Р Е Ш Е Н И Е   № 315   София, 10 юни 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....тридесет и първи май.....  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА.....…и в присъствието на прокурора....ЯВОР ГЕБОВ......…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 246 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдения О. Х. О. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 424/ 20.10.2009 г. по нохд № 394/09 г. на Районен съд гр. Н. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Сочат се нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. В съдебно заседание осъденият поддържа искането и моли делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните установи следното:   С присъдата Новопазарският районен съд признал подсъдимия О за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.18 ал.2 вр. чл. 29 ал.1 б. Б от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. На осн. чл.25 вр. чл.23 от НК съдът е групирал наказанията по други тринадесет осъждания и е наложил общо наказание от три години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила и не е проверявана по касационен ред.   Искането е неоснователно. Изложените съображения в подкрепа за оплакването за допуснати процесуални нарушения не намират опора в данните по делото, а част от тях – и в закона. В постановлението за привличане на обвиняем от 11.06.2009 г. е отразено, че са му разяснени правата в процеса, включително и правото да ползва адвокатска защита- по свой избор или чрез назначаване на служебен защитник. Обвиняемият саморъчно е заявил, че не желае да има адвокат и не е ползвал такъв на досъдебното производство. Видно от протокола от съдебното заседание на 20.10.2009 г. съдът е разяснил правата на подсъдимия О, като изрично е отразено изявлението му, че е запознат с правата си. Делото е разгледано без участие на защитник, тъй като подсъдимият нито е упълномощил такъв, нито е поискал назначаване на служебен защитник, а повдигнатото обвинение не изисква задължителна защита. При това положение оплакването, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е осигурил адвокатска защита е лишено от фактическо основание. Лишени от правно основание са останалите доводи в искането. Споразумение за решаване на делото може да бъде изготвено само по предложение на прокурора или защитника, а когато обвиняемият/подсъдимият не е упълномощил защитник, такъв му се назначава от съда по искане на прокурора. По делото липсват данни прокурорът да е правил предложение за решаване на делото със споразумение, което прави напълно неоснователен упрекът към съда, че не е предложил споразумение на подсъдимия О. Т. правомощие съдът няма по закон. Неоснователно е и оплакването на осъдения, че не му е предложено “съкратено производство”. Производството по глава 27 от НПК има за цел бързото приключване на наказателното производство- в разумен срок съгласно принципа по чл.22 ал.1 от НПК. Инициативата за насрочване на съдебно заседание за предварително изслушване на страните може да изхожда или от подсъдимия или служебно от съда. Съдът обаче не е задължен въз всички случаи служебно да предлага на страните предварително изслушване. Той има задължение само при постъпило искане от подсъдимия за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие да се произнесе по неговата основателност, като не може да откаже процедурата, ако са налице основанията за провеждането й. По настоящия казус липсва искане от подсъдимия О в коментираната посока, поради което съдът не е допуснал твърдяното от осъдения съществено процесуално нарушение. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. То е индивидуализирано в рамките на минимума, предвиден в материално-правната норма, след отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Множеството осъждания на О. , както правилно е приел съдът, сочат на извод за повишена степен на личната му обществена опасност, нежелание за спазване на законовия ред и за интеграция в обществото. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да дават основание за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и налагане на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. При тези съображения и като намери искането на осъдения за неоснователно, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Х. О. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 394/2009 г. на Районен съд гр. Н. и отмяна на постановената по него присъда.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: