4 Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 17 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември.................две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова…………...……………........……….…в присъствието на прокурора Р. Карагогов...........……………………...…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 1706 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. Х. П. за възобновяване на ВНОХД № 258/2012 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 125/18.06.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 66/29.03.2012 г. по НОХД № 1703/2011 г. на Великотърновския районен съд. С тази присъда подсъдимият Е. Х. П. е бил признат за виновен в това, че на 05.07.2011 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325 ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” и вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е извършил хулиганство по отношение на И. В. и И. И.. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и служебния му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на ДП. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно, поради което и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Макар и със затруднение, от съдържанието на лично изготвеното искане от осъдения се извежда несъгласие с осъждането му поради недоказаност на това, че преди идването на полицаите той е псувал и обиждал съседите си, които осъществявали незаконно надстрояване на тераса и в каквато връзка той бил подал сигнал в общината. Застъпени са и твърдения, че спрямо него полицейските служители упражнили неправомерно физическа сила, за което той имал и медицинско свидетелство. Преди всичко, изложените аргументи трудно се съвместяват с обективните характеристики на деянието, описани в обвинителния акт и потвърдени с присъдата и въззивното решение, представляващи основание за ангажиране на наказателната му отговорност за престъпление по чл. 325 ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК. Видно от посочените съдебни актове осъждането на подсъдимия касае единствено осъществените от него непристойни действия, насочени срещу полицейските служители Н. К. и Е. А. (изразили се в неподчинение, ругатни и персонифицирани обиди срещу тях, отправени на публично място - на улицата в присъствието на множество лица, останали възмутени от това му поведение), след тяхното пристигане пред дома на подсъдимия. Вярно е, че е налице описание и на други негови действия, проявени преди идването на полицаите и служещи като повод за тяхната намеса, но те не са включени в обхвата на осъждането по чл. 325 ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Това се отнася до поведението му във връзка с опитите да руши терасата на съседите си, в каквато връзка св. Т. П. алармирал полицейските органи и неперсонифицираните ругатни при обяснение на проблема пред св. В. и И.. В този аспект, след като липсват възражения за доказаността на употребените обидни изрази спрямо полицейските служители, в която връзка както първоинстанционния, така и въззивния съд, са предложили конкретни аргументи, то няма основание за по-нататъшно обсъждане на възраженията в искането за възобновяване. ВКС намира за неоснователно и оплакването за несъобразяване на данните за нанесен побой върху подсъдимия от св. К. и А.. Този въпрос подробно е бил разгледан от въззивната инстанция (на л. 5 от мотивите), като са изложени убедителни съображения за недоказаност на твърденията му. По този повод е направена съпоставка между представеното от него медицинско удостоверение, листа за преглед и гласните доказателства. В искането си осъденият е заявил оплакване и за несправедливост на присъдата, като в общ план това рефлектира и върху наложеното му наказание, макар конкретно по този повод да не са изложени аргументи. ВКС намира, че липсва основание за неговата промяна. Наказанието е определено съобразно минимума по чл. 325 ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като са отчетени в достатъчна степен данните за напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние, а също и недобро материално състояние, като същевременно не са пренебрегнати онези за осъжданията му извън квалификацията за опасен рецидив. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Х. П. за възобновяване на ВНОХД № 258/2012 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 125/18.06.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 66/29.03.2012 г. по НОХД № 1703/2011 г. на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.