Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * предварителен сговор * анализ на доказателствена съвкупност * пряк умисъл * индивидуализация на наказание * незаконна сеч

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  282

 

София,  23 юни 2009 година

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и девета година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова

          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев

    Биляна Чочева

 

 

 

при участието на секретаря Н. Цекова

и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев

наказателно дело № 273/2009 година.

 

 

Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Ж. К. Ж. от гр. В., за възобновяване на наказателно дело № 2128/2006 г. на Варненския районен съд. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения, по всички основания посочени в чл. 348, ал. 1 НПК, като исканията са алтернативни: да бъде отменен съдебния акт и подсъдимият оправдан, да бъде върнато делото за ново разглеждане или при определяне вида и размера на наказанието да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК.

 

Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

 

С решение № 248/06.11.2008 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло присъда № 370/26.06.2008 г., постановена по нохд № 2128/2006 г., на Районен съд гр. В., 3-ти наказателен състав, с която подс. Ж. К. Ж., е бил признат за виновен в това, че през месец 12.2004 г., в отдел № 3* подотдел „Д” на ДЛС Варна, находящ се в околностите на с. Д., общ. Аврен, в съучастие с Н. Й. Н. – служител по горите, който се възползвал от служебното си положение, сговорили се предварително, без редовно писмено позволително, взел и извозил дървета от горския фонд – 600 бр. Подпори /ритловици/, представляващи 39 пространствени куб. м. или 8 плътни куб. м., на стойност 825 лв., с което причинил немаловажни вреди, поради което и на основание чл. 235, ал. 3, т.т. 1 и 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода условно, за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба в размер на 5 000 лв., като се произнесъл по предмета на престъплението, веществените доказателства и направените по делото разноски.

 

Със същата присъда са били осъдени и подс. Николай Й. Н. и И. В. Г. , а подс. Керанка Н. О. е била оправдана по обвинението й по чл. 235, ал. 3, т.т. 1, 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.

 

По довода за нарушение на закона:

 

Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат по същество, до твърдения, за липса на доказателства и неправилна преценка на събраните, за липса на немаловажни вредни последици и от там – за необосновани изводи по приетата фактическа обстановка и вината на Ж. , както и за съставомерността на деянието.

 

При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на контрол по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към който препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, направеният извод, че подсъдимият Ж, е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Посочените в искането възражения в тази връзка, както би посочено по – горе, по същество се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство, с оглед посочените норми на НПК. Следи се само за правилното приложение на закона и не може да се установяват нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно-релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на подс. Ж. , се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства, експертни заключения – показанията на св. Й, И. , Великов, Софу, К. , данните от СРС и на техния сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършено престъпление по този текст от НК, е правилен. Деянието е точно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава на това престъпление.

 

Второинстанционният съд, на л. 5 - 8 от мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил направените също такива възражения и в тази връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема, които се споделят и от настоящата инстанция. Последната счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, по квалификацията на деянието и по направените възражения за неговата съставомерност. Правилно е посочено, че в случая са налице както обективните така и субективните елементи на състава на престъплението – липса на редовно писмено позволително, така както го изисква закона, предварителен сговор, използване на служебно качество, пряк умисъл, точно определяне размера на причинените вреди от оценителната и екологична експертизи, поради което подс. Ж. законосъобразно е бил осъден за извършеното деяние.

 

С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

 

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

 

Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за възобновяване, неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства, СРС и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. Ж. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

 

По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че деянието е недоказано и несъставомерно с оглед на вредните последици. Затова, възражението, че е допуснато процесуално нарушение, като не е било отговорено на възраженията, е неоснователно. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.

 

Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения Ж. , възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.

 

Неоснователно е и конкретното оплакване за недопускане на искани гласни доказателства. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства. Видно от определение № 949/29.10.2008 г., този съд се е произнесъл по реда на чл. 326 НПК, относно направените доказателствени искания и отказвайки да ги уважи, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да бъдат допускани исканите доказателства. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните пред първата инстанция подробни данни от същите доказателствени източници, имащи отношение към предмета на доказване и правилно е приел, че обстоятелствата са изяснени, а липсват новооткрити такива, налагащи повторен разпит. Затова, като не е уважил направеното искане, Варненският окръжен съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.

 

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:

 

Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията, за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя трябва да бъде определена и индивидуализирана при условията на чл. 54 НК.

 

И според настоящият съдебен състав, по реда на това производство, наложеното по вид и размер наказание, в долната граница предвидена от закона и при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, относно наказанието лишаване от свобода, е напълно справедливо. То съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. Видно от доказателствата по делото, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, а такива не се сочат конкретни и в жалбата, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия.

 

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж. К. Ж. от гр. В., за възобновяване на нохд № 2128/2006 г., на Варненския районен съд, 3-ти наказателен състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

Членове: