РЕШЕНИЕ №196 гр. София, 31 октомври 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева , при становището на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 926 по описа за 2016г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 от НПК и е образувано по подадени жалби от осъдени подсъдими, В. П. и А. И., срещу решение № 140/ 30.06.2016г. по ВНОХД № 208/2015г.. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 113/21.11.2013г. по НОХД № 309/2012г. по описа на Варненски окръжен съд. В жалбата на подс.П. се изтъква наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, алтернативно се въвежда и основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Нарушението на процесуалните правила се извежда от възприемането на различна фактическа обстановка от съдилищата, за разлика от въведената в процеса с обвинителния акт по делото. В жалбата се твърди и липса на мотиви на въззивния състав относно възраженията на защитата при обсъждане показанията на св.М. и св.И., депозирани пред съда от първата инстанция. Настоява се, че съдилищата не са отговорили на възраженията на защитата за обективна невъзможност подсъдимите да са били на мястото на произшествието, като не били изложили ясни, точни и непротиворечиви мотиви в тази връзка. Посочените процесуални нарушения според защитата на подс.П. довели до неправилно приложение на материалния закон, който бил приложен неправилно относно авторството на деянието, както и до използването на предположения. Алтернативно се посочва, че съдебните инстанция не били отчели при налагане на наказанието на подс.П. смекчаващите вината обстоятелства, без да са налице отегчаващи такива. В касационната жалба се иска отмяна на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно се иска намаляване на наказанието. В жалбата на подс.И. се релевират и трите касационни основания, като се сочи,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото бил признат за виновен, без да бъдат изложени факти за негови лични действия, не били дадени отговори на съществени възражения на защитата, съдът бил използвал предположения и при противоречиви мотиви. Съдът бил игнорирал заключението на съдебномедицинската експертиза, съгласно което застрашаващия живота на постр.М. удар е бил само един, липсвали мотиви относно изпълнителното деяние по чл.116 от НК. Съдът дължал отговор в такъв случай, при наличието само на един удар, защо признава и подс.И. за виновен по обвинението за убийство. Признаването на подсъдимия за виновен, без да са описани негови лични действия и при изводи за причиняване на застрашаващото увреждане с цилиндричен предмет, който според присъдата се намирал у подс.П. водело до нарушаване на материалния закон. В жалбата се настоява за допуснато съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на подс.И., тъй като е предаден на съд за нанесени на постр.М. удари с бухалка, а за тези удари с такъв предмет е осъден подс.П.. Защитата твърди, че тези съществени нарушения биха могли да загубят процесуалното си значение, ако деецът бъде оправдан поради липса на установени негови действия по причиняване на средната телесна повреда на постр.М.. В жалбата се сочи, че пред въззивната инстанция защитата се е позовала на показанията на св.С., съгласно които последният пострадал, постр.М., бил подгонен и евентуално нападнат от едно лице, като това възражение не било обсъдено. Настоява се за депозирани възражения относно използването на данни от камерите на заведението за хранене, тяхното несинхронизиране, като при анализ на часовете на тези камери и на обзорна камера на кръстовището се установявало, че св.С. се е обадила на телефон № 112 в 02:21ч. Според възражението на защитата връщането на двамата подсъдими било след 12 минути и 26 секунди по несинхронизираните с астрономическото време камери на заведението. Астрономическото време на тръгване от заведението преди това било установено от камерата на кръстовището – 02:08:00ч., което пък означавало реално тръгване втория път от заведението в 02:20:26ч. Защитата твърдяла, че не е възможно за 34 секунди двамата подсъдими да достигнат до мястото на нападението, като било задължение на съда да изследва именно този въпрос. В жалбата се твърди, че мотивите на въззивния съд били неясни и противоречиви, при отхвърлянето на показанията на свидетелите, установяващи алиби на подсъдимите. Възраженията на защитата относно показанията на св.М. били оставени също така без отговор. При възприемането на част от показанията на досъдебното производство по отношение на св.М. и св.И., съдът отхвърлил тези от съдебното производство, позовавайки се на кредитираната съвкупност. Според защитата съдът не бил посочил коя е тази съвкупност и тезата, че показанията в съдебното производство са резултат от повлияване, почивала на предположение на съда. Защитата не получила отговор и на доводите си относно естеството и качеството на показанията на частния обвинител М., нито на възраженията си относно липсата на автомобил според показанията на св.С. и св.С.. Изложените съображения относно показанията на св.Х., св.Н. и св.И. били изградени в нарушение на изискванията на процесуалния закон и били израз на пристрастност. Не бил даден отговор относно заключение по изследване на веществените доказателства по делото, където била намерена следа от кръв по дрехите на св.И. и св.М., както и на св.М. с неустановена по делото кръвногрупова принадлежност, като защитата посочва, че по вещите на подсъдимите не била открита кръв, макар травмата на св.М. да предполагала наличието и. Доводите относно участието на неустановено по делото лице не са били предмет на въззивното обсъждане, не били изложени мотиви относно време, маршрут и оттегляне при движението на извършителите и възраженията в тази връзка. Правото на защита било нарушено от отказа на съда да събира доказателства относно електрическото осветление на мястото на инцидента и да проведе следствен експеримент за придвижването на подсъдимите. На последно място защитата се позовава на явна несправедливост на наложеното наказание, като в нарушение на презумпцията за невиновност било възприето като отегчаващо вината обстоятелство това, че „ не е налице осъзнаване на извършеното от двамата подсъдими “. Съдът не бил посочил и едно смекчаващо вината обстоятелство. В касационната жалба се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като алтернативно се иска намаляване на наказанието. В съдебното заседание прокурорът от ВКП дава заключение, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения по сочените касационни основания. Споделя изложените доводи от поверениците на частния обвинител и моли да се оставят жалбите без основание. Частният обвинител М. не се явява, представлява се от повереници, които пледират за отхвърляне на касационните жалби. Оспорват доводите на защитата, че не е бил даден отговор на техните възражения, като посочват, че такъв е даден и то аргументиран. Оспорват и твърдението за съществени изменения на обстоятелствената част на обвинението, твърдейки, че такова няма и във връзка с това не било нарушено правото на защита на подсъдимите.Прави се позоваване на предходно отменително решение на ВКС, като се оспорват доводи на защитата, аргументиращи негова неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че извън изричната разпоредба на чл.355, ал.1, т.2, пр.2-ро от НПК, указанията на ВКС по правилното приложение на материалния закон са задължителни и в този смисъл следва да се съобрази твърдението за настъпила промяна във волевия умисъл на двамата дейци. Бил налице пряк умисъл при подсъдимите, правилно било отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, така и личната им такава. Сочи се, че възраженията на защитата след отменителното решение частично били удовлетворени, където това не е сторено, има надлежен отговор за причините. Тезата за привнесен спомен при възприятията на постр.М. била голословна и по делото не се съдържали доказателства в тази връзка. В заключение се настоява, че наказанията са определени справедливо, при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което се иска потвърждаване на присъдата и решението на въззивната инстанция. Подс.П. се явява, представлява се от защитник, който поддържа подадената касационна жалба, като черпи довод от особеното мнение на съдия-докладчика по делото. Твърди, че въззивното решение е постановено при възприемане на коренно променена фактическа обстановка и обстоятелства, сравнимо с тези във първоинстанционната присъда. Осъдителната присъда била постановена за деяние, за което подс.П. не е имал обвинение в първата инстанция. Утвърждава липса на мотиви относно възможността за възприемане на лицата на нападателите, поради отсъствието на светлина. Настоява за липсата на мотиви и отговор на направените по делото възражения от защитата, както и за избирателен отговор на част от възраженията, а също така и за противоречиви мотиви. Защитата пледира за уважаване на касационната жалба, отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Подс.И. се явява, представлява се от защитник, който също поддържа касационната жалба. Защитата се позовава на предходно отменително решение на ВКС, в което е бил третиран въпроса за правилното приложение на материалния закон, без проверка на спазване на процесуалните правила, като е било посочена необходимостта при новото разглеждане да се проверят процесуалните възражения на защитата. Защитата твърди, че при новото разглеждане на делото въззивната инстанция само формално отговоря и то на част от възраженията, като само е демонстрирана процесуална активност. Посочва, че не са съпоставяни свидетелските показания, във връзка с тези на постр.М., като неправилно са възприети показанията му годен доказателствен източник. Позовава се на оплакване относно нанесени няколко удара на пострадалия, като утвърждава, че само един от тях е годен да причини смърт, докато другите удари са причинили леки телесни повреди. Изложени са мотиви ,че по отношение на другите удари бил налице умисъл за причиняване на лека телесна повреда, без да бъдат изложени такива защо признава и двамата за виновни в извършване на опит за убийство, след като годния да причини смърт удар е само един. Моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като поддържа и алтернативното си искане относно справедливостта на наложеното наказание, позовавайки се на съдебната практика по налагане на наказания за довършен опит за убийство, с които конкретното наказание е съпоставимо. Твърди, че няма нито един факт, който да обоснове налагането на такава изключително тежка санкция. В реплика защитата оспорва доводи на частното обвинение за наличието на шапка, посочва противоречивост в аналитичната дейност на въззивната инстанция, която приема обаждането на св.С. в 02:21ч., а отхвърлила достоверността на часовото отбелязване на камерата за видеонаблюдение при обсъждане алиби на подсъдимите. В реплика защитата на подс.П. сочи,че за двамата подсъдими е обективно невъзможно да са на местопрестъплението в посоченото време. Сочи, че описваният от съда маршрут е странен и че е невъзможно той да бъде изминат за посоченото време, като според защитата са необходими 7-8 минути. В дуплика повереник на частния обвинител заявява, че всички доводи са обсъдени и са изложени аргументи във връзка с всяко едно възражения на защитата. В лична защита подс.П. моли да се уважи касационната жалба, подс.И. пледира за същото. При последната си дума подс.П. моли да се уважи жалбата, а подс.И. също моли за това да бъде уважена неговата жалба. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 113/21.11.2013 г. по НОХД № 309/2012 г., на Варненски окръжен съд подсъдимите В. П. П. и А. Е. И. са признати за виновни в това, на 21.03.2011г.в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители и по хулигански подбуди са направили опит умишлено да умъртвят М. И. М., като не довършили деянието по независещи от волята им причини, като на основание чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по реда на чл.54 от НК им е наложено наказание от 17 години лишаване от свобода за подс.П., и от 16 години лишаване от свобода за подс.И., които да се изтърпяват при първоначален строг режим в затвор. Подс.В. П. е бил признат за виновен и в това, на същата дата и място, по хулигански подбуди да е причинил три средни телесни повреди на повече от едно лице - на Г. В. И. и на М. С. М., като на основание чл.131, ал.1, т.4 , пр.3-то, т.12 вр.чл.129, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, определен е и строг режим за изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил второто деяние в съучастие с подс.И., който е оправдан изцяло по това обвинение. По реда на чл.23 от НК на подс.П. е наложено за изтърпяване най-тежкото от определените две наказания, а именно това от 17 години лишаване от свобода при посочения строг режим в затвор. Зачетено е предварителното задържане и на двамата подсъдими, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил двамата подсъдими на разноски по делото в полза на бюджета и на частния обвинител. С въззивно решение № 140/27.05.2016г. по ВНОХД № 208/2015г., състав на Варненски апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната с жалби от двамата подсъдими присъда. Второинстанционното производство е било второ по ред, след постановено след протест на прокурор от Варн.АП, жалби от двамата подсъдими и от частния обвинител отменително решение № 162/29.06.2015г. по н.д.№ 317/2015г. на ВКС,2-ро н.о. При проверката на атакувания въззивен съдебен акт и след обсъждане на доводите на страните, настоящата касационна инстанция намери, че жалбите на двамата подсъдими са основателни. Пределите на касационния контрол са ограничени по начало от възприетата фактическа обстановка по делото, тъй като касационната инстанция не е съд по фактите. Предходните две инстанция са ползвали едни и същи установени факти, като проверяващата въззивна инстанция е посочила, че се ползва от правомощията си по чл.316 от НПК, без обаче изрично да посочи разликата във възприетата фактическа обстановка, сравнимо с тази, възприета от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция се е задоволила само с отбелязването, че събраните „гласни и писмени доказателства не променят установената от първоинстанционния съд значима фактическа обстановка“- стр.16 от мотивите, предпоследен абзац. Спорният въпрос, който се явява и основно възражение на защитата на подс.П. преди всичко, е въведената фактическа рамка на обвинителния акт и противоречието му с установените от първостепенния съд факти, потвърдени след това по същество и от въззивната инстанция. Последната обосновава извод, че досъдебното производство е с подготвителен характер, а съдебното производство заема централно място в наказателния процес съобразно чл.7,ал.1 от НПК. Излага и по принцип верни правни изводи – стр.34 от решението, трети абзац. В крайна сметка обаче въззивната инстанция съществено е подценила значението на изменението на обвинението съобразно чл.287, ал.1 от НПК. Тази правна възможност не е в противоречие със заявеното от законодателя място на досъдебното производство в чл.7,ал.2 от НПК, но е в съответствие с осъществяването на конституционните правомощия на прокурора по повдигане и поддържане на обвинението като цяло. Установен принцип е, когато се влошава наказателноправното положение на дееца, да му бъде дадена възможност да организира защитата си, но не само по отношение на фактите, а също така и по отношение на обвинението, тоест правото, залегнало основно положение от изискването на чл.6, т.3,б.“а“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Законодателят в наказателния процес не е предоставил правна възможност на съда да прави всяко изменение на обстоятелствената част на обвинението, което понятие, разбира се, не е идентично с обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато са налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, законът предвижда да бъде повдигнато ново обвинение и то от прокурора. Изменението е съществено, когато се влошава наказателноправното положение на дееца и са необходими нови усилия за организиране на неговата защита. Разликата във възприетите факти по обвинителния акт за участието на всеки един от подсъдимите в изпълнителното деяние конкретно по чл.116 от НК и тези, възприети от съда от първата инстанция, е очевидна. На страница трета от обвинителния акт, в началото, е посочено, че подс.И. е нанасял удари в областта на главата на постр.М. с цилиндричен предмет, а подс.П. е нанасял удари с ръце и крака. В предходните абзаци е посочено, че само подс.И. с предмета в ръце е нанесъл удар на постр.М., а пък подс.П. се насочил към постр.И. и му нанесъл удари в лицето. Впоследствие подсъдимият И. се присъединил, като той отново с този предмет му нанесъл удар в областта на главата. Съдът от първата инстанция е посочил на стр.502 от съдебното производство/мотиви/, че подс.П. спрял наблизо и при слизането той е държал в ръка тежък предмет. Съдът е утвърдил, че с този предмет подс.П. е нанесъл първо удари на постр.М.- не по-малко от три удара, след това на постр.И. – не по- малко от два. Посочил е също така, че по отношение на постр.М. са нанесени не по-малко от 7 удара предимно в областта на главата,с участието и на подс.И., а част от тях били нанесени от подс.П. именно с тежкия предмет. Въззивната инстанция е възприела, че подс.П. е спрял автомобила – л.7 от мотивите, двамата подсъдими слезли, като именно подс.П. взел в ръка тежък цилиндричен предмет- метална тръба или бухалка. Съдът е посочил, че подс.П. е нанесъл не по.малко от два удара на постр.М. в областта на главата и един в поясната област. Отново този подсъдим е нанесъл не по-малко от два удар в областта на главата на св.И. – стр.8 от мотивите, като по отношение на постр.М. хронологично трети от увредените, отново подс.П. е нанасял ударите с тежкия предмет, като участвал и подс.И.. Наказателноправното положение на двамата подсъдими се е изменило коренно, едва с мотивите на първоинстанционната присъда е установено, че подс.П. е използвал увреждащия тежък предмет. Следва да се отговори дали това е отегчило наказателноправното му положение и отговорът може да е само положителен. Ясно е, че съдилищата са възприели само участие на подс.П. при нанасянето на удари, освен с предмета, и по отношение на постр.М. и постр.И.. Това е довело до признаването му за виновен, докато за подс.И., за който е възприето, че не е използвал такъв предмет, е постановена оправдателна присъда. Това се дължи на обстоятелството, че съдилищата са приели участие само на лицето, което е държало и употребило тежкия предмет в нанасяне на уврежданията на пострадалите М. и И.. При индивидуализацията на наказанието на двамата подсъдими във връзка с обвинението по чл.116 от НК несъмнено използването на тежкия предмет за причиняване на уврежданията с положителност е отчетено, тоест може да се заключи, че наказателноправното положение на подс.П. се е изменило в посока на отегчаване, а това се е случило едва след постановяване на присъдата на първа инстанция. Независимо, че подс.П. има възможност да се защити срещу едно такова изменение на обвинението в следващата съдебна инстанция, то не е допустимо едновременно с това да му се отегчава наказателноправното положение. Законодателят е предвидил това да може да бъде осъществено в определена фаза на процеса, в етапа на съдебното следствие пред първата инстанция и от конкретен участник, а именно прокурора. Нему законодателят е възложил тези функции по коригиране на обвинението при наличието на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Тезата на въззивната инстанция в тази връзка не може да бъде споделена, тъй като всеки един детайл от участието в изпълнителното деяние е от значение и следва да се преценява в светлината на това, дали влошава или не наказателноправното положение на дееца. В случая има преливане на фактите, които утежняват положението на дееца, от единият подсъдим към другия. Докато за подс.И. установеното е в негова полза, същото не може да се каже за подс.П., напротив, неговото положение се утежнява. С други думи, облекчаването на наказателноправното положение на подс.И. не може да е за сметка на другия подсъдим. И това е така, независимо от възможността да се установят различни факти за участието им. Както се посочи вече, когато това се случи, законодателят е предвидил и специална процедура, тази по чл.287, ал.1 от НК. Въззивната инстанция е допуснала противоречие при отхвърляне на възраженията на защитата – стр.34 от мотивите на въззивното решение. Констатацията за фактическото участие на подс.П. с употребата на държан твърд предмет, оприличен на метална тръба или бухалка, според тази инстанция, „не обременява правното положение на всеки един от подсъдимите“. Съдът твърди, че това е така, защото извършената задружна дейност е при общност на умисъла. Вероятно втората инстанция има предвид само обвинението по чл.116 от НК, но пропуска обвинението по чл.131 от НК, за което подс.П. е осъден, а подс.И.- оправдан. Съвсем ясно е, че с възприемането на подобно фактическо положение се е стигнало до оправдаването на подсъдимия И., тоест, ако се установява например, че той е държал предмета, то тогава П. би бил оправдан. С възприемането на фактическото положение, че подс.П. е държал твърдия предмет, съдът е влошил по такъв начин наказателноправното му положение, че вместо да бъда оправдан по това обвинение- по чл.131 от НК, този деец е бил осъден, тоест всички признаци за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението са налице. И ако деецът е можел да се защити пред по-горна инстанция относно въведените в процеса нови факти, то влошаването на неговото наказателноправно положение не е било поправимо, разбира се, при така заетата позиция от въззивния състав. Нещо повече, дължимият анализ на събраните по делото доказателства страда от непълнота, която е опорочила цялата дейност на инстанциите, включително на въззивната, по определяне на приложимия закон и авторството. Още от досъдебното производство липсват целенасочени усилия да се определи кой е управлявал автомобила, в който са се возели двамата подсъдими. Вярно е, че подс.П. е заявявал управление на автомобила, собственост на баща му, инстанциите също се ангажират с това, че той е спрял автомобила на мястото на инцидента. В тази връзка е необходимо да се отбележат следните обстоятелства. Постр.М. е посочил подс.И. като лицето, което е държало предмета, като го е определил и като по-висок – л.26 от том 2-ри от досъдебното производство. На л.75 от том 2-ри същият свидетел е посочил по-високият извършител, т.е. подс.И., че е бил до водача, тоест пътник в автомобила, и е държал тежкия предмет. Св.И. по време на досъдебното производство, на л.88 от том 2-ри, не е посочил извършителя, който е държал тежкия предмет. Той е определил човека, който го е ударил, като по-нисък, без да посочи дали това е пътник или водач на автомобила. Все пак при предходно извършено разпознаване от 22.03.2011г. – р.20,т.2-ри от дос.п-во, е посочил подс.П., като човек , който го е нападнал. За подс.И. не е отбелязал при извършеното разпознаване конкретни действия. Проведените очни ставки от 28.11.2011г. на двамата свидетели с подсъдимите – л.16-25 от т.4-ти на досъдебното производство, внасят само несигурност в показанията на свидетелите, без акцент върху установяването на това, кой е водачът на автомобила, и кой е бил пътник в него. Пострадалият М. дефинира участието на подсъдимите от 16.12.2011г., л.5 и сл. от т.5-ти на досъдебното производство. Посочил е, че по-високият от двамата е бил с черна плетена шапка,без козирка, марка „А.“. При извършеният оглед на автомобила, собственост на бащата на подс.П., са установени две шапки, едната е черна,от плат, но с козирка, марка „А.“, другата е също тъмен цвят, плетена, без козирка, с надпис „ G.S.R.“, съответно лист 112 и л.114 от приложен в том 1-ви фотоалбум. В този разпит не е посочил кой и с какво е нанесъл удар, и колко на брой- като отговор на последен въпрос. При извършеното разпознаване е посочил подс.П. като по-висок от двама, които са ги нападнали, без да индивидуализира конкретно участие. Подс.И. е посочен като по – нисък, без да бъде отбелязано местоположението му в автомобила – протоколи на л.8 и 11 от т.5-ти на д.п-во. В съдебното заседание пред първата инстанция в разпита на постр.М. се съдържа информация за подсъдимия П. (посочен от него като „високия“), който е държал твърдия предмет, определен от свидетеля като тръба, без да се уточнява кой от подсъдимите от коя страна на автомобила е слязъл – стр.106 от съдебното производство,т.1-ви. Съдилищата са били задължени да използват всички критерии за оценка на достоверността и точността на показанията на свидетелите, за да достигнат до обективната истина. Преценката на тримата свидетели за височината на двамата извършители се е проявила като твърде относителна и е критикувана като сигурен критерий, затова съдилищата са били задължени да направят допълнителен опит да разграничат действията на подсъдимите на основата и на други критерии, включително дори и от местоположението им в автомобила или управлението му. От проведените първоинстанционно и въззивно следствие това с положителност не е сторено. Разбира се, следва да се отчита и процесуалната инициатива за развитие на съдебното производство, съответно обстоятелството, че въззивното производство се развива само по жалба на двамата подсъдими, поради което възстановяване на фактическите положения по обвинителния акт не е възможно, предвид постановеното оправдаване на подс.И. по обвинението по чл.131 от НК и установените в тази връзка относими факти, които несъмнено рефлектират върху възприетата цялостна престъпна дейност на двамата подсъдими, включително и тези по обвинението по чл.116 от НК. Трябва също така да се отбележи, че предходната касационна инстанция не е била поставена пред необходимостта да отговаря на подобни възражения, предвид дейността на първата по ред въззивна инстанция и установената от нея фактическа обстановка съобразно правомощията и по чл.316 от НПК. Касационната инстанция е възприела фактическата обстановка като установена от въззивната инстанция без допуснати съществени процесуални нарушения, а това не е без значение за по – нататъшното развитие на делото. Действително при установяване на фактите по делото първата по ред въззивна инстанция се е постарала да примири противоречието между фактите, установени в обстоятелствената част на обвинението и по обвинителен акт от една страна, и от друга – на тези от първостепенния съд, като е успяла да намери необходимия баланс, при който да избегне нарушаването правото на защита на подсъдимите и влошаването на наказателноправното им положение. Не е успяла да постигне това при обосноваване на умисъла за извършване на деянието по отношение на постр.М., което обстоятелство е рефлектирало при постановяване на първото по ред касационно отменително решение. При това касационно разглеждане не са били приети доводите на първата по реда въззивна инстанция относно умисъла на дейците по отношение деянието спрямо постр.М. и е отправен упрек за необсъждане на правните изводи на съда от първата инстанция в тази връзка. Касационната инстанция обаче не е упрекнала предходната в нейната дейност по смисъла на чл.316 от НПК. Касационният състав намира, че в подобен аспект следва да се развие производството, тъй като при второто въззивно разглеждане на делото допуснатото процесуално нарушение от първата инстанция, което се явява и съществено, не е отстранено, а се е задълбочило. С оглед изложеното касационните жалби на двамата подсъдими се явяват основателни и налагат отмяна на атакуваното въззивно решение, съответно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненски апелативен съд. При новото разглеждана делото следва да се имат предвид и дадените указания от предходната касационна инстанция, освен изтъкнатите от настоящия състав на ВКС. Въззивната инстанция дължи и надлежен отговор на останалите възражения на защитата, които трябва да го получат съобразно изискванията на процесуалния закон. Дължи несъмнено и отговор на възраженията относно наказанието и липсата на възприети смекчаващи вината обстоятелства. Въззивната инстанция не е задължена да възприеме всички процесуални искания за извършване на процесуално-следствени действия, като това относно следствения експеримент, дали има синхронизиране на общественото видеонаблюдение с астрономическото време и др., ако може да отговори сама и то достатъчно убедително, относно възможността за придвижване на няколкостотин метра по улици без движение през нощта. Водим от изложеното, на основание чл.354, ал.3 т.2 вр. ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 140/ 30.06.2016г. по ВНОХД № 208/2015г.. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 113/21.11.2013г. по НОХД № 309/2012г. по описа на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивната инстанция - Варненски апелативен съд, за ново разглеждане от друг състав и от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: