Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                                 № 117                                        София, 16 март 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Цветинка Пашкунова     при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 92/2009 г.     Касационното производство е образувано по жалба на упълномощен защитник на подсъдимия Г. Б. – адвокат Г от АК – Благоевград, срещу нова присъда № 424/21.11.2008 година постановена от въззивен състав на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са въведени две касационни основание – чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК – допуснато нарушение на закона и съществено процесуално нарушение. Твърди се, в допълнение към жалбата, че на подсъдимия са ограничени правата като страна в процеса, както и правото му на защита, а процесуалните нарушения са довели до неправилно приложение на закона. Конкретните доводи в подкрепа на първото касационно основание са за допуснати нарушения на наредба № 30/27.06.2001 година, за реда за установяване употребата на алкохол /чл. 4/ и провеждане на част от първоначалните действия във връзка с констатиране на нарушението, в отсъствие на преводач. Направено е безалтернативно искане за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. Пред касационната инстанция, подсъдимият редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Неговият защитник, адвокат Ч, редовно призован не се явява, но е депозирал молба, с която прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие и писмено поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната нова присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбата е основателна.   С цитираната присъда е отменена оправдателна присъда № 766/23.06.2008 година по н о х д № 1141/2008 година по описа на РС-Петрич и вместо това въззивният състав постановил нова, с която признал подсъдимия Г. Б. за виновен в това, че на 22.06.2008 година в гр. П. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила – 1,36 промила, установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкомер 931” и за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК го наказал с лишаване от свобода, в размер на три месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок, както и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца. При проверката по делото се установи, че при проведеното бързо досъдебно производство, основният свидетел на обвинението П. Б. , като актосъставител на констатираното нарушение по чл. 5 ал. 2, т. 3 ЗДвП и служител на РПУ – Петрич, е дал неверни показания по два основни въпроса. Първо е заявил, че е провел проверката на гръцки език, тъй като той самият знаел малко и второ, че след съставянето на акта подсъдимият е бил закаран в спешния център на МБАЛ „Рокфелер” в Петрич, където отказал да даде кръвна проба. В съдебното заседание пред първата инстанция, вече в присъствието на страните в процеса – /подсъдимият и неговият защитник/, същият свидетел заявил, че не знае гръцки, но използвал услугите на българка, която била в колата на подсъдимия. Последният дал обяснения пред въззивния съд, че двете българки в колата му знаели много слабо гръцки език. Те не са установени и не са разпитвани пред инстанционните съдилища. Освен това подсъдимият оспорил показанията на техническото средство. В съдебното следствие пред първата инстанция, свидетеля Б дал обяснения за поведението си като контролен орган, от което личи, че то е било напълно несъвместимо със служебните му задължения. Това е така, защото след като съставил акта и издал талон за кръвна проба на подсъдимия, вместо да го заведе в съответното здравно заведение, той взел свидетелството му за управление на МПС и го пуснал с автомобила да закара българките по домовете им. Едва след като изтекло времето отразено в талона за вземане на кръвна проба, той се обадил по телефона на подсъдимия и двамата отишли в спешния център. Там вместо подсъдими, при дежурния лекар отишъл свидетелят и предоставил носения от него талон, в който лекарят вписал „Лицето не се яви до 3,40 на 22.06.2008 година за взимане на кръв за проба за алкохол” и се подписал. Съгласно цитираната наредба, хипотезите за отказ от страна на проверяваното лице са две – а/ по чл. 6, когато непосредствено след съставянето на акта, нарушителят откаже да получи талон за медицинско изследване и б/ по чл. 11 ал. 4 – когато лицето, заведено от контролния орган или по своя инициатива вече е в медицинското заведение, откаже да бъде изследвано, чрез вземане на кръв. В първата хипотеза, това се удостоверява от контролния орган с подпис на един свидетел, а във втория, се отразява писмено от лекаря върху протокола за медицинско изследване. В процесния случай, по вина на контролния орган, подсъдимия не попада в нито една от тези хипотези. Освен изложеното, от показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимия е изяснено и това, че на подсъдимия не му е обяснено на разбираем език каква е последицата при отказ да се даде кръвна проба. Нещо повече, от показанията на свидетеля не личи той да е разяснил това на подсъдимия и на български език. От неговото поведение по време на проверката личи, че той самият не познава наредба № 30/2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друга силно упойващо вещество от водачите на МПС. Този извод следва от заявеното пред първата инстанция – „Докато го вземем от хотела времето беше станало 3,50 часа и пак нямаше да му вземат кръв, защото в бърза помощ, обръщат внимание на времето посочено в талона”. Това съждение е в противоречие с разпоредбата на чл. 11 ал. 3 от наредбата – „вземането на кръв при изследване за алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. При обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок, той отразява причините за забавянето и часа на вземането.” От цитата следва, че лекарят е длъжен да вземе кръв и при закъснение на носителя на талона. Въззивният съд, въпреки, че от фактическа страна установил, че подсъдимият не е получил талон за изследване, приел, че той е отказал да даде кръвна проба, без да анализира обстоятелството, че не подсъдимият, а свидетелят Б е предоставил талона на дежурния лекар за да отрази посочената по-горе констатация. В процедурата до повдигането на обвинението по бързото производство, подсъдимият е бил без преводач, като и преди това по време на констатирането на употребата на алкохол и след това в досъдебното и в съдебното производство, той е твърдял, че отразените стойности върху техническото средство – Алкомер 931, не съответстват на употребеното количество алкохол от него преди проверката. Настоящият състав намира, че допуснатите нарушения по наредба № 30/2001 г. и отсъствието на преводач при проверката от органите на КАТ, са ограничили правото на подсъдимия да узнае правните последици при отказ да се даде кръвна проба при констатации за употребен алкохол с техническо средство. Съдебната практика е последователна, че елементът от престъпния състав по чл. 343б ал. 1 НК – „концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред”, е доказан, когато съответната величина над посочения размер се установи по несъмнен начин и с предвидените от закона средства. Правилно първостепеният съд е приел, че не по вина на подсъдимия, не е установено точното съдържание на алкохол в кръвта му, към инкиминираният момент – 3,10 ч през нощта на 22.06.2008 година и го оправдал по повдигнатото обвинение. В противоречие с основните принципи на процеса е съображението на въззивния съд, че липсата на преводач при констатирането на нарушението и последвалите го действия на контролните органи е несъществено нарушение. Именно поради отсъствието му, за подсъдимия са възникнали неясноти, свързани с правата и задълженията му по цитираната наредба и са рефлектирали върху правото му да се защитава адекватно. Когато тази констатация се свърже с обстоятелството, че фактически той е бил лишен от талон за кръвна проба, изводът на втората инстанция, за виновност по повдигнатото обвинение е незаконосъобразен, на още по-голямо основание. Поради това, че при посочените нарушавания на реда по наредба № 30/2001 година, относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, не може да обоснове отговорността му като водач на МПС по чл. 343б ал. 1 НК, следва да се приеме, че той не е осъществил състава на това престъпление. Съгласно правомощията на касационната инстанция по чл. 354 ал. 1, т. 2 НПК и на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК, подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, след отмяна на атакуваната нова присъда на Благоевградския окръжен съд.   Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК,Върховният касационен съд, трето наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА изцяло нова присъда № 424/21.11.2008 година на Благоевградски окръжен съд по в н о х д № 311/2008 година и признава на НЕВИНОВЕН подсъдимия Г. Б. , в това, на 22.06.2008 година, в гр. П. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила – 1,36 промила, установено по надлежен ред и го ОПРАВДАВА по обвинението в престъпление по чл. 343б ал. 1 НК.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: