2 Р Е Ш Е Н И Е № 230 С., 19.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1425/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против решение № 615/05.12.2013 год. по в.гр.д. № 996/2013 год. на Апелативен съд [населено място], в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 3000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , считано от 25.02.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново решение , с което възражението за давност по отношение на присъдените лихви да бъде уважено. Навеждат се доводи, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата и е присъдил такава считано от 25.02.2008 год. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Н. не взема становище по основателността на жалбата. С определение № 624 от 09.05.2015 год. по делото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди . Прието е , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС - Решение №67/24.06.2011 год. по т.д. №323/2010 год. на ТК , І ТО, на ВКС , постановено при условията на чл. 290 ГПК. С оглед на това касационното обжалване е допуснато при изпълнение на критерия по чл. 280,ал.1,т.1ГПК. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Съгласно чл. 111,б.”в” ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е тригодишна. Няма основание да се приеме, че по отношение на вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която касае главницата. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост , като при неизпълнение на паричното задължение , длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата / чл. 86,ал.1, изр.1-во ЗЗД. Становището, че вземането за лихва има също обезщетителен характер , поради което по отношение на него е приложима общата петгодишна давност не може да бъде споделено. Става въпрос за вземания от различен характер като предмет на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е обезвредата на неимуществените вреди ,които пострадалият от деликта е претърпял , а предмет на обезщетителната лихва са вредите, които същият е претърпял от забавата в обезщетяването на неимуществените вреди .В този смисъл е и - Решение №67/24.06.2011 год. по т.д. №323/2010 год. на ТК , І ТО, на ВКС. По отношение на касационната жалба: Предвид отговора на поставения въпрос касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно със законната лихва от 25.02.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Искът по чл. 2,ал.1,т.2, предл.1 З. е предявен на 22.02.2013 год., с което давността е прекъсната. Доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, тази част от вземането , възникнала преди 22.02.2010 год. е погасена по давност. Следователно лихва не се дължи за периода от 25.02.2008 г. до 25.02.2010 год. и се дължи такава за периода от три години от 25.02.2010 год. до датата на исковата молба 22.02.2013 год. и до окончателното изплащане на главницата , за който период вземането не е погасено по давност. Последното няма отношение към въпроса от кой момент започва да тече лихва върху вземането за обезщетение за неимуществени вреди .Това е момента от извършване на вредоносното деяние респ. от откриване на извършителя в общия случай на непозволено увреждане. В настоящия случай това е от момента на влизане на оправдателната присъда в сила , доколкото от този момент вземането за обезщетение става изискуемо. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 615/05.12.2013 год. по в.гр.д. № 996/2013 год. на Апелативен съд [населено място], в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение , за периода от 25.02.2008 год. до 25.02.2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането за лихва за периода от 25.02.2008 год. до 25.02.2010 год. . ОСТАВА В СИЛА решението в частта, в която върху сумата 3 000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение , дължимо от Прокуратурата на РБ на Р. Д. Н. от [населено място] е присъдена законна лихва от 25.02.2010 год. до окончателното изплащане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: