8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. София, 30.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2273 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното обжалване на решение № 1305 от 28.05.2018г. по в.гр.д. № 2036/2018г. на Апелативен съд – София е допуснато в частта, с която е потвърдено решение от 25.02.2018г. по гр.д. № 2912/2017г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ЗД „ЕВРОИНС” АД да заплати на В. Й. П. законната лихва върху сумата от 100 000 лева - застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ за неимуществени вреди, считано от 23.12.2016г. до окончателното й изплащане.
Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че съдът се е произнесъл в нарушение на чл. 380 КЗ.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, В. Й. П., намира жалбата за неоснователна.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за лихвата за произнасяне по въпроса: „Намира ли приложение разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Със сила на присъдено нещо е установено, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди, причинени по вина на водач на ППС с покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, поради което е ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева.
По отношение на лихвата за забава, съдът е отчел факта, че ищцата е сезирала застрахователя на 02.12.2016г. с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като е приел, че 15-дневния срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е изтекъл към 19.12.2016г. Посочено е, че след завеждане на претенцията пред дружеството, с писмо от 16.12.2016г. ищцата изрично е уведомена, че не е изпълнила задължението си по реда на чл.380, ал.1 КЗ, като е поканена да представи банкова сметка и доказателства за приключено наказателно производство. Въз основа на служебно изискана от САС справка е установено, че наказателното производство е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура - Плевен, което не е влязло в сила. Данни за банкова сметка на ищцата не са постъпили в дружеството, като такива са представени по делото пред въззивната инстанция.
Счетено е за неоснователно възражението на касатора за недължимост на лихвата за забава, поради непосочване на сметката на ищцата, по която да се извърши плащането. Изложени са съображения, че непосочването на сметката не е пречка застрахователят да определи обезщетението, като резервите относно плащането са самостоятелно основание за отказ да го изплати. Прието е, че в случая непосочването на сметката е ирелевантно и не е от естество да освободи ответника от заплащане на лихви, след изтичане на 15-дневния срок, а не тримесечния срок от сезирането му, доколкото и в хода на исковото производство ответникът не е определил размер на обезщетението, а изразява становище за неоснователност на иска, което продължава да поддържа до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, като обжалва решението изцяло в осъдителната му част. Ето защо, съдът е счел, че лихвата е дължима, считано от датата, следваща изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по претенцията на ищеца - от 19.12.2016г. С оглед на това е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати законната лихва върху сумата от 100 000 лева - застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ за неимуществени вреди, считано от 23.12.2016г. до окончателното й изплащане.
По релевирания правен въпрос:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Според чл.496, ал.2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл.496, ал.1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата.
В чл.497, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ /т.1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ /т.2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с разпоредбата на чл.106, ал.3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни обезщетения.
Видно от разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 КЗ, предявяването на писмената застрахователна претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите става по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата на чл.380, ал.1 КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл.380, ал.3 КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл.380 КЗ в Глава тридесет и шеста „Обща част” от Дял първи „Общи изисквания към всички договори” на КЗ и препращането на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 КЗ към реда по чл.380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложение намира, както правилото на ал.1 на чл.380 КЗ, установяващо задължение на увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и нормата на ал.3 на чл.380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това задължение – забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл.497, ал.1 КЗ.
Общата уредба на института „забава на кредитора” се съдържа в чл.95 ЗЗД. Според даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора е налице, когато кредиторът: 1/ неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или 2/ не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Правилото на чл.380, ал.3 КЗ урежда конкретна проявна форма на забавата на кредитора относно плащането на застрахователното обезщетение, а именно - непосочване от лицето, предявило застрахователна претенция, на банкова сметка за изплащането й, като свързва с нея настъпването на една от уредените в чл.96 ЗЗД последици на забавата на кредитора – освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, и по-конкретно – от заплащане на законна лихва за забава, тъй като престацията на длъжника е парична. Когато застрахователят не е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, мораторна лихва не се дължи с оглед липсата на забава на длъжника, поради което въпросът за приложението на чл.380, ал.3 КЗ не стои, тъй като посочената разпоредба урежда условията за отпадане на последиците от забавата на длъжника, каквато в тази хипотеза не е налице.
Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл.380, ал.3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл.498, ал.1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице. В този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение. Така, според решение № 194 от 03.02.2016г. по т.д. № 1890/2014г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, забавата на кредитора по чл.95, ал.1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава.
С оглед горното, ВКС приема, че когато застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл.432, ал.1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл.380, ал.3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава по чл.497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.
Предвид изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос: „Разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.”.
По основателността на касационната жалба:
Във връзка с претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се установяват следните факти:
Ищцата е сезирала на 02.12.2016г. застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение. След завеждане на претенцията, застрахователното дружество с писмо от 16.12.2016г., получено от ищцата на 19.12.2016г., я е поканило да представи банкова сметка по чл.380, ал.1 КЗ, както и копие на талона на сметката, издаден от банка. В същото писмо застрахователят е заявил, че на основание чл.380, ал.1 КЗ не може да образува щета до момента на посочване на банковата сметка. С писмо от 21.02.2017г., получено от ищцата на 23.02.2017г., застрахователят я уведомява, че по претенцията е образувана щета № [ЕГН] от 30.01.2017г. и иска представяне на заверен препис от акт за приключване на наказателното производство, в зависимост от начина, по който то е приключило – съдебно решение и мотивите към него, прокурорско постановление, наказателно постановление, както и изготвени в хода на следствието автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
След изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, ищцата е предявила на 08.03.2017г. исковата молба по чл.432, ал.1 КЗ, предмет на делото. В нея се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 30.09.2016г. до окончателното изплащане на главницата.
След завеждане на прекия иск, с писмо от 03.04.2017г., получено от ищцата на 06.04.2017г. застрахователното дружество е направило отказ от плащане по щетата, позовавайки се на непредставяне на акт за приключване на наказателното производство и изготвени в него експертизи, поради което е заключено, че основанието и размерът на претенцията не са напълно и надлежно установени. Въз основа на изискана служебно от апелативния съд справка по наказателното производство е установено, че досъдебното производство е прекратено с постановление от 07.03.2018г. на Окръжна прокуратура - Плевен, което не е влязло в сила. Производството пред апелативния съд е образувано по жалба на застрахователя срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, като въззивната жалба съдържа оплакване, че не е налице виновно поведение на застрахования при него водач, което възражение е направено от застрахователя в отговора му на исковата молба. Данни за банкова сметка на ищцата не са постъпили в дружеството, като такива са представени по делото пред въззивната инстанция.
Непосочването при предявяване на застрахователната претенция на банкова сметка, по която да се плати обезщетението, не е обстоятелство, което води до неговата недължимост и не възпрепятства определянето му, поради което не е основание за отказ за образуване на щета, съответно за определяне на размера на обезщетението от застрахователя. Ето защо, при постъпване на претенцията при застрахователя, последният неоснователно е отказал образуване на щета по нея.
По реда на чл.106, ал.3 КЗ застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В конкретния случай, искането на застрахователя, получено от адресата му на 23.02.2017г., за представяне на акт, с който е приключено наказателното производство във връзка с настъпила на 30.09.2016г. смърт при ПТП, е неизпълнимо, тъй като актът за приключването му е постановен на 07.03.2018г. т. е. повече от една година, след изтичане на 02.03.2017г. на окончателния тримесечния срок на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ за произнесе по претенцията. Освен това, постановлението за прекратяване на наказателното производство не е факт от значение за установяване на механизма на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението. За да приключи наказателното производство с влязла в сила присъда, следва да се развие, както фазата на досъдебното, така и фазата на съдебното производство, което обективно е невъзможно да стане в рамките на срока за разглеждане от застрахователя на извънсъдебната претенция на увреденото лице, заведена два месеца след ПТП, при което е настъпила смъртта, от която произтичат претендираните неимуществени вреди. Изготвените в наказателното производство експертизи имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499, ал.1 КЗ определя обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством застрахователна експертна комисия при него.
С оглед изложеното, искането на застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не представляват искане по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл.497, ал.1, т.2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията. Незаконосъобразен е изводът на решаващия състав, че ответникът по иска е изпаднал в забава на 19.12.2016г. относно плащането на застрахователното обезщетение с изтичане на 15-дневен срок от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя. Началото на течението на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498, ал.1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства, поради това, че: 1/ застрахователят не ги е поискал или 2/ поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл.106, ал.3 КЗ, срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ. Безспорно, условие за прилагане на този срок е към момента на изтичането му да не е налице непредставяне на доказателства от увредения във връзка с надлежно искане на застрахователя за това по чл.106, ал.3 КЗ. Тази отрицателна предпоставка обаче в посочените две хипотези не може да намери проявление, тъй като при тях, или липсва искане на застрахователя по чл.106, ал.3 КЗ, или има неизпълнение от увреденото лице на ненадлежно искане по чл.106, ал.3 КЗ, приравнено по последици на липса на искане по чл.106, ал.3 КЗ. В тези случаи, при преценка на началния момент на забава на застрахователното дружество няма конкуренция между двата срока по чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. Такава е налице само при представяне от увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя.
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят изпада в забава на 03.03.2017г., след изтичане на 02.03.2017г. на тримесечния срок по чл.497, ал.1 т.2 , вр. чл.496, ал.1 КЗ.
Последиците от забавата на касатора не отпадат на основание чл.380, ал.3 вр. ал.1 КЗ, тъй като за периода от момента на изпадане на длъжника в забава до посочване от кредитора във въззивното производство на банкова сметка, по която да му се плати, не е налице причинна връзка между неплащане на обезщетението и непосочването на сметката, доколкото причина за неплащането е становището на длъжника за недължимост на главницата. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.380, ал.1 КЗ не изисква представяне на доказателства за банковата сметка, а само посочване на пълните и точни данни за нея.
Независимо, че за периода от 23.12.2016г. /от която дата е присъдена лихвата/ до 02.03.2017г. вкл. застрахователят не е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият състав на ВКС приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 02.12.2016г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за периода от 23.12.2016г. до 02.03.2017г. касаторът дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Предвид изложените съображения, крайният извод на апелативния съд, за дължимост от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 23.12.2016г. до окончателното му изплащане, е правилен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в допустаната до касационен контрол част.
С оглед признаване на факта на изплащане на ищцата на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лева, не се дължи присъждане на адвоката й на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА за касационната фаза на производството.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1305 от 28.05.2018г. по в.гр.д. № 2036/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение от 25.02.2018г. по гр.д. № 2912/2017г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ЗД „ЕВРОИНС” АД да заплати на В. Й. П. законната лихва върху сумата от 100 000 лева - застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ за неимуществени вреди, считано от 23.12.2016г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|