Ключови фрази
Иск за недействителност на договор за продажба на одържавен имот * одържавени недвижими имоти * предаване на владение

kfmdfkdk

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

356

 

гр.София, 12.05.2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

 

при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 5254/ 2008 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 195/ 09.03.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 5254/ 2008 г. по жалба на Р. И. Б., С. И. Б. и К. И. Б. е допуснато до касационно обжалване решение на Софийски градски съд от 05.08.2008 г. по гр.д. № 1195/ 2006 г. В частта, допусната до касация, въззивното решение оставя в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 1641/ 1992 г., с което са уважени предявения от М. Д. Г. против касаторите: 1. иск по чл.7 от ЗВСОНИ за признаване за нищожна на извършената с договор от 01.11.1974 г. продажба на недвижим имот – апартамент находящ се на втори етаж в сграда на бул.”Т” № 73 в гр. С. и 2. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на този имот.

Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на процесуалният въпрос възможно ли е след изтичане на преклузивния едногодишен срок за предявяване на иска ищецът да въвежда твърдения за нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба и на материалноправният въпрос за възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг, както и подлежи ли прехвърлянето на правомощия на доказване по общия ред.

На процесуалният въпрос вече е отговорено по реда на чл.290 от ГПК. Постановено е решение на ВКС, ІV г.о. № 534 от 11.09.2009 г. по гр.д. № 3403/ 2008 г., в което е прието, че предявеното извън срока по чл.7 от ЗВСОНИ ново основание за нищожност на договора следва да се разгледа по същество, щом като към момента на възстановяване на срока с пар.2 от ПЗР на ЗОСОИ производството по делото е било висящо и новото основание за нищожност е било поддържано от ищеца. Този съдебен състав не намира основание да се отклони от вече дадения по реда на чл.290 от ГПК отговор, тъй като вече издаденото решение служи именно за уеднаквяване на практиката.

На материалноправният въпрос следва да се даде отговор съобразно принципа, че продажбата на държавни недвижими имоти се извършва ч. сложен фактически състав, включващ както административноправни, така и гражданскоправни елементи. В случая въпросът се поставя на плоскостта на административното право, тъй като става въпрос за възможността административния орган да овласти друг да извърши властническо волеизявление вместо него. Това е възможно, когато тази хипотеза е изрично предвидена в нормативен акт или при заместване на отсъстващ орган. Ако не е предвидено в нормативен акт и не се налага заместване на административния орган, той не може да прехвърли властническите правомощия, дадени му от закона, на трето лице. Когато прехвърлянето на правомощия е допустимо, доказателствената тежест е за това лице, което твърди фактът на прехвърлянето и който факт е свързан с изгодни за него правни последици. По отношение на доказването законът не съдържа никакво специално правило и няма основания съдът да се отклони от общите принципи за разпределение на доказателствената тежест (чл.127 ал.1 изр.1 от ГПК – отм., чл.154 ал.1 от ГПК).

След така приетият отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на Р. , С. и К. Б. за неоснователна.

По съображенията, изложени във връзка с въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че изложените с молба от 05.12.1996 г. от ищцата основания на иска са редовно въведени в процеса. Молбата е подадена преди възстановяването на срока за предявяване на искове по чл.7 от ЗВСОНИ с ПЗР на ЗОСОИ и е поддържана по времето, докато е действал пар.2 от ПЗР на ЗОСОИ. В този случай макар под формата на уточнения на иска да са въведени нови основания за нищожност на договора, те ангажират съда със задължение да се произнесе по тях. Поради това обжалваното въззивно решение е допустимо и спорът следва да се разгледа по същество.

Обжалваното решение е постановено при следната приета фактическа обстановка: През 1948 г. процесният имот е одържавен по ЗОЕГПНС от И. С. , чиито единствен законен наследник е ищцата. Определено е като обезщетение да се издадат облигации. На 08.07.1953 г. имотът е отдаден под наем на И. Т. Б. за срок до 31.10.1955 г. Този договор няма данни да е подновен писмено, макар че Б. и семейството му продължили да живеят като наематели в имота до момента на продажбата му. На 14.07.1972 г. Иван, Ф. и Р. Б. са поискали да закупят жилището от държавата. На 24.06.1974 г. ИК на СГНС е взел решение да разреши закупуването на имота при условията на чл.4 ал.2 от ЗСГ. На 18.10.1974 г е взето решение за продажбата на държавния имот, като в текста на документа е посочено, че същият е издаден от председателя на ИК на РНС (но документът е подписан от секретар на ИК на РНС). Решението е утвърдено с подписа на зам.-председател ИК на СГНС, макар в документа да е посочено, че утвърждението е дадено от председателя на ИК на СГНС, на 24.10.1974 г. На 01.11.1974 г. е сключен договор за продажба на жилището, подписан за държавата от председател на ИК на РНС, действащ като представител на председателя на ИК на СГНС. Вместо председател на ИК на РНС обаче подпис върху документа е положил зам.-председател на ИК на РНС.

Неоснователен е касационният довод, че при наличие на данни по делото за унищожаване на архивите на Софжилфонд съдът незаконосъобразно е отказал да установява наличието на писмен договор за наем със свидетелски показания. Напротив, съдът е допуснал свидетели за тези твърдения на ответниците, но ги е намерил за недоказани по делото. Изводът не е необоснован, защото свидетелите установяват, че ответниците и техните наследодатели са живели като наематели в процесното жилище, но не и обстоятелството, че това е ставало въз основа на сключен писмен договор за наем. Обаче при наличие на правна разпоредба, забраняваща подновяване на договора за наем по силата на продължаване на ползването на имота от наемателя, липсата на писмен договор означава липса и на наемно правоотношение. При това положение към момента на започване и на приключване на процедурата по продажба на имота ответниците и техните наследодатели не са били законни наематели на процесното жилище. Само в това качество обаче те са били легитимирани да кандидатстват за покупката му. Продажбата на имота на лица, които не са имали качеството на негови наематели, е нарушение на нормативен акт по смисъла на чл.7 от ЗВСОНИ, което дава основание за обявяване на нищожността на сделката.

Неоснователен е и доводът на касаторите, че вземането на решение за продажбата може да бъде извършено и от лице, което не е председател на ИК на РНС. По този въпрос съдът изложи съображения при обсъждането на въпросите заради които обжалването е допуснато. Дори да е допустимо правото да се вземе решение за продажбата да бъде възложено от народните депутати на трудещите си на друго лице (а не на законово овластеното), фактът на възлагането е в доказателствена тежест на касаторите. Те не са ангажирали никакви доказателства за този факт, поради което съдът по същество правилно не го е приел за установен. Нещо повече – дори ако отговорът на подигнатия от касаторите въпрос е в тяхна полза, то наличието на останалите нарушения при продажбата са достатъчно основание за обявяване на сделката за нищожна.

Други касационни основания касаторите не са изложили, а служебното дирене на такова е забранено съгласно чл.290 ал.2 от ГПК. Поради това в обжалваната част въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора ответникът по касация има право на разноските направени пред настоящата инстанция, но поради липса на искане за присъждането им, в негова полза произнасяне не може да има.

 

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд от 05.08.2008 г. по гр.д. № 1195/ 2006 г. в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: