Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр. София, 13 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №683/2014г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения М. Й. за възобновяване на нохд №2375/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Варна и за отмяна на обявената на 05.12.2012г. присъда, на основание чл.425, ал.1, вр.чл.423, ал.1 от НПК. В открито съдебно заседание на 10.06.2014г. осъденото лице и упълномощеният му адвокат поддържат заявените претенции, като поставят акцент на незнанието на М. Й. за проведения срещу него наказателен процес и за постановения съдебен акт. Прокурор от ВКП дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №542 от 05.12.2012г., по нохд №2375/2012г., Варненски РС е признал М. К. Й. за виновен в извършено на 16.04.2008г., в [населено място], престъпление по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му наложил наказания - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при строг режим на изтърпяване в затвор, и лишаване от право да упражнява професия и дейност като материално-отговорно лице за ТРИ ГОДИНИ. С визирания съдебен акт в съответствие с предписанията на чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение определената по нохд №908/2006г. на Силистренски РС санкция- лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор. Първоинстанционната присъда не е била предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязла в сила, с произтичащите от това необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд №2375/2012г. на Варненски РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл.423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действащата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид допълнителните уточнения в чл.423, ал.1 НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./ Очертаните процесуални предписания са предпоставени от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Й. не е участвал лично при проведеното наказателно разследване. Досъдебно производство №768/2008г. на ІІІ-то РУП-ОД на МВР, гр. Варна е образувано на 04.08.2008г. срещу М. Й.. В рамките на реализираната от компетентните органи процесуална дейност са положени изключителни усилия от разследващите за намиране на съпричастното към инкриминираното престъпно посегателство лице, с цел привличането му в качеството на обвиняем. Изпратени са призовки на известните в страната адреси на местоживеене на М. Й. /в [населено място] и [населено място]/, изискани са официални справки от Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при МП и от Националната следствена служба, и лицето е обявено за общодържавно издирване с телеграма №24438/12.05.2008г. В резултат на реализираните оперативни мероприятия, по делото е постъпила информация, че М. Й. е подал заявление в Консулската служба към Посолството на Република България, в [населено място], Португалия, за издаване на нови документи за самоличност /лична карта и паспорт/, в което бил посочен актуален адрес на местопребиваване в Португалия и номер на мобилен телефон. На 04.04.2011г. и 22.06.2011г. са проведени телефонни разговори с М. Й., удостоверени с писмен протокол, при които той бил уведомен да се яви съответно на 10.06.2011г. и 16.07.2011г. в сградата на ІІІ-то РУП-ОД на МВР, [населено място] за повдигане на обвинение. Поради неявяването на лицето на цитираните дати и последвалите неуспешни опити за телефонна връзка с него, на 30.09.2011г., при нередовна процедура по призоваване, М. Й. е привлечен в качеството на обвияем, на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК. Очертаният процесуален недостатък е саниран с изготвяне на молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Португалия за връчване на призовка на М. Й., изискваща явяването му в Полицията, за повдигане на обвинение на 30.01.2012г. или 27.02.2012г. Получените материали, касаещи изпълнението на поръчката и установяващи, че търсеното лице не живее вече на посочения адрес в Португалия и местопребиваването му в страната е неизвестно, предпоставило привличането му като обвиняем за престъпно деяние по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК, на 27.02.2012г., при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, с участието на назначен служебен защитник . На 07.05.2012г., по внесен от РП - Варна обвинителен акт срещу М. Й., е образувано нохд №2375/2012г. на Варненски РС. В съдебната фаза на наказателния процес решаващият орган е предприел необходимото за надлежното уведомяване на подсъдимото лице за предстоящото производство и поради обективната невъзможност да бъде намерено, дал ход на делото, в открито заседание на 26.09.2012г. при задочна процедура по чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б.”а” от НПК, финализирала с осъдителна присъда на 05.12.2012г. В изпълнение на обявения и придобил юридически стабилитет съдебен акт, М. Й. е задържан в [населено място], Германия и екстрадиран в България на 21.02.2014г. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл.423 от НПК ред. В обсега на проведеното досъдебно разследване, чиито времеви параметри сочат на следващ заминаването на Й. в чужбина период, срещу лицето не е повдигнато и предявено обвинение, очертаващо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпление, и на същото не са наложени мерки за процесуална принуда, с произтичащите от това задължения и ограничения. Правната норма на чл.6 от КЗПЧОС и константната практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан последващ отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н.д.№2375/2012г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр.109/23.12.2008г., в сила от 27.12.2008г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита- гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл.254, ал.4 от НПК и неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при негови прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на съда за необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл.423 от НПК, чрез възобновяване на нохд №2375/2012г., отмяна на постановената по отношение на М. Й. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и с осигурени реални възможности за упражняване на неговите процесуални права. При съблюдаване на изискванията на чл.423, ал.4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдения в чужбина и за предходното му осъждане, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуално-следствени действия, обусловена от предявения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №2375/2012г. на Варненски РС. ОТМЕНЯ присъда №542 от 05.12.2012г. на РС-Варна, постановена по нохд №2375/2012г., с която е ангажирана наказателната отговорност на М. К. Й. за престъпление по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК. ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. Определя на М. К. Й. мярка за неотклонение задържане под стража . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.