивидуализиран в достатъчна степен с решение № 466 от 28.12.2000 г. по гр. д. № 883/1998 г. на Димитровградския районен съд, на което ищците основават претенцията си за собственост върху възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот. Решението е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е такова по същество, като освен описанието на имота с индивидуализиращите го признаци, същият е изобразен и графично на изготвена за целта скица. С оглед впоследствие приетата и одобрена кадастрална карта на града, с молба вх. № 3493 от 21.04.2010 г. /л.л. 159-160 по гр. д. № 1090/2004 г. на Димитровградския районен съд/ ищците сочат, че се касае за имот с идентификационен номер 21052.1015.270. Извършването на други действия по индивидуализацията на имота не е било необходимо, тъй като установяването на актуалния му статут и представянето на скица /схема/ от С. по геодезия, картография и кадастър, и определянето точно на частта, предмет на иска за собственост, са част от дейността по събиране на доказателства, което може да стане и с помощта на вещо лице. Те не са свързани с редовността на исковата молба, а оттам - и с допустимостта на производството. Когато се иска прогласяване нищожност на договор от трето, неучастващо в сделката лице, а такива в случая са ищците по отношение на договорите за отстъпване на право на строеж, страните по тази сделка следва да се конституират като ответници и това е предпоставка за допустимост на исковото производство. В разглеждания случай искът за обявяване нищожност на договора от 16.06.2004 г. е предявен както срещу приобретателя на правото на строеж - П. К. И., така и срещу учредилия ограниченото вещно право в лицето на общината. Във връзка с основанието на иска са въведени твърдения, че договорът противоречи на закона и добрите нрави, тъй като правото на строеж е отстъпено от лице, което не е собственик на имота. Дали разпореждането с чужда вещ е нищожно правно действие е въпрос на основателност, а не на допустимост на претенцията, която в случая се основава и на още едно твърдение, а именно влязлото в сила решение на административния съд, с което за нищожно е обявено решение № 137 от 27.05.2004 г. на О. съвет[населено място] за учредяване на право на строеж, послужило като основание за сключване на договора от 2004 г. Договорът от 25.07.2000 г., с който общината учредила право на строеж на [фирма][населено място], е предмет на гр. д. № 1043/2006 г. на Димитровградския районен съд, което с определение от 16.03.2007 г. е съединено по реда на чл. 123 ГПК /отм./ за общо разглеждане с гр. д. № 1090/2004 г. на същия съд. Приобретателят на правото на строеж първоначално е посочен като един от ответниците по иска, но преди възникване на процесуалното правоотношение между страните, ищците, по повод оставянето на исковата молба без движение, са поискали той да бъде привлечен като трето лице-помагач - искане, от което впоследствие са се отказали с молба вх. № 8399 от 10.11.2009 г. /л. 120 по гр. д. № 1090/2004 г. на Димитровградския районен съд/. След дадените им указания от първоинстанционния съд, с молбата от 21.04.2010 г. /л. 159 по същото дело/ ищците са заявили, че ответници по исковете са Общината[населено място] и П. К. И.. При това положение договорът от 25.07.2000 г. очевидно не може да се приеме като част от претенцията за нищожност. Видно от отбелязването на съдебния служител върху молбата от 21.04.2010 г., не е била представена скица на имота, от което и предвид посоченото в т. 5, че се прилагат копия от исковите молби за ответниците, следва да се приеме, че такива са били налице. В обобщение, като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба, въззивният съд е постановил неправилно определение. Съдебните актове следва да се отменят, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 203 от 14.07.2010 г. по в. ч. гр. д. № 392/2010 г. на Х. окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 203 от 14.07.2010 г. по в. ч. гр. д. № 392/2010 г. на Х. окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 485 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1090/2004 г. на Димитровградския районен съд за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на основание чл. 100, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК /отм./. ВРЪЩА делото на Димитровградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: