О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 473 София, 11.06.2020 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1251 по описа за 2020 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 151/06.02.2020 г. постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2235/2019 г. Излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна П. Д. П., чрез адвокат С. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Д. П. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5486,75лв. по издадена фактура № [ЕГН], обективираща стойност на преизчислени количества енергия от 30029 кВт. ч. за периода от 28.05.2017 г. до 27.05.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на П. Д. П. сторените разноски за въззивната инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че от представен по делото констативен протокол № 1202233/27.05.2018 г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на "Електроразпределение Север" АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на П. П., при която електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка на броячите в БИМ. Установено било още, че констативният протокол е подписан от двама свидетели в отсъствието на представител на клиента. Въз основа на протокола съдът установил, че от метрологична експертиза на средство за измерване № 923/21.05.2019 г., при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия през тарифа ТЗ, която не е визуализирана на дисплея. От приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия за периода от 28.05.2017 г. до 27.05.2018 г. "Енерго-Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 30029кВТч., след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за потребление на П. П. е издадена фактура за сумата от 5488. 75 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил в метрологична годност. В деня на проверката, служители на ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД са получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ. Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1 – отчитащ нощна тарифа от 001961, 8 кв. ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 008112, 4 кв. ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 030030, 2 кв. ч. Електроенергията в сумарния регистър е 000000. Съобразно с техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници, е прието, въз основа заключението на експерта, че електроенергия от общо 32 514 кв. ч. /30 030 кв. ч. + 2 484 кв. ч. / не би могла да бъде доставена за период от 365 дни. Съдът приел, че левовата равностойност е коректно изчислена в издадената фактура и възлиза на сумата от 5 486, 75 лв. От правна страна съдът приел, че начислената сума не е резултат от реален отчет, а от корекция на сметка. Приел, че корекцията е извършена от касатора при действието на изменени разпоредби на Закона за енергетиката, влезли в сила на 17.07.2012 г. и действащи от м. ноември 2013 г. ПИКЕЕ (Правила за измерването на количеството електрическа енергия - Правилата), въз основа на които е предвидена възможност за извършване на корекции на сметките на потребители на ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на измерванията. Съдът приел още, че процесните ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и доколкото КЕВР не е приела нови правила на мястото на отменените, липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Приел, че липсваща правна уредба не може да бъде заместена по аналогия с друга и към момента на проверката на средството за търговско измерване - 27.05.2018 г. не е съществувал приложим материален закон, въз основа на който да бъде извършена тази проверка и касаторът не е имал право да начисли спорната сума въз основа на осъществяване на такава проверка. Съдът приел и, че дори разпоредбите на чл. 48 – 51 (вкл.) ПИКЕЕ, имащи отношение към извършването на проверка като процесната да били действащи и след постановяване на посоченото по-горе решение на ВАС, същите са отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., и са неприложими към извършената проверка, осъществена три месеца след постановяване на цитираното решение. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства и след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително. Процесуалноправният въпрос обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а материалноправния едновременно с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият от повдигнатите правни въпроси – относно тълкуването и приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, е принципно значим по всяко едно исково производство, като в случая не се установява поддържаното противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС по т.д. № 505/2017 г., II т.о. Въпросът е повдигнат поради неправилното разбиране на касатора относно правомощията на въззивния съд (втори по съществото на спора) и съдържанието на въззивния съдебен акт, в който въззивната инстанция сама се произнася по съществото на спора, в рамките на сезирането, не коментира оплакванията във въззивната жалба като такива, а ги преценява като доводи и възражения по материалноправния спор, ведно с позицията на страните до момента, сравнява като краен резултат своите изводи с постановеното от първата инстанция. Така е процедирал в случая и Варненският окръжен съд. Произнесъл се е по съществото на спора, като е разгледал всички релевантни твърдения и доводи на страните по материалноправния спор и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, имащи отношение към предмета на въззивното производство. Въпросът - след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ, с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително, касаторът обосновава противоречие на въззивното решение с решение № 150/26.06.2019 на ВКС по гр.д. № 4160/2018, III г.о. Въпросът е включен в предмета на спора, но не е точен. Противоречието с посоченото от касатора решение е в извода на състава на ВКС, че когато не могат да се прилагат специалните правила относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия, поради липса на такива или отмяната им, приложение намират общите норми, уреждащи продажбата по ЗЗД. Въззивният съд е приел обратното - към датата на проверката, извършена електромера, монтиран за отчитане на ел.енергията в обекта на ищеца, са постановени решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, с което са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48—51 и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, с което са отменени и чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата. Направен е извод, че липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специален закон. Следователно уточнен относимият правен въпрос, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практика на ВКС, е: след отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 151/06.02.2020 г. постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2235/2019 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 109,74 лв. лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: