4 Р Е Ш Е Н И Е № 83 СОФИЯ, 31.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1065/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. М., заместен на основание чл. 227 ГПК от своите наследници К. К. Н. - М. и К. Д. М., против решение № 348 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са изложените доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответниците по касация Х. Й. В. и В. Д. М. изразяват становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е е оставено в сила решение № 3104 от 23.10.2009 г. по гр.д. № 1811/08 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. М. против Х. Й. В. /К./ и В. Д. М. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], изграден в дворно място, представляващо УПИ І - 7, 8, 9 в кв. 117 по действуващия план на 7-ми подрайон на [населено място], представляващ апартамент с площ 109 кв.м на третия етаж от надстройката, изградена от Ж. “М.”- В., изба № 5, таванско помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Въззивният съд е приел, че имотът не е съсобствен, а е собственост на ответника В. М., който е придобил правото на собственост върху ½ ид. част от него на самостоятелно основание като член- кооператор в Ж. “М.”- В., а другата 1/2 ид. част - по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 46, т.VІІ, дело № 2374/82 г. По делото е установено, че Д. М. и Х. В. са бивши съпрузи. Сключеният от тях през 1956 г. граждански брак е прекратен чрез развод с влязло в сила съдебно решение през 1987 г. Ответникът по касация В. М. е техен син. През 1960 г. Х. М. /В./ заедно с още четири други лица, придобили право на собственост върху 5/6 ид. части от магазин, изба под него, стая над стълбището и идеални части от дворното място, находящи се в [населено място], след което през 1961 г. всички съсобственици отстъпили на Ж. “М.” право на строеж за надстрояване на съсобствена сграда. Установено е също, че Х. М. е имала качеството на член - кооператор в Ж. “Маргарита”. С протокол от 21.01.1967 г. общото събрание на Ж. взело решение за приемане на окончателното ценообразуване на апартаментите и определяне на припадащите им се идеални части от общите части на сградата, видно от който апартамент № 5 на третия етаж от надстройката, избено помещение № 5 и таванска стая № 15, са дадени на Х. М. и на В. М.. Въз основа на този разпределителен протокол през 1967 г. на Х. М. и В. М. е бил издаден нотариален акт за собственост на жилище в сградата построена чрез Ж., с който били признати за собственици на описаното жилище, придадените към него помещения в тавана и мазето и съответните идеални части от общите части на сградата. През 1982 г. Х. М. продала на своя син В. М. ½ ид. част от имота. В съдържащото се в нотариалния акт за продажбата описание на представените документи при изповядане на сделката под т.6 фигурира записването “Декларации по чл. 13 и чл. 14 СК от съпруга на продавачката”. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на ищеца Д. М., че ответникът В. М. не е имал качеството на член - кооператор в Ж., тъй като не е бил приет за такъв по определения в закона и устава на Ж. ред и следователно не е могъл да придобие право на собственост върху построеното чрез Ж. жилище. Приел е, че В. М. е заместил частично в правата своята майка, като е посочил, че липсата на писмена молба за това се е преодолява с обективираното в приетия от общото събрание окончателния разпределителен протокол решение жилището да се предостави в съсобственост на Х. и на В.. Действуващият към този момент Правилник за жилищно- строителните кооперации е допускал това по аргумент от чл. 4, ал.2, съгласно който няколко лица могат да членуват общо в кооперацията и да придобият едно жилище в съсобственост. Тъй като към този момент В. М. е бил малолетен, вместо него и от негово име правните действия са извършвани от майката като законен представител. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса, касаещ реда за встъпване на децата на член- кооператор на Ж. в членственото правоотношение на родителя и възникване на колективно членство за придобиване на едно жилище при действието на Правилника за Ж./ “Известия”, бр. 51/ 25.04.1951 г./. Съгласно чл. 8 от Правилника за Ж., ако уставът не предвижда друго, членове на жилищностроителните кооперации могат да бъдат граждани, които се нуждаят от жилище и искат да си построят собствено жилище в местожителството си. В чл. 9 е предвидено, че нов член на Ж. се приема по молба, подадена до общото събрание, което решава въпроса за приемането му с мнозинство повече от половината от всички членове на кооперацията. Следователно, законът изисква да е взето по предвидения ред изрично решение за приемането на нов член- кооператор. В Правилника за Ж. и в останалите нормативни актове, съдържащи разпоредби, относими към статута и дейността на Ж. /Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, Правилник за кредитиране на жилищното строителство и др./, при действието на които са се развили релевантните за изхода на настоящия спор правоотношения, не се съдържат разпоредби, забраняващи създаването на колективно членство в Ж. след учредяването й. Доколкото обаче редът за заместване на член кооператор изцяло или отчасти от неговия съпруг или от неговите деца не е бил изрично регламентиран в П., както това е направено с по- късно приетия Закон за Ж., следва да се приеме, че е бил приложим общия ред за приемане на нови членове- кооператори- чл. 9 П.. С оглед на изложеното настоящият състав намира за неправилен изводът на въззивния съд, че с обективираното в окончателния разпределителен протокол решение на общото събрание на Ж. жилището да се предостави в съсобственост на Х. М. и В. М., се преодолява липсата на решение на общото събрание за приемането на В. М. за член - кооператор в Ж., вдето по предвидения в П. и устава на коорперацията ред. Членственото правоотношение не може да възникне с факта на разпределяне на жилище на едно лице, тъй като самото то е предпоставка да се извърши това разпределение. Изводът е, че В. М. не е придобил на собствено основание като член - кооператор в Ж. 1/2 ид. част от процесните имоти. Като е приел друго, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК на постановеното въззивно решение. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което да се обсъди наведеното от В. М. при условията на евентуалност възражение за придобиване на право на собственост по давност. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 348 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: