Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * ред за установяване употребата на алкохол * пияно състояние

6

РЕШЕНИЕ

№ 305

гр.София, 17 януари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова к. д. № 1212/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адвокат П. П. - защитник на подсъдимия И. В. Х., срещу решение № 366, постановено на 26.09.2016 год. по ВНОХД №481/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Правят се няколко алтернативни искания - оправдаване на подсъдимия, налагане на по-леко наказание, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК или отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Постъпила е жалба и лично от осъдения И. Х., в която се претендират същите касационни основания.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Поверениците на частните обвинители-адвокат Б. и адвокат Д., пледират за потвърждаване на решението на САС като правилно и законосъобразно.
Подсъдимият Х. в предоставената му последна дума моли да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, като изтърпяването на същото да бъде отложено за определен изпитателен срок.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 5, постановена на 18.02.2016 год., по НОХД №182/2015 год., Окръжен съд-гр. Враца е признал подсъдимия И. В. Х. за виновен в това, че на 02.02.2014 год. на път ІІ-15 на км.4+100 в посока [населено място]-гр. Враца, при управление на МПС-л.а. „Л. Р. Д.“ с ДК № , нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на Н. Л. М., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.1 и пр.4, б. „б“, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване, като го оправдал по обвинението за допуснати нарушения на чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.3 и чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП и на чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП.
Със същата присъда на подсъдимия Х. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По повод постъпила жалба от подсъдимия срещу първоинстанционната присъда с искания аналогични на направените пред ВКС и жалба от частните обвинители с искане за увеличаване на размера на наложените наказания, в Софийски апелативен съд било образувано ВНОХД № 481/2016 год. С решение № 366, постановено на 26.09.2016 год. по същото дело, САС изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснато нарушение на чл. 20, ал.2, пр.1 от ЗДвП, а в останалата част я потвърдил.
Основното възражение, което се прави в касационната жалба на защитника на подсъдимия е за необоснованост на така постановените съдебни актове, като се твърди, че по делото не са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието и наличието на квалифициращите елементи - „пияно състояние“ и „бягство от местопроизшествието“.
Необосноваността на съдебните актове не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. Това оплакване е относимо само към съдилищата по фактите, тъй като касационният съд не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да оправдава подсъдимия, каквото искане се прави от жалбоподателя. В правомощията на ВКС е единствено да провери дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на тях.
При извършване на касационната проверка, в рамките на своите правомощия, настоящият съдебен състав констатира, че съдилищата по фактите са нарушили процесуалните правила, свързани със задълженията им по събиране, проверка и оценка на доказателствата, като при обсъждане на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“ са се позовали на доказателствен източник, който не е приобщен по предвидения за това процесуален ред.
Видно от протокол за медицинско изследване / т. І б от ДП/, подс. Х. е бил изпробван в 20, 57 ч. за употреба на алкохол с алкотест -дрегер, който е отчел наличие на алкохол 2,65 промила. От същия протокол и от постановление за възлагане извършването на медицинска манипулация – вземане на кръв / т.І б, л.51 и л.52 от ДП/, се установява, че с постановление на разследващия полицай, водещ дознание № 145/2014 год. по описа на РУП-гр. Враца, на основание чл. 146, ал.4 от НПК, в 22, 35 ч., от подсъдимия е била взета кръвна проба за изследване на концентрацията на алкохол. С постановление от 03.02.2014 год. /т. І б, л.50 от ДП/, разследващият орган е назначил на основание чл. 144 и сл. от НПК съдебно-химическа експертиза с предмет - изследване на взетата от подсъдимия кръв за наличие на алкохол и определяне на неговата концентрация. В изпълнение на поставената експертна задача, вещото лице М. С. / химик при Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР- Враца/ е извършила експертно химическо изследване, резултатът от което е отразила в писмено експертно заключение /т. І б, л.49 от ДП/. В заключението на извършената СХЕ е отбелязано, че кръвта за изследване е получена на ръка в химическата лаборатория на 03.02.2014 год. в 10.00 часа, изследвана е на 04.02.2014 год., като до тогава пробата е съхранявана в хладилник при температура 4 градуса по Ц., като при отварянето й не е почувствана миризма, резултат от разложителен процес. В експертното заключение вещото лице е отразило, че при проведеното изследване е констатирана концентрация на алкохол в кръвта 2,27 промила.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил като доказателствен източник заключението на СХЕ, но не е включил вещото лице М. С. в списъка на лицата за призоваване. Първостепенният съд не е призовал и не е разпитал посоченото вещо лице, не е прочел и приел заключението на СХЕ по реда на чл. 282 от НПК, но при излагане на приетите за установени фактически положения се е позовал на отразените в него констатации. На свой ред въззивният съд също не е приобщил посоченото заключение, като е приел, че става въпрос за химическо изследване, позовавайки се на резултата от него при излагане на приетите за установени факти. Макар да не е посочил конкретни доводи, явно въззивният съдебен състав е приел, че СМЕ всъщност е химическо изследване, извършено съобразно Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС / обн. ДВ, бр. 63/17.07.2001 год., изм. и доп. бр. 23/2006 год./. Според чл. 17 от Наредба № 30, резултатите от химическото изследване на кръвта се отразяват в протокол за химическа експертиза. Този протокол представлява писмено доказателствено средство и не може да се отъждестви с експертното заключение, назначено на основание чл. 144 и сл. от НПК. Експертизите по чл. 144 от НПК се назначават за изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални знания и са един от способите за проверка на събрани доказателства, в рамките на образуваното наказателно производство. Редът за назначаването им е посочен в чл. 145 от НПК. След като изготвената по делото СХЕ е била назначена с постановление на водещия разследването по реда на чл. 145 от НПК, следвало е тя да бъде приобщена към доказателствената съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 282 от НПК. В тази норма е изложена процедурата, по която се събират, проверяват и приобщават към доказателствената съвкупност експертните заключения, включително и изготвените в хода на досъдебното производство. Съгласно посочената разпоредба заключенията на съдебни експертизи се прочитат, разпитват се вещите лица, като се дава възможност на страните да зададат въпроси на експертите и след това се приемат или не. Предвидено е изключение - да се приеме заключението, без да се разпитва вещото лице, при условия, че е налице съгласие на страните за това. Позоваването на отразените в заключението резултати от извършените експертни изследвания и анализи е допустимо при положение, че експертното заключение е приобщено към доказателствения материал по описания по-горе ред. След като инстанциите по същество не са спазили посочения в чл. 282 от НПК ред, те не са имали законово основание да формират своите фактически и правни изводи въз основа на посочената експертиза.
В този смисъл, оплакването на защитата, че съдилищата по фактите са се позовали на доказателствен източник, който не е събран и проверен по предвидения за това процесуален ред е напълно основателно. Такова е и възражението на защитата, че незаконосъобразно въззивният съд се е позовал на други доказателства- гласни такива, като е счел, че те сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че е осъществено квалифициращото обстоятелство – „пияно състояние“. Касационният съдебен състав констатира в тази връзка, че въззивната съдебна инстанция неправилно е възприела указанията, дадени към съдилищата с ПП на ВС № 1 от 17.01.1983 год. по н.д. №8/1982 год. Съгласно посоченото постановление „пияното състояние“ се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК- химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта и урината, медицинска експертиза за алкохолна концентрация, когато не е направено химическо изследване, но има данни за поет алкохол, свидетелски показания и други. В посоченото постановление, Върховният съд е изброил способите за установяване на употребата на алкохол като на първо място е поставил химическото изследване на алкохолната концентрация в кръвта и урината, като най - точният научен метод за доказване на пияното състояние. Останалите способи и доказателствени средства са посочени като алтернативен начин за установяване на пияното състояние, ако не е извършено или не може да се направи химическо изследване. То може да се установява и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства. В конкретния случай такива други доказателства са били събрани на досъдебното производство, като в изпълнение на възложената на експерта СХЕ, чрез химически анализ е установено наличието на алкохол и неговата концентрация в кръвта на подс. Х.. При това положение въззивният съд незаконосъобразно е приел за достатъчно, че „пияното състояние“ се установява от свидетелските показания, игнорирайки заключението на изготвената СХЕ.
Въззивната съдебна инстанция не е констатирала допуснатото от първостепенния съд нарушение на чл. 282 от НПК и не го е отстранила, въпреки съществуващата процесуална възможност за това, предвид правомощията на същата като „втора първа инстанция по същество“. Нарушението е съществено, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, който е признат за виновен в осъществяване на квалифициращо деянието обстоятелство, без това да е доказано по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед отстраняване на нарушението.
При това положение, отговор на възраженията, изложени в касационната жалба, за недоказаност на авторството на деянието и наличието на квалифициращото обстоятелство „бягство от местопроизшествието“, както и за явната несправедливост на наказанието, следва да бъден даден при новото въззивно разглеждане на делото.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т. 4, вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 366, постановено на 26.09.2016 год. по ВНОХД № 481/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, V-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.