Р Е Ш Е Н И Е № 329 Гр. София, 12 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1105/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Г. А. К. против въззивна присъда от 08. 06. 2015 год. по в. н. о. х. д. № 251/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изложени са доводи, че въззивната инстанция е допуснала нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, вследствие на което е достигнала до погрешни правни изводи за несъставомерност на деянието. Поддържа се искане оправдателната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. К. – адв. П. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Пледира да бъде отменен обжалвания съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Подс. В. С. Я. не изразява лично или чрез защитник становището си по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и пледира същата да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 28. 10. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 5943/2013 год. Софийски градски съд, НО, 3 състав е признал подс. В. С. Я. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2008 год. в [населено място], на [улица], заведение „име”, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. Г. К. – казал му, че ще намери купувач за лек автомобил, марка „марка”, модел „модел" с ДК [рег.номер на МПС] и с това причинил другиму – на Г. А. К., който е собственик на автомобила, имотна вреда в размер на 14 000 лева, поради което на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е отхвърлил изцяло предявения от Г. А. К. против В. С. Я. граждански иск като неоснователен. Присъдата е била проверена по въззивни жалби на повереника на частния обвинител и граждански ищец и на защитника на подсъдимия, като с присъда от 08. 06. 2015 год. по в. н. о. х. д. № 251/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав първоинстанционният съдебен акт е бил отменен изцяло и подс. Я. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С въззивната присъда е отхвърлен гражданският иск, предявен от Г. К.. Касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Въззивната инстанция е основала изводите си за правно значимите обстоятелства върху годни доказателствени източници, които е обсъдила внимателно и задълбочено и ги е интерпретирала съобразно действителния им смисъл и съдържание. Детайлно са анализирани показанията на всички разпитани свидетели, като особено внимание е обърнато на заявеното от свид. М. К. предвид прякото му участие в инкриминираните събития. Градският съд е възприел като достоверни показанията му в частта им за съществуващо устно споразумение между него и подсъдимия, по силата на което В. Я. следвало да продаде автомобила на свид. Г. К. за 33 000 лева чрез автокъщата, притежавана от търговското дружество, в което подсъдимият бил съдружник; кредитирал ги е и досежно твърденията за предаване фактическата власт върху превозното средство през м. март 2008 год., както и относно посоченото, че в продължение на около година свидетелят осъществявал спорадични контакти с подсъдимия, при които бил уведомяван за наличието на потенциален купувач, с когото се водят преговори за цената; отнесъл се е с доверие и към разказаното за укриване на подсъдимия след като през 2009 год. М. К. поискал връщане на автомобила. Същевременно са изложени убедителни съображения защо не са кредитирани показанията на свидетеля за уговорка продажбата да се извърши в най-кратки срокове. Следва да се отбележи, че суверенно право на въззивната инстанция, предвид правомощията й на съд по фактите, е да даде вяра на едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други, а от своя страна касационният съд не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник. Касационната проверка обхваща единствено спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение. При положение, че контролираната инстанция е взела предвид всички доказателства и доказателствени средства, обсъдила ги е поотделно и в тяхната съвкупност, откроила е вътрешните противоречия и несъответствията помежду им, не е изопачила смисъла и съдържанието им, какъвто е и настоящият казус, не може да се приеме, че вътрешното й убеждение е било опорочено. В действителност възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата се отнасят не толкова до неспазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение, колкото до несъгласие с правната оценка на правилно установените релевантни факти. Съображенията на повереника за неправилно приложение на материалния закон не могат да бъдат възприети. В съответствие със закона градският съд е преценил, че доказаните действия на подс. Я. не осъществяват състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. В теорията и съдебната практика не съществува спор, че за извършване на измамата може да се използват договорни отношения, като разграничителният критерий между престъплението по чл. 209 от НК и обикновеното неизпълнение на договорни задължения следва да се търси в намерението и възможността на дееца да изпълни задълженията си. При измамата извършителят изначално, още към момента на сключване на договора няма намерение да изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата част от случаите не разполага и с обективна възможност да стори това, без невъзможността за изпълнение да бъде считана за задължителен признак на измамата. В тази хипотеза самото сключване на договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение. При неизпълнението на облигационно задължение по смисъла на ЗЗД и ТЗ неизправната страна по договора се задължава с намерението да престира уговореното, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. В този случай неуредените отношения се регулират от гражданското право, а споровете между страните се решават по реда на ГПК. Фактът, че подсъдимият е бил съдружник в търговско дружество, чийто основен предмет на дейност е била покупко-продажбата на автомобили, правилно е послужил на градския съд като достатъчно основание за констатация, че В. Я. е разполагал с реална възможност да намери купувач за автомобила, собственост на свид. Г. К.. При наличието на подобна възможност въззивната инстанция е концентрирала вниманието си върху действията на подсъдимия като обективен израз на намерението му към момента на сключване на договора и в съответствие със закона и доказателствата по делото е приела, че те не обосновават еднозначно и категорично извод за отсъствие на намерение да бъде изпълнен поетия ангажимент. В тази насока правилно е било съобразено, че отношенията между подсъдимия и свид. М. К., действащ като пълномощник на баща си – свид. Г. К., са се характеризирали с липса на конкретност относно съществени елементи на договора, каквито са срокът на изпълнение на задължението и последващите действия на страните в случай, че не бъде намерен купувач за превозното средство в този срок, без доказателствата по делото да позволяват несъмненост на извода, че тази неяснота е съзнателно търсена и постигната от подсъдимия, за да улесни реализирането на съществуваща към момента на сключване на договора измамлива цел. Самият К. е проявил недостатъчна грижа към собствените си интереси и се е задоволил с разясненията на В. Я., че преговаря с потенциален купувач, без да поиска среща с евентуалния клиент, без да се поинтересува кой е той и какви условия поставя за сключване на сделката, без да изиска информация какви клаузи от своя страна договаря подсъдимият, за да се стигне до сключване на договор за покупко-продажба на превозното средство, а тези обстоятелства са от съществено значение за преценката дали се касае за действия, обективиращи намерение на Я. да заблуди и измами своя съконтрахент. Вярно е, че градският съд не е коментирал действията на подсъдимия, свързани с предоставянето на автомобила на свид. Т. П. и уверяването й, че си е уредил отношенията със собственика, но това обстоятелство не се отразява на законосъобразността на постановената оправдателна присъда. Съобразно приетото от инстанциите по фактите тези събития са се състояли значително по-късно от сключването на устния договор със свид. М. К. – на неустановена дата в периода 2009 – 2010 год., при отсъствие на каквито и да било доказателства, че още към момента, в който Я. е получил фактическата власт върху автомобила, той е имал ако не уговорка, то поне намерение да го предостави на свидетелката, за да я облагодетелства по този начин. Отделен е въпросът, че повдигнатото обвинение е за това, че подсъдимият е действал с цел да набави за себе си, а не за другиго имотна облага. Всъщност единственият упрек, който може да бъде отправен към въззивната инстанция, касае обвързването на съставомерността на деянието с постигане на целта за набавяне на имотна облага. В принципен план, за да се приеме, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 209 от НК, е достатъчно да се установи съществуването на користната цел, но не е необходимо тя да бъде реализирана. Независимо от това обаче, предвид изложеното по-горе, не са налице основания за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Съобразявайки, константната си практика, че оправдателна присъда следва да бъде постановена, ако деянието изобщо не съставлява престъпление, а не само това по обвинителния акт, настоящият състав на ВКС обсъди възможността поведението на подсъдимия да бъде подведено под друга наказателноправна норма и счете, че при положение, че В. Я. е получил фактическата власт върху автомобила на валидно правно основание, доказаното му поведение и по-специално преустановяването на всякакви контакти със свид. М. К. и укриването му след като последният поискал връщане на превозното средство осъществява признаците на престъпление по чл. 206 от НК. Независимо от това са налице процесуални пречки за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Това е така предвид обстоятелството, че фактическите рамки на обвинението, поставени с обвинителния акт, фиксират времето на извършване на деянието през м. март 2008 год., а неизпълненото обещание на подсъдимия да върне вещта на свид. К. датира от 2009 год., т. е. приблизително една година по-късно. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че възприемането на друг – по-ранен или по-късен момент на осъществяване на деянието е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на деянието, което изисква предприемането на действия от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 от НК. В същото време изменение на обвинението във въззивното производство и то след връщане на делото за ново разглеждане, е недопустимо, което прави безпредметно и отмяната на въззивната присъда и връщането на делото за ново разглеждане. Ето защо проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 08. 06. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 251/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.