Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 16.06.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2274 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта срещу решение №1471/13.06.2018г. по т.д.№1914/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №197 от 27.01.2017г. по т.д.№6962/2015г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД агенцията е осъдена да заплати на „Ес Ви Ес“ АД, [населено място], сумата от 295 885,51 лв., представляваща допустими разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ № ESF 2203 02 02019, сключен между ищеца като бенефициент и Агенцията по заетостта - Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” в качеството на договарящ орган, за изпълнение на проект „Насърчаване на географската мобилност на персонала на „Ес Ви Ес“ АД, [населено място], чрез осигуряването на транспорт от и до работното място“, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.11.2015г. до окончателното ѝ изплащане, а по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД- сумата от 14 079,13 лева, представляваща лихва за забава върху сумата 295 885,51 лв., дължима за периода от 19.05.2015г. до 05.11.2015г., както и направените по водене на делото разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, включително европейската нормативна уредба, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на конфликт на интереси и нарушение на принципите на прозрачност, равнопоставеност и лоялна конкуренция, както и на изискванията на ПМС №69/2013г./отм./ Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява съществуването на трайни търговски взаимоотношения между бенефициента и избрания изпълнител, базиращи се на предходни и настоящи съдружия, като двете страни и по време на процедурата са имали общи интереси, предвид сключените договори за наем на помещения и МПС. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите му относно допуснати нарушения, свързани с вида на обезпеченията - запис на заповед, вместо гаранция за добро изпълнение; относно включването в цената на всички присъщи разходи на превозвача, включително и тези, свързани със заплащане на винетни такси, както и относно териториалния обхват на лицензията за извършване превоз на пътници в рамките на Европейския съюз, установен като изискване към изпълнителя, което е ограничило кръга на евентуалните кандидати. Ответникът „Ес Ви Ес“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че при формиране на правните си изводи съдът е обсъдил всички релевантни за правния спор доказателства, пресъздал е обстойно фактическата обстановка по делото, като са изследвани всички факти, които имат съществено значение за правния спор. Счита за правилни и обосновани изводите на съда, че към релевантния за спора момент - датата на избор на изпълнител, респ. към датата на сключване на договор с него, не е налице свързаност между бенефициента „Ес Ви Ес“ АД и изпълнителя по договора, съответно не е налице нарушение на нормата на чл.22 ал.5 от ПМС №69/2013г./отм./ Също твърди, че съдът е изложил и много подробни мотиви относно липсата на нарушение на Регламент ( ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012. Счита, че касаторът не е провел пълно и главно доказване на нито едно от твърдените от него нарушения както в процедурата, така и в сключения въз основа на нея договор, поради което въззивният съд правилно ги е приел за недоказани. С определение №426/31.07.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по въпроса относно съдържанието на понятието за конфликт на интереси в контекста на правоотношенията, уредени с ПМС №69/2013г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 - 2013г.", Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм /отм./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че исковете с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са предявени на 05.11.2015г., преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и по силата на § 10, ал.3 от допълнителните разпоредби на същия закон, компетентен да ги разгледа и да се произнесе по тях е гражданският, а не съответният административен съд. Установил е, че с договор за безвъзмездна финансова помощ с peг. №ESF 2203 02 02019 от 06.12.2013г. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Агенцията по заетостта като договарящ орган се е задължила да предостави на „Ес Ви Ес“ АД безвъзмездна финансова помощ в размер на допустимите разходи от 387 250,27 лв. за изпълнение на проект „Насърчаване на географската мобилност на персонала на „Ес Ви Ес“ АД чрез осигуряването на транспорт от и до работното място на служителите на дружеството. Срокът за изпълнение на дейността е уговорен на 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора на 06.12.2013г. Съдът е констатирал, че с писмо с изх.№4701/1029/25.03.2014г. договарящият орган е одобрил документацията със съответните забележки, като е указал на бенефициента, че след привеждането ѝ в съответствие с тях може да публикува публична покана по реда на чл.11, ал.4 от ПМС №69/2013г./отм./ Процедурата по избор на изпълнител чрез публична покана е била осъществена и договорът с избрания изпълнител – „БТД Глобал Турс“ АД от 19.05.2014г. е сключен при действието на ПМС № 69 от 11 март 2013г./отм./ Съдът е приел, че не са налице нарушения на предвидената в чл.22 ал.5 от ПМС №69 от 11 март 2013г./отм./ забрана за сключване на договори за изпълнение на дейности, за които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, с определени категории лица. Приел е също, че не са налице обстоятелства, съставляващи конфликт на интереси по смисъла на чл.57 т.2 от Регламент ( ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент №1605/2002 на Съвета. Поради това е стигнал до извод, че не са налице основания неизплатената по договора сума от 295 885,51 лв. да се третира като недопустим разход и същата подлежи на изплащане. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: С ПМС №69/2013г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 -2013г.", Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм / в сила от 01.04.2012г., отм. ДВ бр.44 от 27.05.2014г., в сила от 27.05.2014г./ се уреждат редът и условията за сключване на договори за възлагане на строителство, включително и отделни СМР, предоставяне на услуги и доставка на стоки, възложители по които са кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ. Правилата на постановлението намират приложение в случаите, когато кандидатите за безвъзмездна финансова помощ и бенефициентите на договорена безвъзмездна финансова помощ не се явяват възложители по чл.7 и чл.14а, ал.3 и 4 от ЗОП или за извършване на определени дейности в рамките на проект не попадат в обхвата на ЗОП и същевременно размерът на безвъзмездната финансова помощ е по - голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект. Съгласно чл.1 ал.4 от ПМС №69/2013г. /отм./ разходването на средствата при подбор на изпълнител се осъществява в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация. Освен на разпоредбите на ПМС №69/2013г./отм./ правоотношенията по подбор на изпълнител от страна на кандидатите и бенефициентите са подчинени на приложимите в съответния период правила на Регламент (EO) №1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) №1260/1999 и Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент №1605/2002 на Съвета, с който се установяват правилата за съставяне и изпълнение на общия бюджет на Европейския съюз и за представяне и одит на отчетите. С тези актове е установен хармонизиран режим, включващ основните принципи, които Комисията трябва да спазва, когато взема решение да изпълнява бюджета чрез споделено управление или непряко, и основните принципи, които трябва да спазват субектите, на които са възложени задачи по изпълнението на бюджета. Така е създадена съгласувана законодателна рамка, която подобрява общата правна сигурност и ефикасността на контрола и коригиращото действие, както и защитата на финансовите интереси на Съюза. Израз на принципите на прозрачност при провеждането на обществени поръчки и равнопоставеност на кандидатите е разпоредбата на чл.22 ал.5 от ПМС №69/2013г./отм./, съгласно която договори не могат да се сключват с кандидати, които са свързани лица по смисъла на пар.1, ал.1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон с възложителя или с член на управителен или контролен орган на възложителя. Наред с тази изрична забрана, разпоредбата на чл.107 пар.1 от Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета предвижда, че не се възлага поръчка на кандидати или оференти, които в хода на процедурата за възлагане на тази поръчка се намират в положение на конфликт на интереси. Съгласно чл.57 пар.2 от Регламент ( ЕС, Евратом) №966/2012 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който е общ с този на получателя. Допълнителни разяснения относно съдържанието на понятието конфликт на интереси се съдържат и в разпоредбата на чл.32 от Делегиран Регламент №1268/2012 на Комисията от 29.10.2012г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Тази разпоредба предвижда,че действията, които има вероятност да бъдат засегнати от конфликт на интереси по смисъла на член 57, пар.2 от Финансовия регламент, могат, наред с друго, да бъдат в някоя от следните форми, без да се засяга тяхното определяне като незаконни дейности по силата на чл.141: а/ предоставяне на себе си или на други лица неоснователни преки или косвени ползи; б/ отказ да се предоставят на даден бенефициер права или ползи, на които той има право; в/ извършване на неоснователни или неправомерни действия или неизвършване на задължителни действия. Други действия, които има вероятност да бъдат засегнати от конфликт на интереси, са действията, които могат да възпрепятстват безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на дадено лице, като например, наред с друго, участието в комисия за оценка в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка или за отпускане на безвъзмездни средства, когато лицето може, пряко или непряко, да извлече финансова полза от резултата от тези процедури. Доколкото дефиницията за конфликт на интереси в Регламент ( ЕС, Евратом) №966/2012, е идентична с тази по чл.52 от отменения Регламент 1605/2002 на Съвета, а позоваванията на отменения регламент се тълкуват като позовавания на Регламент №966/2012 съгласно таблица на съответствие в приложение към него, следва да бъде съобразена практиката на СЕС по приложението на двата регламента. В своята практика СЕС приема, че възможността за оферент да влияе върху условията на обществената поръчка в своя полза, макар той да не е имал такова намерение, представлява конфликт на интереси. В това отношение конфликтът на интереси води до нарушаване на равното третиране на кандидатите и на равните възможности на оферентите (Решение на Съда от 3 март 2005 г. по дело Fabricom, C-21/03 и C-34/03, Recueil, стр. I-1559, точки 29 и 30 и Решение на Общия съд от 17 март 2005г. по дело AFCon Management Consultants и др./Комисия, T-160/03, Recueil, стр. II-981, точка 74). Понятието за конфликт на интереси е обективно понятие и за да бъде характеризирано, не трябва да се вземат предвид намеренията на заинтересованите лица, и по-специално тяхната добросъвестност (Решение на Съда от 10 юли 2001 г. по дело Ismeri Europa/Сметна палата, C-315/99 P, точки 44—48). Член 94 от Регламент № 1605/2002 допуска изключване на оферент от процедура по възлагане на обществена поръчка само при положение, че посоченият в него конфликт на интереси е реален, а не хипотетичен. Това обаче не означава, че рискът от конфликт на интереси не е достатъчен, за да се изключи дадена оферта. По принцип единствено преди сключване на договора конфликтът на интереси може да бъде само потенциален и следователно посочената разпоредба от Финансовия регламент се основава на разсъждения, свързани с понятието за риск. За да бъде изключен оферентът от процедурата, трябва след извършване на конкретна преценка на офертата и на положението на оферента действително да се констатира такъв риск, като не е достатъчна само вероятност от конфликт на интереси. Не съществува абсолютно задължение за възлагащите органи системно да изключват оферентите при наличие на конфликт на интереси и такова изключване не е обосновано, когато може да се докаже, че конфликтът на интереси не е оказал влияние върху поведението им в процедурата за възлагане на обществената поръчка, както и че не съществува реална опасност от възникване на практики, които могат да нарушат конкуренцията между оферентите. Обратно, изключването на оферент при наличие на конфликт на интереси е неизбежно, когато не съществува по-подходяща мярка да се избегне всяко нарушение на принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност. В това отношение анализът на риска от конфликт на интереси налага конкретна преценка, от една страна, на офертата, и от друга страна, на положението на съответния оферент, и изключването на последния е мярка, която цели да гарантира зачитането на принципите на прозрачност и на равни възможности на оферентите. (Решение на Общия съд от 13 октомври 20015г. по дело Intrasoft International SA, T-403/12, точки 74—79, Решение на Съда по дело Fabricom, точки 33—36, Решение на Съда от 19 май 2009 г. по дело Assitur, C-538/07, точки 26—30 и Решение на Съда от 23 декември 2009 г. по дело Serrantoni и Consorzio stabile edili, точки 39 и 40, Решение на Общия съд от 12 март 2008 г. по дело Evropaпki Dynamiki/Комисия, T-345/03, точки 71 и сл., Решение по дело Assitur, точка 21 и Решение по дело Serrantoni и Consorzio stabile edili, точки 39 и 40). В областта на възлагането на обществени поръчки наличието на структурни връзки между две дружества, едното от които е участвало в изготвянето на спецификацията, а другото участва в разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка, по принцип може да доведе до конфликт на интереси по смисъла на член 94, буква а) от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности. В това отношение самото установяване на отношения на контрол между дружество майка и различните му дъщерни дружества не е достатъчно, за да може възлагащият орган да изключи автоматично едно от тези дружества от процедурата за възлагане на обществена поръчка, без да провери дали тези отношения са оказали конкретно влияние върху поведението на дружеството в рамките на тази процедура. За да се намира оферентът в положение на конфликт на интереси, трябва твърденият конфликт да е повлиял на протичането на процедурата за възлагане на обществената поръчка или на резултата от нея. ( Решение на Общия съд от 27 април 2016г. по дело European Dynamics Luxembourg SA и др,. T-556/11, точки 43,45 и 71). По съществото на касационната жалба: С оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, неправилен се явява изводът на въззивния съд, че при провеждането на процедурата по избор на изпълнител чрез публична покана и сключването на договора с избрания изпълнител – „БТД Глобал Турс“ АД от 19.05.2014г. не са налице обстоятелства, съставляващи конфликт на интереси по смисъла на чл.57 т.2 от Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Правилно въззивният съд е приел, че преценката за законосъобразност при провеждането на процедурата по избор на изпълнител следва да се извърши не само с оглед правилата на ПМС № 69 от 11 март 2013г./отм./, но и с оглед приложимите разпоредби на Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент №1605/2002 на Съвета. Неоснователно е възражението на касатора, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил доводите относно допуснати нарушения, свързани с вида на обезпеченията- запис на заповед, вместо гаранция за добро изпълнение; относно включването в цената на всички присъщи разходи на превозвача, включително и тези, свързани със заплащане на винетни такси, както и относно териториалния обхват на лицензията за извършване превоз на пътници в рамките на Европейския съюз, установен като изискване към изпълнителя, което касаторът счита за ограничаващо кръга на евентуалните кандидати. Правилно въззивният съд е изтъкнал, че тези доводи не са направени своевременно нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния отговор, поради което са преклудирани, съгласно чл.370 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани във въззивното производство. Основателно е оплакването в касационна жалба, че при преценката за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл.57 пар.2 от Регламент №966/2012 въззивният съд не е оценил в тяхната съвкупност всички установени по делото обстоятелства относно структурните връзки между дружеството възложител и избрания изпълнител „БТД Глобал Турс“ АД, с когото е сключен договорът от 19.05.2014г. Макар и двете дружества и членовете на техните управителни органи да не са свързани лица в периода на провеждане на подбора, сключването на договора и неговото изпълнение, които са се осъществили през 2014г., при анализа на представените писмени доказателства и при извършените от него служебни справки за предходни вписвания по партидите на дружествата в Търговския регистър, съдът не е отчел, че дружествата „Ес Ви Ес“ АД, бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и изпълнителят „БТД Глобал Турс“ АД са част от група дружества, свързани с общи икономически интереси в продължителен период от време. Всяко от тези дружества е притежател на част от капитала на някое от другите дружества или участва в неговото управление. „БТД Глобал Турс“ АД е участвало в съвета на директорите на „Ес Ви Ес“ АД, задно с "Неотикс" ЕООД и Сава Чоролеев в периода от 04.03.2010г. до 28.03.2011г., а след тази дата в съвета на директорите е избрано "Победа" АД, представлявано от Сава Чоролеев. Същевременно „Ес Ви Ес“ АД е член на съвета на директорите на „БТД Глобал Турс“ АД за периода от 22.05.2008г. до 12.12.2008г., когато е заменено от "Клио Холидейс" ООД, а след преобразуването на "Клио Холидейс" ООД член на съвета на директорите става "Клио Холидейс" АД. Следва да се съобрази и фактът, че в периода от 2008г. до 2011г. съдружници в "Клио Холидейс" ООД са "Невада Турс 2004" АД, Сава Чоролеев и "БТД" ООД, а след преобразуването на дружеството в АД в периода от 04.10.2011г. до 11.10.2012г. Сава Чоролеев е член на съвета на директорите на "Клио Холидейс" АД. Не може да се направи извод, че участието на представляващия дружеството бенефициент „Ес Ви Ес“ АД, Сава Чоролеев в обща икономическа дейност с "БТД Глобал Турс“ АД и останалите дружества в групата / "БТД" ООД, "Невада Турс 2004" АД, "Клио Холидейс" АД/ е преустановено след 11.10.2012г., когато същият е заличен като член на съвета на директорите на "Клио Холидейс" АД. В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че на 05.10.2015г. е вписано прехвърляне на дяловете на Сава Чоролеев, като едноличен собственик на капитала на "Делфин Прима" ЕООД на "БТД" ООД /съдружници в което са "БТД Глобал Турс“ АД и "Невада Турс 2004" АД/, а Сава Чоролеев е продължил да заема длъжността управител на дружеството. Данните за структурна свързаност, продължителни общи икономически интереси и общо управление, макар и опосредено чрез лица и дружества, които през 2014г. не попадат формално в категорията на свързани лица по смисъла на пар.1, ал.1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, налагат извода, че е налице хипотеза на опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник поради причини, свързани с икономически интерес, водещо до конфликт на интереси по смисъла на чл.57 от Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 година. Установеният конфликт на интереси е реален, а не хипотетичен, доколкото общата търговска дейност на бенефициента и изпълнителя е намерила отражение и в условията, при които е сключен договорът. Част от задължителната документация при проведената процедура са били договори за наем на МПС, с които изпълнителят е предвиждал да извършва проектната дейност. Видно от тези договори едно от трите превозни средства, с които е осъществяван превозът - автобус, е бил предоставен на изпълнителя по силата на договор за наем, сключен с "Победа" АД - дружество, което е член на съвета на директорите на „Ес Ви Ес“ АД, както към момента на провеждане на процедурата по избор на изпълнител чрез публична покана, така и в периода на изпълнение на сключения договор. Обстоятелството, че член на управителния орган на бенефициента е имал пряка икономическа полза от осъществяването на дейността на изпълнителя, съставлява едно от изрично предвидените в чл.32 от Делегиран Регламент №1268/2012 на Комисията от 29.10.2012г. форми на реално проявление на конфликта на интереси при протичането на процедурата за възлагане на обществената поръчка и при резултата от провеждането й. Допуснатото от бенефициента нарушение на законодателството на Съюза, е такова, че не е възможно да се даде количествено изражение на неговите финансови последици. С оглед на това размерът на финансовата корекция правилно е определен от Министерство на труда и социалната политика, като управляващ орган, чрез процентен показател, установен от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с ПМС №134 от 05.07.2010г. /обн. ДВ бр.53 от 13.07.2010г., отм. ДВ бр.27 от 31.03.2017г./. Нито националното законодателство, нито приложимият към процесното правоотношение Регламент (EO) №1083/2006 на Съвета, поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това становище е трайно установено в практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на чл.2 от Регламент №1083/2006, както и на идентичните дефиниции в други секторни регламенти /решение Ireland v Commission, С-199/03, т.31; решение Firma, С-59/14, т.24; решение Wrocyaw, С-406/14, т.44/. В съответствие с това националният законодател е приел, че посочените в приложението към чл.6 ал.1 от Методологията нарушения на нормативните актове, цитирани в чл.2 от същата, винаги създават възможност за вреда на бюджета на Съюза, а с оглед невъзможността за установяване на точното финансово изражение на вредата, се прилага пропорционалният метод за определяне на финансовата корекция. В случая установеното нарушение, попада сред нарушенията по т. 21 от приложението към чл.6 ал.1 от Методологията, а именно конфликт на интереси, при което размерът на финансовата корекция е 100%. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о, приема за установено допуснато от страна на ответника по касация неизпълнение на договорното задължение по чл. 4 от Общите условия към финансираните по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" договори, приложими към сключения между "Ес Ви Ес“ АД и Агенцията по заетостта - Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” в качеството на договарящ орган, договор за безвъзмездна финансова помощ № ESF 2203 02 02019, което съставлява основание за налагане на финансова корекция и съответно отказ да бъде верифицирани дейностите по проекта и да бъде извършено окончателно плащане на предоставената финансова помощ. По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Вместо това предявените от "Ес Ви Ес“ АД срещу Агенция по заетостта иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 295 885,51 лв., представляваща допустими разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ № ESF 2203 02 02019, сключен между "Ес Ви Ес“ АД, като бенефициент и Агенцията по заетостта - Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” в качеството на договарящ орган, за изпълнение на проект „Насърчаване на географската мобилност на персонала на „Ес Ви Ес“ АД чрез осигуряването на транспорт от и до работното място“, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.11.2015г. до окончателното ѝ изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14 079,13 лева, представляваща лихва за забава върху сумата 295 885,51 лв., дължима за периода от 19.05.2015г. до 05.11.2015г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса за въззивното и касационното производство в общ размер на 13 191 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер на 900 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1471/13.06.2018г. по т.д.№1914/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕС ВИ ЕС“ АД, гр.София, срещу АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 295 885,51 лв., представляваща допустими разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ № ESF 2203 02 02019, сключен между "Ес Ви Ес“ АД, като бенефициент и Агенцията по заетостта - Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” в качеството на договарящ орган, за изпълнение на проект „Насърчаване на географската мобилност на персонала на „Ес Ви Ес“ АД чрез осигуряването на транспорт от и до работното място“, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.11.2015г. до окончателното ѝ изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14 079,13 лева, представляваща лихва за забава върху сумата 295 885,51 лв., дължима за периода от 19.05.2015г. до 05.11.2015г. ОСЪЖДА "ЕС ВИ ЕС“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], бул. ”Цариградско шосе”, 7 км., корпус 2, да заплати на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, с адрес [населено място], бул. „Дондуков” №3, основание чл.78 ал.3 от ГПК направените в производството разноски за трите инстанции в размер на 14091 лева / четиринадесет хиляди и деветдесет и един лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.